Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  1649

 

гр. Бургас, 4 октомври 2018г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                  СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. 1245 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. К.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18- 0237- 000064/01.05.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171,т.2А,б.“бот ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Вектра, с рег. А 7162 НА за срок от 320 дни.

         Жалбоподателят иска изменение на акта, с който е наложена принудителната административна мярка, в частта касаеща срокът и на действие. Счита, че същият е лишен от мотиви.

         В съдебно заседание жалбоподателят,  чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата. Иска отмяна на оспорената заповед поради допуснато при издаването й съществено нарушение на процесуалните правила- липса на мотиви. Алтернативно прави искане за намаляване на срока на действието й.

         Ответникът- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, не се явява и не изразява становище по спора.        

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 1.05.2018г. мл. контрольор,звено ПК, РУ Айтос, в присъствието на свидетелите- оцевидци И. Т. и Х. Х., съставил АУАН 464269, който на същата дата връчил на нарушителя А.С.Ч..

С този АУАН било установено, че на 1.05.2018г., около 17,26ч., по ПП І-6 в близост до 468км с посока на движение към гр. Карнобат, Ч. управлява собствения си лек автомобил Опел Вектра, с рег. А 7162 НА, под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 2,06 промила, констатирана с техническо средство Алкотест Дрегер 75, с фабричен ARВВ0071. Издаден талон за медицинско изследване 000111. Взета кръвна проба. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

С акта като доказателства били иззети: СУМПС 283003296, контролен талон 581826, СР МПС част ІІ-ра N 008437662, 2бр. табела с рег. А 7162 НА.

По делото са  представени и приети като доказателства:

- издаден талон за медицинско изследване, в който е посочено показанието, установено с техническото средство и е разпоредено М. да се яви за изследване в ЦСМПгр. Айтос до 45м. Талонът е бил връчен на водача на 1.05.20018г. в 18,00ч.

- заповед 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, с която е определен кръга от лица, оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

- заповед 8121з-1524/ 9.012.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, на осн. чл.165 от ЗДвП и чл.33, т.9 от ЗМВР.

- препис от определение 35/10.05.2018г. по НОХД№ 154/2018г. по опис на Районен съд гр. Айтос, с което съдът е одобрил постигнато споразумение между Районна прокуратура гр. Айтос, защитника на обвиняемия- адв. К. и обвиняемия А.С.Ч.. С последното Ч. се е признал за виновен в това, че на 01.05.2018 год., около 17:26 ч., в близост до 468 км. на ПП I-6 в района на разклона за с.П., общ.А., обл.Б., с посока на движение към гр.К., управлявал моторно превозно средство (МПС) – л.а. марка Опел, модел Вектра, рег. рег. А 7162 НА , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1,92 /едно цяло деветдесет и две/ на хиляда, установено по надлежният ред, с химическа експертиза 195/02.05.2018г. на Базова научно  техническа лаборатория при  Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Б. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

На 1.05.2018г. била издадена оспорената заповед въз основа на фактите, установени с АУАН.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

Е. *. Балджи заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос  и по силата на  заповед 251з-209/ 18.01.2017г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. От своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по ЗДвП.

Възражението на пълномощника на жалбоподателя за липса на мотиви е неоснователно.

В заповедта са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.2а от ЗДвП.

По делото не е спорно, че А.С.Ч. е собственик на автомобила с прекратената регистрация, нито е спорно, че същият е извършил деянието, описано в заповедта.

Спорът засяга единствено определения от органа срок, през който автомобилът да е с прекратена регистрация.

В нормата на чл. 171, т.2а от ЗДвП са описани няколко различни деяния, които ако бъдат извършени ще станат основание за налагане на ПАМ, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС, за това административният орган следва във всеки конкретен случай да отчита вида и тежестта на конкретното извършено деяние и въз основа на това да определя конкретния срок, през който да бъде прекратена регистрацията в рамките на законово регламентирания срок от 6 месеца до 1 година.

В конкретния случай определеният от органа срок е над средния размер, като макар да липсват отделно изложени мотиви, е отчетено обстоятелството, че собственикът на автомобила го е управлявал с концентрация на алкохол 2,06 промила, констатирана с техническо средство Алкотест Дрегер 75, с фабричен ARВВ0071.

След като вярно е отчел тежестта на извършеното от жалбоподателя деяние, административният орган правилно е наложил ПАМ за срок над средния предвиден в закона.

Съдът отбелязва, че следва да се прави разграничение между срока на наложената ПАМ по чл. 171, т.2а от ЗДвП и срокът на наказанието лишаване от право да управлява МПС, което на жалбоподателя, според одобреното от съда споразумение, е било определено на  9 месеца.

В единия случай се касае за принудителна административна мярка, която има за цел да предотврати и преустанови извършването на нарушениечл. 22 от ЗАНН, докато лишаването от право да управлява МПС е наказание, което се налага въз основа на целите визирани в чл. 36 от НК за извършено деяние, което по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК е престъпление. Затова, законодателят не изисква между двата срока да има еквивалентност. В никакъв случай срокът, през който е наложена ПАМ не може да се възприема като второ наказание. Принудителните административни мерки не са санкции и в този смисъл с тях не се цели наказване на виновното лице. Поради това, от различния размер на наказанието и срока на ПАМ не може да се прави извод, че виновното лице е понесло два пъти наказание за едно и също деяние.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. К.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 18- 0237- 000064/01.05.2018г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171,т.2А,б.“бот ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС- Опел Вектра, с рег. А 7162 НА за срок от 320 дни.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София с касационна жалба  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: