Р Е Ш Е Н И Е

Номер 960           Година 27.10.2008        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор В. Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1244 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Е.Ю. *** против Заповед № з-56 от 25.07.2008г. на Началника на РПУ - Карнобат. С нея на основание чл.16, ал.1, т.4 от ЗКВВООБ е заповядано да не се издава разрешение  обр.1, за закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на жалбоподателя, поради недоказана необходимост. Моли, съда да отмени обжалваната заповед и да постанови да му бъде издадено разрешение за придобиване, чрез закупуване и пренасяне на късо нарезно оръжие за самоохрана по смисъла на ЗКВВООБ. В съдебно заседание поддържа жалбата, сочи доказателства и чрез процесуалния си представител моли, да се уважи жалбата.

Ответникът по жалбата – Началника на РПУ – Карнобат, редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура гр.Бургас, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

М.Е.Ю. е направил искане вх.№ 115 от 08.05.2008г. до началника на РПУ – Карнобат, да му бъде издадено разрешение за закупуване и пренасяне на един брой късо, огнестрелно оръжие за самоохрана. Като мотиви на искането са посочени, че се прави с цел самоохрана на лицето и неговото семейство. Към искането са приложени изискуемите по чл.41 от ППЗКВВООБ документи. В хода на административното производство, във връзка с извършени проверки са изготвени три докладни записки, в който лицата извършили проверките изразяват становище, че жалбоподателя не е доказал необходимостта от огнестрелно оръжие. Със Заповед № з-56 от 25.07.2008г. на началника на РПУ - Карнобат е заповядано да не се издава разрешение  обр.1, за закупуване и пренасяне на късо огнестрелно оръжие за самоохрана на лицето, поради недоказана необходимост. Заповедта е обжалвана своевременно със жалба вх.№ М-403/08.08.2008г., в която се излагат твърдения, че жалбоподателя работи като кмет на с.Хаджиите, което е в район с висока престъпност и длъжността му предпоставя възникването на конфликтни ситуации, както и че работи със служебни парични средства. В подкрепа на тези си твърдения, жалбоподателя ангажира свидетелски показания.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ, във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ, при спазване на установената писмена форма, в съответствие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.16, ал.1, т.4 от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, при недоказана или отпаднала необходимост, тоест за да се издаде такова разрешение е необходимо лицето да докаже нуждата си от огнестрелно оръжие. В случая жалбоподателя не е доказал тази нужда както в хода на административното, така и по време на съдебното производство.

За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е необходимо да съществува потенциална опасност и застрашеност на охраняваните обекти и обществени отношения. Преценката за необходимост от носене на оръжие са прави въз основа на въведените фактически твърдения и установяващите ги доказателства, но не и въз основа  хипотезите и предположенията на заявителя, независимо от степента им на достоверност.

 В случая в административното производство лицето е посочило, че оръжието му е необходимо за самоохрана на него и семейството му, без да се обосновава по никакъв начин тази необходимост, чрез посочване на конкретни мотиви. В съдебното производство се изтъкват обстоятелства свързани с работата на лицето като кмет на селото в което живее, свързаният с това риск и боравенето му със служебни парични средства. Така посочените твърдения не биха могли да обосноват нуждата от носене на оръжие. Дори и да се приеме, че лицето живее в район с висока престъпност, по делото не се съдържат доказателства, че тя е свързана с него, поради което не би могло да се приеме, че обосновават нуждата му от оръжие за самозащита. Позоваването му на работата му като кмет на село, също не би могло да обоснове тази нужда, тъй като длъжност му от една страна не предполага носенето на оръжие, а от друга при кандидатирането си за нея, жалбоподателя е било запознато с обстановката в селото, а от ангажирани гласни доказателства не се установява, тя да са е променила след избора му. Също така боравенето със служебни парични средства не обоснова такава нужда, тъй като боравенето с пари, било то лични, било служебни, е дейност от ежедневие на всеки човек и само по себе си не обосновава нужда от носене на оръжие. 

Така изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства, по своята същност представляват предположения, а не фактически твърдения, съпроводени  с установяващите ги доказателства, който да обосноват необходимостта от оръжие и след като липсват данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство, необходимостта от извършване на дейността не е обоснована и доказана.

С оглед на изложеното жалбата на М.Е.Ю. *** против Заповед № з-56 от 25.07.2008г. на Началника на РПУ – Карнобат, се явява неоснователна и на основание чл.172 ал.2  от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.Ю. *** против Заповед № з-56 от 25.07.2008г. на Началника на РПУ – Карнобат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                СЪДИЯ: