Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1517        Година 25.07.2018        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                                          2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря: Й. Б.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1236 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Изгрев“, Спортен център „Изгрев“ ет.2, представлявано от изпълнителния директор Николай Тодоров срещу решение № 525/24.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 640/2018г. на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0001577/29.12.2017г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Възразява, че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения, тъй като с констативния протокол от извършената проверка са дадени няколко предписания и е следвало търговецът да бъде санкциониран само веднъж, без значение дали не е изпълнено едно или всички предписания. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0001577/29.12.2017г. издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на  касатора на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на нарушението, съобразно събраните по делото гласни и писмени доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя - 1500 лева, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

На касатора е била извършена проверката за спазване на трудовото законодателство на 09.08.2017г., за която е съставен протокол № 1692/29.08.2017г.. С протокола по т.2 са дадени предписания на дружеството, в качеството му на работодател да изплати дължимите им трудови възнаграждения за месец май 2017г. на посочените лица, като е определен срок на изпълнение до 21.09.2017г. На 25.10.2017г. е извършена повторна проверка, при която е било установено, че възнагражденията не са изплатени в определения срок. За така установеното неизпълнение на дадените предписание е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и оспореното наказателно постановление. С наказателното постановление на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева, на основание чл.415, ал.1 от КТ, за неизпълнение в определения срок на дадените задължителни предписания за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за месец май 2017г. на съответните работници, в общ размер на 63 035,90 лева. Констативния протокол е връчен е на 29.08.2017г. и срока за обжалване на задължителните предписания по реда на АПК изтича на 12.09.2017г.. Те не са обжалвани в този срок, поради което са влезли в сила и подлежат на изпълнение в определения срок до 21.09.2017г. Към 25.10.2017г. тези предписания все още не са били изпълнени, с оглед на което правилно е прието, че дружеството е извършило нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения в административнонаказателното производство, тъй като в констативния протокол са дадени няколко предписания и е следвало дружеството да бъде санкционирано само веднъж, без значение дали не е изпълнено едно или всички предписания. Протоколът, в който се съдържат предписанията е акт, който ги материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт, не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание. Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на извършена на 09.08.2017г. проверка.  Всяко от предписанията има различно съдържание и различен краен срок за изпълнение, поради което правилно районният съд е приел, че всяко от тях представлява отделно властническо волеизявление и в случая са налице четири административни акта по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да извърши различни правни и фактически действия и тяхното неизпълнение представлява отделно административно нарушение.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 525/24.04.2018г. постановено по н.а.х.д. № 640/2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.