Р Е Ш Е Н И Е 

 

Град Бургас,  20.06.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в закрито заседание, в състав :

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1232 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.294 – чл.298 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба, подадена от „ТЕО-91” ЕООД, ЕИК 102200577, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Т.Г.С., с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.***, чрез процесуалния представител адв. Т.И., с правно основание чл.294 и сл. от АПК, против действия на община Бургас, обективирани в уведомления с изх. № 26-00-630, № 26-00-631 и № 26-00-632, трите от 3.06.2011г., издадени от директора на ТД „Зора” при община Бургас, за принудително премахване на три броя преместваеми обекти – метални павилиони под № 6, № 13 и № 23 по одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти на морски плаж „Бургас – север” за 2009г.

Според жалбоподателя, оспорените действия по изпълнението са незаконосъобразни, тъй като са предприети въз основа на три броя влезли в сила заповеди за премахване, но не на описаните и индивидуализирани в тях преместваеми обекти – метални павилиони под № 6, № 13 и № 23 по схемата на морски плаж „Бургас – север” за 2009г., а на други три – магазини за напитки, цигари, захарни изделия, плажни стоки и др. под № 5, № 12 и № 21 по схемата на морски плаж „Бургас – север” за 2010г., за които разполага с разрешения за поставянето им с № СЦ зона-000470, № СЦ зона-471 и № СЦ зона-472, трите от 21.06.2010г. Твърди, че е налице ново фактическо и правно положение, тъй като изпълнителните действия са предприети въз основа на заповедите за премахване, които са били издадени при съвсем различна фактическа и правна обстановка, но впоследствие на жалбоподателя е разрешено с надлежни стабилни административни актове от м.06.2010г. да постави отново три обекта, за които сочи, че като местоположение и номерация по схема се различават от тези, предмет на заповедите за премахване. Счита, че в случая община Бургас цели, под формата на изпълнение на заповедите за премахване, да премахне фактическото положение, което е възникнало след това – от средата на м.06.2010г. По тези съображения и доводи твърди, че заповедта за премахване, издадена при различна фактическа и правна обстановка, не може и не следва да бъде изпълнена.

Сочи, че предприетите изпълнителни действия са незаконосъобразни и на друго самостоятелно основание, тъй като не е получил покани за доброволно изпълнение, издадени от органа по изпълнението на основание чл.277 от АПК, а направо е пристъпено към принудително премахване, без да е изтекъл срокът за доброволно изпълнение. 

Възразява и относно компетентността на органа, който трябва да проведе процедурата, съответно, определи датата и часа на принудителното премахване, като счита, че съгласно чл.12, ал.1 и ал.3 от Наредбата за преместавемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас, това е директорът на дирекция „УКОРС”, а не директорът на ТД „Зора”, поради което последният няма такива правомощия по нормативен акт.

Искането в жалбата е съдът да отмени като нищожни, евентуално като незаконосъобразни изпълнителните действия, имащи за цел принудителното премахване на собствените му преместваеми обекти, разположени на територията на морски плаж „Бургас – север”, описани в трите уведомления на директора на ТД „Зора” при община Бургас като метални павилиони под № 6, № 13 и № 23, разпоредени съгласно уведомления с изх. № 26-00-630, № 26-00-631 и № 26-00-632 от 3.06.2011г. 

Ответникът – заместник-кмета на община Бургас, представя административната преписка по обжалваните действия по принудително изпълнение и възражение, с което оспорва подадената жалба като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Сочи, че са налице влезли в сила заповеди на зам.кмета на община Бургас, въз основа на които са предприети законосъобразни действия по принудително премахване на посочените в тях обекти, при надлежно проведена процедура за избор на изпълнител за премахване на констатираните 18 бр. временни преместваеми обекта, подлежащи на принудително премахване. 

Административен съд – град Бургас, по допустимостта и основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните, приложените писмени доказателства и закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че основание за започване на принудителното изпълнение са заповеди № 171, 172 и 173 от 25.01.2010г. на зам.кмета на община Бургас, с които, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, на дружеството-жалбоподател е наредено да премахне собствените преместваеми обекти – павилиони под № 13, № 6 и № 23 по одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти на морски плаж „Бургас – север” за 2009г., с площ, съответно – 19,25 кв.м., 60 кв.м. и 18 кв.м. В заповедите е указано, че ако премахването не бъде доброволно изпълнено в определените в тях срокове, ще бъде извършено от община Бургас за сметка на собственика.   

Трите заповеди са обжалвани по съдебен ред и с окончателни решение № 1389/29.11.2010г., постановено по адм.д. № 524/2010г. по описа на Административен съд-гр.Бургас, решение № 1398/30.11.2010г., постановено по адм.д. № 574/2010г. по описа на същия съд, и решение № 1390/29.11.2010г., постановено по адм.д. № 573/2010г. по описа на същия съд, жалбите на „ТЕО-91” ЕООД са отхвърлени като неоснователни.

От изложеното следва, че цитираните заповеди са влезли в сила на съответните дати и представляват стабилен административен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Наличието на влязла в сила заповед за премахване на преместваем обект е валидно изпълнително основание по чл.268, т.1 от АПК за започване на изпълнително производство по този кодекс.

Дружеството – жалбоподател е адресат на заповедите за премахване на преместваемите обекти, поради което има правен интерес да обжалва действията на органа по принудителното изпълнение, като страна в съответното изпълнително производство, в качеството на длъжник по смисъла на  чл.274, ал.2 от АПК.

Определеният в заповедите срок за доброволно изпълнение към датата на влизането им в сила е изтекъл, поради което изпълнителното производство срещу жалбоподателя е започнало служебно, по инициатива на органа, с изпращане на покани за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК с изх. № 93-00-1532, № 93-00-1534 и № 93-00-1558 от 11.02.1011г. на началник отдел „СК, ВЕ, НС” при община Бургас. По делото няма данни за връчването им на адресата.

Видно от договор за строителство рег. № 91-00-84/2/18.05.2011г., протокол от 12.04.2011г. на работна група при община Бургас и заповед № 611/15.03.2011г. на зам.кмета на община Бургас, определен е изпълнител, чрез възлагане по реда на НВМОП, за премахване на 10 бр. обекта, сред които и павилион № 6, № 13 и № 23, за които е констатирано, че не са демонтирани в срока за доброволно изпълнение.

На 3.06.2011г., до дружеството са отправени уведомления с изх. № 26-00-630, № 26-00-631 и № 26-00-632 от директора на ТД „Зора” при община Бургас, с които е уведомен, че за обекти – метални павилиони под № 6, № 13 и № 23 по схемата за разполагане на преместваеми обекти на морски плаж „Бургас – север”, е приключила процедурата по избор на фирма, срокът за доброволно премахване е изтекъл, и е разпоредено принудително премахване на обектите на 9.06.2011г. от 8,30 ч. и на 10.06.2011г. от 8,30 ч.

В седмодневния срок по чл.296, ал.1 от АПК, дружеството – жалбоподател е подало жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство по реда на чл.294 и сл. от АПК, в деловодството на Административен съд – гр.Бургас на 8.06.2011г.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата на „ТЕО-91” ЕООД-гр.Бургас, с правно основание чл.294 от АПК, е процесуално допустима, като подадена пред надлежния административен съд по мястото на изпълнението, от надлежна страна по смисъла на чл.295, предложение първо, във връзка с чл.274, ал.2 от АПК, за която е налице правен интерес от обжалването, и в предвидения от закона срок по чл.296, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на защита по реда на чл.294 и сл. от АПК са както юридическите действия, състоящи се във волеизявления на органа по изпълнението по допустимостта или движението на изпълнителното производство, така и фактическите действия, с които той осъществява процесуалните си правомощия. Съгласно чл.271, ал.6 от АПК, вр. чл.284 от АПК, органът по изпълнението се произнася с постановления. По делото не се установиха предприети фактически действия по премахването на обектите. Поради това, съдът приема, че предмет на обжалване в настоящото производство са предприетите от органа по изпълнението действия по принудително изпълнение на влезли в сила негови заповеди за премахване на преместваеми обекти, обективирани в писмата – уведомления, адресирани до жалбоподателя, представляващи постановления по смисъла чл.271, ал.6 от АПК и включени в обхвата по чл.294 от АПК.

Съдът намира за основателен доводът в жалбата за нищожност на оспорените постановления, издадени от директора на ТД „Зора” при община Бургас, поради липса на визирани в закон правомощия за това.

В случая не са налице валидни действия по принудително изпълнение, тъй като оспорените актове са издадени от некомпетентен орган по смисъла на чл.271, ал.1, т.1 от АПК.  По силата на чл.271, ал.1, т.1 от АПК, ако влязла в сила заповед за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от административния орган, който е издал заповедта, представляваща изпълнително основание, или е трябвало да я издаде, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Общите правила за изпълнение на административните актове са регламентирани в дял V, глава ХVII от АПК. Ако не е предвиден специален ред за изпълнението им, намират приложение установените в АПК процесуални изисквания относно реда и процедурите на изпълнителното производство. В случая, е налице специална правна уредба, тъй като по законова делегация е предоставено на общинския съвет да определи в наредба реда за принудително премахване на преместваемите обекти. Съгласно чл.57а, ал.7 от ЗУТ, при неспазване на срока за премахване, определен в заповедта за премахване по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, обектът се премахва принудително по ред, определен с наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ – в разглеждания казус глава ІІ, раздел ІІІ „Ред за принудително премахване на преместваемите обекти” от Наредбата за преместавемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас. Съгласно чл.12, ал.3 от наредбата, в едноседмичен срок от подписване на договор с изпълнителя, директорът на дирекция „УКОРС” – за преместваемите обекти, разположени на територията на морски плаж, определя датата и часа на принудителното изпълнение, за което уведомява всички заинтересувани лица. В случая оспорените уведомления са издадени от директора на ТД „Зора” при община Бургас, за който в АПК и в цитираната наредба не са предвидени такива правомощия.

По тези съображения съдът приема, че същите не са издадени от компетентния за това административен орган, действащ като орган по изпълнението, съгласно чл.271, ал.1, т.1 от АПК, а именно – административният орган, издал изпълнителното основание, или посоченият в приетата по законова делегация наредба директор на дирекция „УКОРС” при община Бургас, поради което следва да прогласи нищожността им.

Отделно, съдът констатира, че не е спазена предвидената в кодекса и предхождаща процедура – надлежно връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника, въз основа на която след изтичане на дадения с нея срок и при неизпълнение е възможно пристъпването към принудително изпълнение. Както се посочи, когато не е налице изключението, прилага се общото правило. Доколкото в цитираната наредба не е предвиден специален ред за доброволно изпълнение, следва да намери приложение нормата на чл.277 от АПК, според която органът по изпълнението връчва на длъжника покана за доброволно изпълнение със съдържанието по ал.2 на същия член. По принцип, поканата за доброволно изпълнение, сама по себе си, не би могла да бъде предмет на обжалване, освен ако не се излагат доводи за нарушения при връчването й. Възраженията във връзка с образуваното срещу длъжника изпълнително производство, т.е. относно неговата допустимост, са предмет на защита по чл.294 от АПК. В случая не са ангажирани доказателства за връчване на поканите за доброволно изпълнение, поради което съдът приема, че същите не са връчени на длъжника по надлежния ред. По този начин длъжникът е лишен от предвидения в закона 14-дневен срок, в който да извърши доброволно изпълнение и да избегне неблагоприятните последици от принудителното изпълнение. Като не е връчил надлежно покани по чл.277, ал.1 от АПК, органът по изпълнението е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид изложеното релевираните основания за оспорване на действията по принудително изпълнение са основателни, поради което жалбата против постановленията следва да бъде уважена, като основателна.

Воден от горното и на основание чл.298 от АПК, Административен съд – град Бургас, Пети състав,

 

 

 

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на действията на орган по изпълнението, обективирани в уведомления с изх. № 26-00-630/03.06.2011г., № 26-00-631/03.06.2011г. и № 26-00-632/03.06.2011г. на директора на ТД „Зора” при община Бургас до „ТЕО-91” ЕООД-гр.***, представлявано от управителя Т.Г.С., за принудително премахване на три броя преместваеми обекти – метални павилиони под № 6, № 13 и № 23 по одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти на морски плаж „Бургас – север” за 2009г.

Изпраща делото, като преписка по изпълнителното производство, на зам.кмета на община Бургас за изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :