Р Е Ш Е Н И Е

 

  574                                         03.04.2017 година,                               град Бургас,   

 

Административен съд – гр. Бургас, ІІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: Чавдар Димитров

 

при секретар И.Л., и прокурора ……….. разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров адм.д. № 123/2017 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Братя Бенчеви и Ко“ ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ ***, представлявано от Т.Г.Т. в качеството му на управител срещу Ревизионен акт № Р-02000216002318-091-001/19.09.2016 год., издаден от М.Х.М.-Б. - началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и С.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, в частта в която РА е потвърден с решение № 286/14.12.2017 година на директора на дирекция “ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП.

С оспорената и разглеждана в настоящото производство част от РА на дружеството - жалбоподател са определени задължения по  Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчен период 2012 година в размер на 17 809,20 лева главница и 6 284,04 лева лихва, а за данъчен период 2013г. 552,53 лева главница и 138,82 лева лихви.

В о.с.з жалбата се поддържа от дружеството чрез процесуален представител адвокат К., която ангажира доказателства и изразява становище за наличие на основание за отмвна на спорния РА.

Ответникът оспорва жалбата изцяло, поддържа становище, че не са допуснати процесуални нарушения при издаване на РА, като правилно е бил приложен и материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Поради изложените констатации е допустима.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка и правни изводи:

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. РА е издаден в съответствие с целта на закона, формулирана в чл.1 от ДОПК.

РА е издаден от компетентен орган.

Съдът не установи порочни процесуални действия на органите по приходите в хода на извършените насрещни проверки, а и в ревизионното производство, като цяло.

А по съществото на висящия спор счита следното:

 

По ЗКПО за данъчени периоди 2012 и 2013 година

 

От фактическа страна по делото е установено, че със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000216002318-020-001/05.04.2016г., (л.60)изменена със ЗВР № Р-02000216002318-020-002/07.07.2016г. (л.58), издадени от началника на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас е възложена ревизия на Братя Бенчеви и Ко ООД, която да обхване задълженията на лицето за: данък по ЗДДС за периода 01.03.2011г. – 29.02.2016г. и по ЗКПО за данъчен период 01.01.2011г. – 31.12.2014г.

Възлагателните заповеди са издадени от орган по приходите, който е оправомощен за това със заповед № РД-8/04.01.2016г. (л.8), постановена от директора на ТД на НАП - Бургас. В хода на ревизията е установено, че с подадените по реда на чл.92, ал.1 от ЗКПО годишни данъчни декларации за 2012 и 2013г. ревизираното дружество е упражнило правото си за пренасяне на данъчна загуба. Ревизиращият орган е установил, че за 2009г. и 2010г. „Братя Бенчеви и Ко“ ООД е декларирало данъчни загуби, които на основание чл.70, ал.1 от ЗКПО е могло да бъдат пренесени последователно до изчерпването им през следващите пет години. Констатирал е, че с подадената за 2011г. годишна данъчна декларация дружеството не е упражнило правото си да приспадне реализираната за 2009г. данъчна загуба. Предвид констатираното и с оглед визираното в нормата на чл.70, ал.2 от ЗКПО, органът по приходите е оспорил приспадната от данъчният финансов резултат за 2012г. данъчна загуба в размер на 178 092 лв. и за 2013г. в размер на 5 525,51 лв.

Против фактическите констатации в ревизионния доклад е направено възражение, че през 2012 г. задълженото лице е депозирало заявление с вх.№ ИТ – 00 – 6252/04.05.2012г. за корекция на ГДД касаеща 2011г. с вх.№ 200П0045034/24.02.2012г., вследствие на което финансовият резултат е бил коригиран, като е била пренесена данъчната загуба натрупана през 2009 и 2010г. Представено е копие на самото заявление. Възражението не е било уважено с аргумент, че е бил пропуснат срока за извършване на корекцията и коригираща декларация така и не е била депозирана. Така с оспорения ревизионен акт в тежест на физическото лице са установени облагаема основа и задължения по години, както следва:

корпоративен данък за 2012г. в размер на  17 809,20лв. и

корпоративен данък за 2013г. в размер на 552,56 лв. при данъчна ставка от 10% за всяка от двете години.

Този резултат е намерил място в издадения РД № Р-02000216002318-092-001/19.08.2016г.  и процесния РА № Р-02000216002318-091-001/19.09.2016 год. последният е бил оспорен с жалба вх.№ ИТ - 00 – 11835/10.10.2016г. пред Директора на Дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП само в частта за определения на дружеството корпоративен данък за 2012г. и 2013г., ведно с лихвите, с изключение на определените за 2012г. лихви за забава на авансовите вноски за корпоративен данък, в размер на 425,45 лева, като с негово решение № 286/14.12.2017 година на директора на дирекция “ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП е оставен в сила в оспорената част.

    Ревизионният акт в частта, в която е потвърден с решението по чл. 155 от ДОПК е обжалван пред съда като се изразява недоволство от незачетената финансова корекция

    Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от представените към ревизионната преписка писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

    Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от ДОПК форма при спазване на процесуалните правила за издаването му.

    Ревизионният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми, касателно данъчните задължения за 2012 г. и 2013г.

Този извод се налага по следните съображения:

Правилно органът по приходите е констатирал, че за ревизираната 2011г. дружество е имало право да пренесе декларираната за 2009г. данъчна загуба, но с подадената на 24.02.2012г. ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г. (л.50) не е упражнило правото си на избор за приспадане на данъчна загуба. С подадените за 2012г. и 2013г. ГДД дружеството е декларирало приспадане на данъчна загуба, съответно в размер на 178 092лв. и 5 525,51 лв., но органът по приходите е направил извода, че за тези години „Братя Бенчеви и Ко“ ООД неправомерно е приспадал реализираната за 2009г. данъчна загуба, след като е пропуснал да стори това за данъчен период 2011г..

Настоящата инстанция счита, че ревизиращият екип законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗКПО, предвид следното:

След като не е упражнил правото си на приспадане на данъчна загуба през първата година, в случая 2011г., жалбоподателят е загубил правото си на приспадане на данъчната загуба и за следващите години.

Във връзка с изложените в жалбата възражения, че за отчетната 2011г. дружеството е подало коригираща годишна данъчна декларация, която не e взета предвид от органа по приходите, в настоящото производство бе назначена ССЕ, вещото лице по която е следвало да посети ТД на НАП Бургас и счетоводството на жалбоподателя с цел да установи наличие на счетоводна следа от депозирането на подобна коригираща декларация, доколкото самото уведомление за допусната грешка (л.15) не притежава подобен правен ефект. Резултатът от експертизата, съответства на съдържанието на писмо с изх.№ИТ-00-11835#3/22.11.2016г. ТД на НАП, с което директорът на ТД на НАП е уведомил ревизиращия екип, че „Братя Бенчеви и Ко“ООД не е подавало коригираща ГДД за 2011г. Не се оспорва това, че дружеството е подало Заявление № ИТ-00-6252/04.05.2012г. С него лицето моли да му бъде разрешено да направи корекция на подадената на 24.02.2012г. ГДД за 2011г., тъй като с нея е пропуснало да декларира, че желае да упражни правото на приспадане на декларираната за 2009г. данъчна загуба. При извършената в Дирекция „Обслужване“ проверка е установено, че исканата корекция не попада в хипотезата на чл.103 от ДОПК и заедно с протокол №1206468/18.05.2016г. заявлението е пратено в Дирекция „Контрол“. На лицето е била извършена проверка, която е приключила с Протокол №1204333/19.06.2012г.. 

От събраните в настоящето производство документи, става ясно, че лицето не е подавало коригираща годишна данъчна декларация за 2011г. Срока за подаване на такава декларация е регламентиран в чл.104, ал.1 от ДОПК, а заявлението за подаване на коригираща декларация е депозирано на 04.05.2012г., т.е. след срока.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ДОПК, подателят може да прави промени в декларацията след подаването ѝ, но преди да е изтекъл срокът за подаването ѝ. Срокът за подаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО е 31 март на следващата година, в случая до 31.03.2012г. Промените могат да са свързани с декларираните данни и обстоятелства, с основата и с определените задължения. Според ал. 2 промените се извършват с нова декларация. Съгласно чл. 104, ал. 3 ДОПК подадена след изтичане на срока декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане. Цитираната ал. 3 не позволява установяване на невярност на данните в декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, тъй като въвежда фикция - за данъчни цели данните в декларацията са такива, каквито са заявени в декларацията, подадена в срок.

Предвид изложеното, възраженията на жалбоподателя, че органът по приходите е следвало да вземе предвид допуснатата от него техническа грешка са неоснователни. Нормата на чл. 104, ал. 3 ДОПК, задължава органите по приходите при определяне на данъчното облагане да вземат предвид данните в подадена в срок декларация, поради което настоящата инстанция приема, че правилно са определени задълженията на „Братя Бенчеви и Ко“ ООД за 2012г. и 2013г., с оглед регламентираното в чл.70, ал.2 от ЗКПО.

    Правилно е определен и финансовият резултат на едноличния търговец от дейността му през 2011 г. Стойността на приходите и разходите е определена по счетоводни данни, които не се оспорват, а приспадането на загубата от предходни периоди, вкл. и за 2009г. е извършено от решаващия орган в съответствие с нормите на чл. 70, ал.1 и ал.2 и чл. 72 от ЗКПО. Поради това, начисленият върху тази основа корпоративен данък по ЗКПО е законосъобразен.

    По делото е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на решаващия орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 1274 лева, съобразно материалния интерес по изцяло отхвърлената жалба.

 

    Мотивиран от това, Административен съд - Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Братя Бенчеви и Ко“ ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ ***, представлявано от Т.Г.Т. в качеството му на управител срещу Ревизионен акт № Р-02000216002318-091-001/19.09.2016 год., издаден от М.Х.М.-Б. - началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията и С.Г.К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, в частта в която РА е потвърден с решение № 286/14.12.2017 година на директора на дирекция “ОДОП”-Бургас при ЦУ на НАП. 

 

    ОСЪЖДА Братя Бенчеви и Ко“ ООД, с ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.“Лермонтов“ ***, представлявано от Т.Г.Т. да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 1274,00 лева.

 

    Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:...............................