Р Е Ш Е Н И Е

№ 1119

гр. Бургас, 17.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. БУРГАС                                            ХII състав

на седемнадесети септември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Т. С.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1237 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на “Кортес” ООД със седалище и адрес на кореспонденция *** срещу Ревизионен акт2000126/01.06.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, с който е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя за 2001 г. със сумата от 123 170, 75 лв.; определени са допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на 25 247,19 лв., дължими ведно с начислените лихви в размер на 10 213,32 лв. за периода 01.01.2003 г.-31.12.2003 г.; определени са допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на 7 650,36 лв., дължими ведно с начислените лихви в размер на 2 126,40 лв. за периода 01.01.2004 г.-31.12.2004 г.; увеличен е финансовият резултат за 2005 г. със сумата от 9996, 00 лв.; начислени са лихви върху невнесени авансови вноски в размер на 170, 05 лв. за 2005 г. и не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. октомври 2006 г. в размер на 7 040,99 лв. Ревизионният акт (РА) в обжалваната част е потвърден с Решение №  РД-10-344/17.07.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа  жалбата.

Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна, моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Съдът намира за необходимо да отбележи, че за 2001 г. и 2005 г. органите по приходите не са определили на жалбоподателя данъчни задължения, тъй като след данъчното преобразуване финансовият резултат на дружеството е бил отрицателна величина, т. е. не е реализирана печалба. Въпреки това за жалбоподателя е налице правен интерес да обжалва акта в тази част, макар и с него да не са определени данъчни задължения, тъй като му е увеличен финансовият резултат след данъчно преобразуване и това ще даде отражение за следващи години при счетоводното отчитане на дейността на дружеството.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 763/04.12.2006 г., издадена от началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр. Сливен с надлежно делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно Заповед № 46/19.05.2006 г. на директора на ТД на НАП-гр. Сливен. Ревизията обхваща: данък върху печалбата и данък за общините за периода 01.01.2001 г.-31.12.2002 г., корпоративен данък за периода 01.01.2003 г.-31.12.2005 г. и ДДС за периода 01.01.2004 г.-31.10.2006 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 126/26.04.2007 г. в предвидения по чл. 117, ал. 1 от ДОПК срок от надлежно определен орган по приходите със Заповед № К 126/27.04.2007 г. на началник отдел “Контрол” при ТД на НАП-гр. Сливен. От страна на жалбоподателя е постъпило възражение срещу ревизионния доклад. В мотивите на ревизионния акт е посочено, че възражението е неоснователно и са възпроизведени констатациите от ревизионния доклад.

За 2001 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 о ЗКПО (отм.) финансовият резултат на жалбоподателя е преобразуван в посока увеличение със сумата от 123 170, 75 лв.

За 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 о ЗКПО (отм.) финансовият резултат на жалбоподателя е преобразуван в посока увеличение със сумата от 85 651,30 лв.

За 2003 г. финансовият резултат е преобразуван на основание  чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 45 375,71 лв. и са начислени съответните лихви.

За 2004 г. финансовият резултат на жалбоподателя е преобразуван на основание чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.) и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 7 650,36 лв. и са начислени съответните лихви.

За 2005 г. финансовият резултат на жалбоподателя е преобразуван на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) в посока увеличение със сумата от 9996, 00 лв. Поради невнасяне на дължимата авансова вноска за първото тримесечие на 2005 г. е начислена лихва в размер на 170,05 лв.

За периода м. октомври 2006 г. на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) не е признато право на приспадане на ДДС в размер на 7 040,99 лв.

РА е потвърден в частта за установените задължения по ЗКПО (отм.) за 2004 г. и 2005 г., в частта за извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2001 и 2005 г. и в частта за отказания данъчен кредит за м. октомври 2006 г. Във връзка с извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2001 г. и 2003 г. с извършените разходи за наем и консумативи по договорите между “Кортес” ООД и Министерството на външните работи директорът на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас е изложил допълнително аргумента, че осчетоводените разходи за наеми и консумативи не са свързани с дейността на дружеството.

В частта за извършеното преобразуване на финансовия резултат за 2002 г. РА е отменен с решението на директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас. За да отмени РА в посочената част, горестоящият административен орган е направил следните констатации: ревизираното лице за 2002 г. има положителен финансов резултат в размер на 173 951, 16 лв. На основание чл. 23, ал. 3, т. 6, вр. чл. 24, ал. 2 и чл. 38 от ЗКПО (отм.) органът по приходите е следвало да намали финансовия резултат със загубата от предходен период до размера на реализирания положителен финансов резултат. Вместо това, той е намалил резултата със превишаващата го по размер сума от 259 602, 46 лв., като разликата над 173 951, 16 лв., възлизаща на 85 651,30 лв. рефлектира през следващия период. През 2003 г. жалбоподателят е реализирал положителен финансов резултат в размер на 250 450,71 лв. и с подадената ГДД по чл. 51 от ЗКПО (отм.) е декларирал загуба за пренасяне в същия размер. Предвид обстоятелството, че при определяне на облагаемата печалба за предходната 2002 г. ревизията неправомерно е пренесла загуба в по-голям  размер, за текущата 2003 г. е установила загуба за пренасяне с 85 651,30 лв. по-малко, в резултат на което е определен корпоративен данък за внасяне в по-голям размер със съответните лихви за просрочие. По изложените съображения РА за 2002 г. е отменен и преписката е върната на органа по приходите за издаване на нов РА за 2002 г., а определените за 2003 г. данъчни задължения са намалени с 20 128,52 лв. корпоративен данък и 8 142,69 лв. лихви за просрочие.

В жалбата се поддържа, че РА е нищожен, тъй като неговият съставител е участвал в екипа, който е извършил ревизията и е изготвил ревизионния доклад. Изложени са оплаквания, че при издаване на РА не е спазена установената форма, а именно – РА не съдържа мотиви. Във връзка с установените задължения по ЗКПО (отм.) са изложени аргументи, че органът по приходите незаконосъобразно е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя, тъй като отчетените от него разходи за ревизирания период са доказани документално с първични счетоводни документи, съдържащи изискуемите реквизити. Относно начислените лихви върху невнесени авансови вноски са изложени възражения, че съгласно чл. 56 от ЗКПО (отм.) следва да се има предвид единствено декларирания от жалбоподателя финансов резултат, не и установения при ревизия, поради което не е налице основание за начисляване на лихви. Относно непризнатия данъчен кредит се твърди, че е налице данъчно събитие, данъкът е начислен като задължение към бюджета и жалбоподателят разполага с фактура за авансово плащане. Изложени са конкретни съображения за това, че липсата на едновременно плащане на посочените във фактурата главница и ДДС не е основание за отказ на данъчен кредит.

Съдът не споделя изложените доводи за нищожност на РА. В ДОПК не съществува забрана орган по приходите да издаде РА, дори и да е участвал при извършване на данъчната ревизия, ако е надлежно оправомощен и за двете дейности. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК не съдържа допълнително изискване към лицето, което може да бъде определено да издаде РА. Чл. 118, ал. 2 от ДОПК изисква то да е лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Следователно законодателят е предоставил право на преценка на компетентния орган по приходите да определи издателя на РА както измежду лицата, извършили данъчната ревизия и издателя на ревизионния доклад, така и да оправомощи друго лице по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ДОПК не може да се тълкува като забрана за персонално съвпадение между лицата, извършили ревизията и издателя на РА. За ограничаването на правните възможности при определяне на конкретни правомощия за лица, отговарящи по принцип на законовите предпоставки, е необходимо да има изрична нормативна регламентация, за да се приеме, че извършените от тях действия в кръга на предоставените им правомощията са недействителни (в този смисъл Решение № 5638/5.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2007 г.; Решение № 8662/24.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2007 г., Решение № 510 от 15.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8743/2007 г.).

Относно останалите изрично посочени от жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на РА, а също така и в резултат от служебно извършената проверка за спазване на материалния и процесуалния закон при издаване на акта, съдът намира за установено следното:

І. По ЗКПО (отм.):

2001 г. и 2003 г.

Съдът намира, че преобразуването на финансовия резултат за 2001 г. и 2003 г. е извършено законосъобразно. Съгласно събрания доказателствен материал жалбоподателят е осчетоводил разходи по дебита на сметка 602 “Разходи за външни услуги” в размер на 123 170, 75 лв.  за 2001 г. и в размер на 36 067, 68 лв. за 2003 г. Разходите са за наеми и консумативи по договори за наем, сключени между “Кортес” ООД и Министерството на външните работи, представлявано от посланика на Р България в Руската федерация и от управителя на посолския комплекс, находящ се в гр. Москва, ул. “Мосфилмовска”. За извършените разходи за наеми и консумативи са издавани квитанции, които съгласно РА не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, установени в Закона за счетоводството, поради което при осчетоводяването на посочените разходи е нарушен принципът на документална обоснованост. Направена е също така констатация, че при осчетоводяването на разходите е нарушен принципът за съпоставимост между приходите и разходите. За да достигнат до този извод, органите по приходите са изложили съображения, че разходите за наеми са направени във връзка с търговското представителство на жалбоподателя в гр. Москва, от което не са отчетени приходи. Съдът не споделя извода на органа по приходите, че квитанциите не отговарят на изискванията за първичен счетоводен документ, установени в Закона за счетоводството. Съгласно действащата през процесния период 01.01.-31.12.2001 г. редакция на чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.) първичният счетоводен документ съдържа следните реквизити: 1. наименование на документа; 2. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието - съставител на документа; 3. наименование, адрес и данъчен номер на предприятието, с което се осъществява стопанската операция, и имената на лицето, което го представлява; 4. място и дата на съставянето на документа; 5. собствено и фамилно име на съставителите на документа; 6. основание и предмет на стопанската операция; 7. натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 8. подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция; 9. печат на предприятието при съставяне на фактури за продажби. Аналогична е уредбата на реквизитите на първичните счетоводни документи в чл. 7 от ЗСч., действаща през процесния период 01.01.-31.12.2003 г. Квитанциите са представени на руски език, като от процесуалния представител на жалбоподателя е представен превод на български език на съдържанието на отделните видове формуляри. Видно от тяхното съдържание квитанциите съдържат наименование и печат на предприятието, съставител на документа, наименование на предприятието, с което се осъществява стопанската операция, място и дата на съставяне на документа, основание, предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Относно липсата на БУЛСТАТ на посолския комплекс е представено писмо на МВнР, изх. № 8ПР-215/2008 г., съгласно което Посолския комплекс на РБ в гр. Москва не е регистриран по БУЛСТАТ. Със същото писмо е удостоверено, че посолският комплекс няма регистрирано фискално касово устройство за периода 1999 г. – 2005 г. В заключението на вещото лице са изложени подробни съображения за това, че приложените квитанции съдържат всички реквизити, индивидуализиращи страните и стопанската операция, които съдът кредитира. Правилен е обаче изводът на органа по приходите за това, че при осчетоводяването на разходите е нарушен принципът за съпоставимост между приходите и разходите. Жалбоподателят твърди, че разходите за наем на помещения (офиси, жилища, автосервизни помещения) са направени във връзка с неговото търговско представителство в Москва. След като по делото не се спори, че са реализирани разходи, същите са счетоводно отразени, то при съобразяване с принципа за съпоставимост между приходите и разходите, следва да се установи и осчетоводяване на съответните приходи във връзка с ползването на наетите помещения. В случая е безспорно установено, че по договорите с МВнР са реализирани само разходи, без да са постъпили приходи. Не са представени също така доказателства, че разходите са направени във връзка с дейността на търговското дружество. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице, изготвено по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно действащата към момента на ревизирания период редакция на чл. 5, т. 3 от ЗСч (отм.), съответно на чл. 4, ал. 2, т. 4 от ЗСч (обн. - ДВ, бр. 98 от 2001 г.) принципът на съпоставимост между приходите и разходите е един от основните счетоводни принципи, като този принцип изключва възможността да има разходи, без изобщо да се отчитат приходи. С приемането на новия Закон за счетоводството (в сила от 1.01.2002 г.) в чл. 4, ал. 2, т. 4 е дадена легална дефиниция на принципа - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Отчитането на разходи при неспазването на принципа на съпоставимост на приходите и разходите представлява нарушение на нормативно установените счетоводни изисквания и е основание за преобразуване на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за 2001 г., съответно по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за 2003 г. По изложените съображения съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са увеличили финансовия резултат на жалбоподателя за 2001 г. и 2003 г. и са установили допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 25 247,19 лв. за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г., дължими ведно с начислените лихви в размер на 10 213,32 лв.

2004 г.

Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на преобразуването на финансовия резултат за 2004 г. В резултат от извършеното с РА преобразуване на финансовия резултат за 2001 г. и 2003 г. е променен размерът на загубата за приспадане през 2004 г. Предвид извършеното приспадане на загуба през предходни периоди, в това число и с извършените от органите по приходите корекции в размера, подлежащ на приспадане, за 2004 г. не е налице остатък за приспадане, поради което ревизираното лице неправомерно е намалило финансовия си резултат с 39 232,63 лв. След извършеното с РА преобразуване финансовият резултат е положителен и възлиза на 39 232,63 лв. Определен е корпоративен данък в размер на 7 650,36 лв. и са начислени лихви 2 020,86 лв. В допълнителното заключение вещото лице в табличен вид по периоди е представило финансовия резултат на жалбоподателя след извършеното данъчно преобразуване. Видно от констатациите на вещото лице данъчните задължения за 2004 г. след извършеното данъчно преобразуване са правилно установени. Съдът кредитира заключението на вещото лице. Предвид изложените по-горе мотиви за законосъобразно преобразуване на финансовия резултат за 2001 г. и 2003 г. и извършената от вещото лице проверка на размера на допълнително определените задължения по ЗКПО (отм.), съдът намира, че РА е законосъобразен в частта си за 2004 г. и жалбата следва да бъде отхвърлена в тази част.

2005 г.

Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на преобразуването на финансовия резултат за 2005 г. За 2005 г. са изложени констатации, че задълженото лице е осчетоводило разходи по дебита на сметка 602 “Разходи за външни услуги” в размер на 9996, 00 лв. Според представени обяснения от жалбоподателя сумата е осчетоводена съгласно договор за консултантски услуги от 25.06.2003 г. между “Кортес” ООД и “Екосистеми и продукти” ООД. Сумата е преведена на “Ман-ойл” ЕООД съгласно разпоредително писмо на “Екосистеми и продукти” ООД до “Кортес” ООД. Във връзка с извършеното плащане е издадена фактура от “Ман-ойл” ЕООД на “Екосистеми и продукти” ООД. Предвид изложеното е направена констатация, че жалбоподателят не разполага с първичен счетоводен документ – фактура за извършения разход.

На основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) е преобразуван финансовият резултат на жалбоподателя в посока увеличение със сумата от 9996, 00 лв.

Съдът споделя извода на органа по приходите, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя. Между страните не се спори, че жалбоподателят не разполага с първичен счетоводен документ, чрез който да установи извършването на отчетения разход и счетоводното записване по сметка 602 “Разходи за външни услуги” е извършено, без да е съставен първичен счетоводен документ. Разходът в размер на  9996, 00 лв. не е доказан по установения от нормативните актове ред и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) с него следва да се увеличи финансовият резултат на дружеството.

Неоснователни са доводите от жалбата за неправилно начисляване на лихви в размер на 170,05 лв. поради невнасяне на дължимата авансова вноска за първото тримесечие на 2005 г. Съгласно чл. 56 от ЗКПО (отм.) задълженото лице дължи авансови вноски за корпоративния данък на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба, декларирана за предходната година, коригирана с коефициент, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година. В случая обаче са налице основания за преобразуване на декларирания финансов резултат, като след корекцията му основата за определяне на авансовите вноски е променена и следователно се променя и размерът на дължимите авансови вноски. Тази промяна дава основание за начисляване на лихви върху дължимите, но невнесени авансови вноски. Както декларираният финансов резултат не обвързва органите по приходите при определяне на задълженията за данъци и определянето на лихви за просрочие, по същия начин размерът на дължимите авансови вноски не може да бъде обвързан и определян само и единствено въз основа на декларирания финансов резултат. В случаите на корекция на размера на авансовите вноски са дължими и съответните лихви за периода на просрочие на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.).

ІІ. По ЗДДС (отм.):

На основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) с РА е извършен отказ за признаване на право на приспадане на данъчен кредит за м. октомври 2006 г. в размер на 7 040,99 лв. Съгласно представения от жалбоподателя договор № 71/10.10.2006 г., същият е възложител на проектиране, изработка, доставка и монтаж на комплектно хидроенергийно оборудване на ВЕЦ “Стара Загора 1 и 2”. Изпълнител е “Вапцаров” АД.  В изпълнение на договора на 23.10.2006 г. “Кортес” ООД е превел на авансово сума в размер на 211 229,64 лв. на “Вапцаров” АД, за което “Вапцаров” АД е издал ДФ № 1411/23.10.2006 г. с данъчна основа 211 229,64 лв. и ДДС 42 245,93 лв. “Кортес” ООД  е превел ДДС в посочения размер по ДДС-сметка на “Вапцаров” АД на 08.11.2006 г. Предвид по-късното плащане на ДДС, органите по приходите са констатирали, че за периода октомври 2006 г. на жалбоподателя следва да му се признае данъчен кредит в размер  на 35 204,94 лв., а не в размер на 42 245,93 лв., като са отказали данъчен кредит в размер на 7 040,99 лв. За да достигнат до този извод, органите по приходите са изложили мотиви, че в случаите на авансово плащане данъчната основа на доставката се определя въз основа на всяко плащане, като се приема, че дължимият данък е включен в полученото плащане. Съгласно РА в получената на 23.10.2006 г. сума от 211 229,64 лв. следва да се приеме, че е включен дължимият данък.

В тази част жалбата е основателна. При безспорно установена реалност на доставката, по която е направено авансовото плащане и безспорно установено начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) в счетоводството на доставчика за цялата сумата така, както е посочена във фактурата в данъчния период, в който е издадена фактурата, обстоятелството, че ДДС не е платен от получателя по доставката заедно с плащането на данъчната основа, а в по-късен момент, не е основание за частичен отказ на правото на данъчен кредит. Предпоставка за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) е начисляването на данъка от доставчика. При изброяването на условията за признаване на това право законодателят не е включил и изискването данъкът да е платен от получателя по доставката заедно с плащането на данъчната основа. С начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е гарантирано плащането му от доставчика към бюджета в периода, в който е начислен и в размера, в който е начислен, независимо от това дали получателят по доставката го е заплатил съобразно изискването на чл. 55а от ЗДДС или в по-късен момент (в този смисъл Решение № 8819 от 16.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 4541/2008 г., I о.,).

По изложените съображения, съдът намира, че оспореният ревизионен акт в частта му за преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя и за установяване на допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.), като постановен от компетентен орган по приходите, в изискуемата форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, представлява законосъобразен административен акт, а жалбата срещу тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. РА в частта му, с която е не е признато право на приспадане на ДДС за периода м. октомври 2006 г. в размер на 7 040,99 лв. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК жалбоподателят следва да заплати в полза на  Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП направените разноски по водене на делото - юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от  1248,15 лв. лв. и определено в този размер по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие с уважената част от жалбата.

Воден от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт2000126/01.06.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение №  РД-10-344/17.07.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. октомври 2006 г. в размер на 7 040,99 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Кортес” ООД със седалище и адрес на управление *** срещу Ревизионен акт2000126/01.06.2007 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Сливен, потвърден с Решение №  РД-10-344/17.07.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП в частта, в която е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя за 2001 г. със сумата от 123 170, 75 лв.; определени са допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на 25 247,19 лв., дължими ведно с начислените лихви в размер на 10 213,32 лв. за периода 01.01.2003 г.-31.12.2003 г.; определени са допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО (отм.) в размер на 7 650,36 лв., дължими ведно с начислените лихви в размер на 2 126,40 лв. за периода 01.01.2004 г.-31.12.2004 г.; увеличен е финансовият резултат за 2005 г. със сумата от 9996, 00 лв. и са начислени лихви върху невнесени авансови вноски в размер на 170, 05 лв. за 2005 г.

ОСЪЖДА “Кортес” ООД със седалище и адрес на кореспонденция ***, БУЛСТАТ 119104170 да заплати в полза на Дирекция „ОУИ” - гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата от 1 248,15 лв. (хиляда двеста четиридесет и осем лева и петнадесет стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

                                                                             СЪДИЯ: