Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         542                        19.03.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и шести февруари,                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 123 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Я.Т., ЕГН-**********,***, против решение № 1958/05.12.2014г., постановено по НАХД № 5044/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 103365-О-F101812/16.05.2014г., издадено от издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба H-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн., ДВ, бр.1 от 03.01.2006г. (Наредба H-8), й е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.355, ал.1 от КСО. 

Касаторът оспорва първоинстанционното решение и моли за отмяна на наложеното му административно наказание. В съдебно заседание се явява лично и подържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови оспореното решение районният съд е намерил, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на наказателното постановление и спазен е срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Приел е за доказано по делото, че К.Т. е осъществила констатираното нарушение с акта, което тя не оспорва и за което законосъобразно е ангажирана отговорността й на основание чл.355, ал.1 КСО. Описал е подробно в решението си фактическата обстановка установена по делото и е изградил своите правни изводи въз основа на нея.

Санкцията на К.Т. е наложена за това, че в качеството си на осигурител, не е подала в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец май 2013г. За така констатираното нарушение, е съставен АУАН № 103365-О/20.02.2014г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

Основното възражение на касатора Т. е, че в началото на 2013г. е била съкратена от работа и е имала двама студенти. Започнала е работа при частен работодател, при който условията не са позволявали да излиза от работа. Извършвала е дейност като експерт към Окръжен съд Бургас по няколко дела на месеца, заради което се е налагало да подава декларация образец 1. Не е ощетила НАП и няма други нарушения до момента.

Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно.

По делото е не е спорно, че К.Я.Т. е осъществила състава на административно нарушение за което е наказана. Тя не е подала в срок декларацията образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец май 2013г., която е следвало да бъде подадена до 26.06.2013г., а реално е подадена по пощата на 27.12.2013г. Предвид това за извършване на нарушението, описано в АУАН и НП, законосъобразно е ангажирана отговорността й като осигурител на основание чл.355, ал.1 КСО, като наложената глоба е в минимално установения от закона размер.

Твръденията на Т., че е допуснала извършването на нарушението поради служебна ангажираност, няма други нарушения и не е ощетила фиска, не могат да квалифицират деянието й като маловажен случай, тъй като както правилно е преценил районния съд, не е налице никой от алтернативните признаци на маловажност по чл.93, т.9 НК вр. чл.11 ЗАНН, които да занижават степента на неговата обществената опасност под тази на обикновените случаи на нарушения по чл.355, ал.1 КСО. Предпоставките по чл. 28 ЗАНН не са налице, поради което правилно наказващият орган не е освободил Т. от административно-наказателна отговорност, а я е санкционирал в глоба в размер на минимума предвиден в закона. Доколкото процесното нарушение е извършено за първи път от Т., при 6-месечно нейно закъснение при подаване на декларацията образец 1 в ТД на НАП, тези обстоятелства, без да изключват административно-наказателната й отговорност по чл.28 ЗАНН, са зачетени от наказващия орган като смекчаващи обстоятелства по чл.27, ал.3, пр.1 ЗАНН и са обусловили индивидуализиране на глобата в нормативния й минимум от 50 лева.

В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1958/05.12.2014г., постановено по НАХД № 5044/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.