РЕШЕНИЕ

 

Номер  1278                   28.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                  2.  МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Мануел Манев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер 1238 по описа за 2018 година.

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на „Бетатур“ ООД, ЕИК 131171801, със седалище и адрес на управление: гр.София, кв. „Витоша“, ВЕЦ Симеоново, представлявано от В.А.С., чрез адв. Т.Т. против решение № 388/27.03.2018г. постановено по а.н.д. № 516/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 02-000999/27.11.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.270, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.1 вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

         В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП или същото да бъде изменено, като бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата.

         Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, редовно уведомена, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност на първоинстанционното решение.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на процесуалния представител на касатора и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, към 26.09.2017г. не е изпълнило задължението си да изплати на К.Й.Г. (работил по трудово правоотношение в дружеството на основание трудов договор БТ-13/17.08.2016г., прекратен със заповед №3/31.05.2017г.) дължимото трудово възнаграждение за м.Май 2017 г., начислено във ведомостта за работни заплати за м.Май 2017г.

         Нарушението е установено при проверка на документи, при която са изискани, но от страна на „Бетатур“ ООД не са представени документи, удостоверяващи извършени плащания на парични средства за работна заплата за м.Май 2017г.

         За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на упълномощено лице. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че не е констатирал съществени процесуални нарушение при съставяне на акта и издаване на НП, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Намира за безспорно установено, че възнаграждението на Г. не е било изплатено, включително и към периода на извършване на проверката 20.09.2017г. – 26.09.2017г., поради което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството. Посочва, че правилно с оглед субекта на отговорността е била наложена имуществена санкция, като е определен минималния предвиден в закона размер от 1500 лева. Съдът приема, че именно в този размер наложената санкция се явява съответна на характера и тежестта на конкретното нарушение. Счита, че не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които се засягат. Като не е изплатено трудовото възнаграждение на работника, същият е бил лишен от доходи. За изпълнение на парични задължения и за осигуряване на жизнения си стандарт, същият се нуждае от финансови средства, още повече, че възнаграждението не е изплатено в продължение на няколко месеца. По тези причини съдът намира, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай.

         Така постановеното решение е правилно.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Нормата на чл. 128, т. 2 от КТ въвежда самостоятелно задължение за работодателя, в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това задължение, представлява нарушение на трудовото законодателство.         Съгласно нормата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

         От представения по делото доказателствен материал, съдът установи, че е налице ведомост за заплати за месец май 2017 г. (л.21 по н.а.х.д. № 516/2018 г. по описа на РС – Бургас), видно от която, за всяко едно от лицата посочени в нея, включително и К. Г., не е налице подпис, удостоверяващ получено трудово възнаграждение. Не са налице данни, които да сочат, че възнаграждението на Г. за месец май 2017 г., е било изплатено по някой от възможните регламентирани начини, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение, посочени в разпоредбата на  чл. 270, ал.3 от КТ. Доказателства в обратната насока не са представени нито при първоначалното разглеждане на спора, нито в настоящото производство.

         Напълно се споделят изложените от РС – Бургас мотиви, че нарушението не съставлява маловажен случай. Възнаграждението на Г. не е било изплатено в продължение на няколко месеца и изпълнението на това задължение веднага след проверката не може да се приеме за обстоятелство, което предвижда прилагане разпоредбата на чл.415в от КТ. В разпоредбата на чл.415в от КТ са предвидени, кои случаи са „маловажни“ по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма, като специална по отношение на общата норма на чл.28 от ЗАНН, следва да бъдат разгледани в настоящия случай.

         Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.

         Напълно се споделят доводите на въззивния съд, че извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. В случая не би могло да се говори и за липсата на вредни последици от извършеното деяние, тъй като лишаването на служителя от полагащото му се трудово възнаграждение през толкова продължителен период от време- 3 месеца, несъмнено е довело до такива. Определеният от органа размер на наложената имуществена санкция е в предвидения от законодателя минимум и същата не подлежи на редуциране.

С оглед горното, Административен съд - Бургас счита, че Районен съд - Бургас е извел правилни правни изводи, обосновали потвърждаване на НП и решението като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 388/27.03.2018г., постановено по НАХД № 516/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ 1.

                                                             

                                                                       2.