Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер     965              от  06.06.2014г.,             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на осми май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Любомир Луканов

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Т. С. като разгледа докладваното от съдия Х. касационно наказателно административен характер дело номер 123 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” - гр.София чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.М. от Дирекция „Инспекция по труда” Сливен против Решение № 142/13.11.2013г., постановено по НАХД № 428/2013г. по описа на Районен съд – гр. Царево. С оспорения съдебен акт е изменено издаденото Наказателно постановление № 20-2002916/04.09.2013г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” - София, против ЕТ „Павлинка Калдръмова – Полина”, в частта относно размера на определеното административно наказание за нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), като на основание  чл. 414в, ал. 1 от  КТ размера на имуществената санкция е намален от 300 лева на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ЕТ „Павлинка Калдръмова – Полина”, ЕИК 819384583, с. Ресилово, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, ул. „Трети март” № 3, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователно оспорване.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Царево е образувано по жалба на ЕТ „Павлинка Калдръмова – Полина” против Наказателно постановление № 20-2002916/04.09.2013г., издадено от Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда” - гр. София, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл.415в, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от същия нормативен акт. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Царево е изменил атакуваното постановление като е приел, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието, но е наложил наказание над предвидения от закона минимум, без да посочи, че са налице отегчаващи обстоятелства, поради което е приел, че  наказанието трябва да бъде в минимален размер – 100 лева.

Решението на Районен съд – Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно нормата на чл. 403а, ал. 1 от КТ в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, безспорно се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не представя правилник за вътрешния трудов ред и не представя документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа. Разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ дава възможност на контролните органи да осъществяват ефективен контрол във всеки един момент от време и препятства нежеланието на работодателите да оказват съдействие на същите. Нарушението е формално и то не може да бъде отстранено впоследствие, както и без значение за извършването му е факта дали са настъпили вредни последици за работници и служители, тъй като законодателят е въвел същата с оглед дейността на контролните органи. Анализът на нормата на чл. 403а от КТ налага извода, че работодателя е длъжен да държи на разположение на контролните органи посочените документи на местата на които се полага наемен труд. От друга страна, фактът, че в хода на производството е установено по несъмнен начин, че такъв правилник е бил наличен, като непосредствено след приключване на проверката, в по-късен момент представляващ дружеството е представил този правилник на проверяващите обосновава извода на първоинстанционния съд, че в случая са налице основанията за прилагане на привилигирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, до какъвто извод е достигнал и самия административнонаказващ орган. Правилно първостепенният съд е преценил, че липсват мотиви защо е наложен максималният размер на наказанието, регламентирано в чл. 415в от КТ, поради което и с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съда е изменил наложеното административно наказание, като е наложил такова в предвидения минимум.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Предвид гореизложеното, жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното решение в частта за размера на имуществената санкция да се отмени.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142/13.11.2013г., постановено по НАХД № 428/2013г. по описа на Районен съд – гр.Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.