РЕШЕНИЕ

 

Номер     1188                      15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1241 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от М.Н.Ч., ЕГН **********, чрез упълномощен адв. Р.Д. – БАК, със служебен адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Св.Климент Охридски“ №1, ет.2 против решение № 451/13.04.2018г. постановено по а.н.д. № 176/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 1167/2017г. от 18.12.2017г. издадено от началника на Митница Бургас, с което за нарушение на чл. 126, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1 083,60 лв., а на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – 89 литра етилов алкохол.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно. Сочи, че постановявайки съдебния акт, съдът не е обсъдил всички наведени в жалбата аргументи, което го е лишило от възможността да проследи по какъв начин е формирана волята и вътрешното убеждение на районния съд. Излагат се подробни доводи, че процесното НП е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, а така също и че са налице не едно а две нарушения, поради което неправилно и в противоречие с чл.18 от ЗАНН органът ги е обединил в едно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Митница Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП отговорността на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 12.07.2017г. проверка е установено, че Ч. е държал в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ А 8927 МТ, паркиран в гр.Бургас, ул. „Одрин“ на паркинга срещу „Елкабел“ и в частен имот – гараж в имота, находящ се в гр.Бургас, ул. „Буря“ №2 акцизна стока – общо 89 литра етилов алкохол, без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

         За извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка. Установеното количество течност е иззето с опис на иззетите акцизни стоки към протокола. Взети са проби за проверка, като след извършена експертиза е установено, че съдържанието на течността представлява дестилатен етилов алкохол, неденатурализиран, отговаря на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за „етилов алкохол включен в кодовете по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем 1,2% vol“. За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на Ч. и подписан от него с възражения, че акта не е съставен в негово присъствие и не е запознат със съдържанието му. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН. Счита, че фактите по делото са изяснени в максимална пълнота и те обуславят цялостната доказаност на процесното нарушение по чл. 126 от ЗАДС, изразило се в държане от страна на жалбоподателя на акцизни стоки без надлежен данъчен документ, фактура, митническа декларация или придружителен административен документ. Намира пълната доказаност както на вида на процесната смес, така и на нейното количество. Според районния съд извън всякакво съмнение е и държателят и по смисъла на чл. 26, предл. първо от ЗДДС, а именно жалбоподателят, който се е легитимирал като такъв още при първоначалната проверка, осигурил е достъп до процесното МПС и имот и не отрича в нито един момент осъществяваната единствено от него фактическа власт върху процесният алкохолен продукт. Намира за правилно определен размерът за наказанието, както и постановеното отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението.

         Така постановеното решение е правилно.

         В съдебното решение са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва тяхното преповтаряне. Не  са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения.

         Неоснователни са твърденията на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, свързано с липса на отправена покана към него за съставяне на АУАН. Действително, актът за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, при липса на установените в чл.40, ал.2 от ЗАНН предпоставки. Така допуснатото нарушение, обаче, не е съществено, доколкото не се отразява на правото на защита на последния. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на Ч., с което му е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.

         Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за нарушение на  чл. 126, ал.1 от ЗАДС, в който са предвидени санкции за лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

         В случая, в лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ А 8927 МТ, паркиран в гр.Бургас, ул. „Одрин“ на паркинга срещу „Елкабел“ и в частен имот – гараж в имота, находящ се в гр.Бургас, ул. „Буря“ №2 са открити общо 89 литра етилов алкохол, чието алкохолно съдържание и вид е доказано, чрез назначени от наказващия орган експертизи и който представлява акцизна стока по смисъла на чл. 4, т.1 от ЗАДС и подлежи на облагане с акциз, съгласно чл. 2 от ЗАДС. Формата на изпълнителното деяние в случая е държането на акцизната стока, за която и до настоящото съдебно производство не са представени каквито и да са акцизни документи, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В тази връзка, не се споделят изложените в касационната жалба възражения, че с оглед различното място на държане на предмета на нарушението са налице две отделни нарушения. Напротив, разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС забранява държането на такава стока, без документ, който да удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, като са ирелевантни местата, където се намира алкохола. Съществено за установяване наличие на спорното изпълнително деяние е лицето да упражнява фактическа власт върху този алкохол. За осъществяване състава на нарушението е без значение към момента на проверката на колко места нарушителят е осъществявал деянието „държи“. Самото място на държане на съответната акцизна стока не е елемент от фактическия състав на нарушението, за да се приеме, че изричното посочване и на двете, води до осъществяване на две различни нарушения. Местата, на който е открита стоката, предмет на нарушението, са много ясно посочени в съответствие с чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Възприемане на обратното становоище би значело, че ако на всяко място където тази фактическа власт се упражнява, бива съхранявано количество под допустимото от закона, нарушителят никога не би понесъл административнонаказателна отговорност.

         С оглед изложеното, поради неоснователност на касационните оплаквания и липса на отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК Бургаският административен съд, ХІХ-ти състав

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 451/13.04.2018 г. постановено по НАХД № 176/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

         Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                       

                                                                                     2.