Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1449

 

гр. Бургас, 18 юли  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

          АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.С. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 1240/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „КСМ СТРОЙ” ООД, със седалище и адрес на управление с. Буково, община Гоце Делчев, представлявано от управителя С.И.М., против Решение №483/18.04.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 775 по описа за 2018година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 02-0001604/04.01.2018 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука” във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда на „КСМ СТРОЙ” ООД е наложен административно наказание – имуществена санкция, в размер на 1 500 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него задължението за застраховане на работника е следвало да бъде изпълнено от друг субект – „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД и затова в случая не е налице извършено от него административно нарушение.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас счита, че първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че наказващият орган правилно е приложил материалния закон.

По делото няма спор, че на посочената в наказателното постановление дата работникът М.А.Н.е полагал труд на строителен обект „саниране на бл. 38 в гр. Бургас, ж. к. „Славейков” – строително-монтажни дейности свързани с полагане на външна изолация”, без да е застрахован за риска „Трудова злополука”.

Не е спорно и че според характера на полагания труд работникът е следвало да бъде застрахован за този риск.

Спорен е въпросът дали субект на нарушението е настоящият касатор или друго лице.

Според първия, отговорността за застраховане на работника е за „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД, тъй като между двете дружества е бил сключен договор от 11.08.2017 г., по силата на който „КСМ СТРОЙ” ООД предоставя на „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД персонал с оглед полагане на квалифициран труд от строителни работници за видове СМР, изпълнявани от двете строителни фирми на различни обекти. Според този договор „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД се задължава да третира предоставената му работна сила като свои работници и са изброени задълженията в тази насока. Сред тези задължения е и да изплаща възнаграждения, посочени от фирмата-работодател, да им се водят осигуровки и стаж към фирмата-работодател и работниците да се ползват с всички споразумения в трудовите им договори с фирмата-работодател.

Поради тази договореност касаторът счита, че именно „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД е следвало да застрахова работника Мустафа Низам.

Тази теза не може да бъде споделена  по следните съображения:

На първо място, работникът има сключен трудов договор с касатора.

На следващо място, договорът-споразумение, ако и в него да е посочено, че се сключва на основание чл. 120 от Кодекса на труда, не може да вмени никакви задължения за дружеството „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД, които задължения може да има само работодателят. По същество с този договор касаторът удостоверява, че за някои свои работници е решил да възлага работа в друго предприятие при възникнала необходимост. Това решение на работодателя и призната му от закона възможност, при определени предпоставки да променя мястото на работа на работника, не го освобождава и не прехвърля за друго лице задълженията, които той има като работодател по силата на Кодекса на труда, на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите актове по прилагането му.

От това, че лицата, сключили трудов договор с касатора, ще извършват работа в друго предприятие, не следва извод за възникване за другото предприятие на задължения на работодател.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗБУТ изрично сочи, че работниците се застраховат за сметка на работодателя, който в случая е касатора.

Това му качество по никакъв начин не се променя и задължението му за сключването на застраховка за негов работник не се изключва от сключения договор с „АЛЛЕС СТРОЙ” ООД.

Обратен извод не следва и от определението, дадено в § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Последната норма само разширява кръга на лицата, които са задължени от ЗЗБУТ да спазват изискванията за безопасност тогава, когато възлагат работа. Според тази норма качеството „работодател” така, както е определено в § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда, не се изключва по отношение на изпълнение на задълженията по ЗЗБУТ при наличие и на други лица, които възлагат работа и носят цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Както вече беше посочено, нормата само разширява кръга на задължените лица по този закон, съотнесена към разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на КТ.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че непосредствено след извършване на нарушението касаторът е сключил задължителна застраховка „Трудова злополука” за свои работници, включително и за Мустафа Акиф Низам.

По изложените съображения съдът намира, че като е потвърдил наказателното постановление първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което последният трябва да бъде оставен в сила.

Затова и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №483/18.04.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 775 по описа за 2018година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: