О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                      № 1161

        гр.Бургас, 28.05.2018г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1231 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано по молба от К. Н. – А.Ю.П.,*** – І-ва група, ЕГН **********,  с адрес за призоваване Затвора - гр.Бургас, против ГД „ИН“ гр.София, искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 15 000.00 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на действията на служителя в Затвора Бургас  - психолог Ж.Я., за това че поставила на ищеца неправилна медицинска диагноза относно психичното му здраве /психично  разстройство и психопатия/, в резултат на което му била причинена депресия поради изживяното чувство на срам и унижение.

Съгласно чл.281, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2 за нарушение на ал.1 се смята  поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В конкретния случай съдът намира, че исковата претенция е недопустима, тъй като поставянето на диагноза на пациент при осъществяване на медицинска дейност не е административна дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното и на основание чл.130 от ГПК, вр. с пар.1 от ЗР на ЗОДОВ, вр. с чл.203, ал.2 от АПК съдът

                                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба на К. Н. – А.Ю.П.,*** – І-ва група, ЕГН **********,  с адрес за призоваване Затвора - гр.Бургас, против ГД „ИН“ гр.София, с искане да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 15 000.00 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на действията на служителя в Затвора Бургас - психолог Ж.Я., за това че е поставила на ищеца неправилна медицинска диагноза относно психичното му здраве /психично  разстройство и психопатия/, в резултат на което му била причинена депресия поради изживяното чувство на срам и унижение..

ПРЕКРАТЯВА адм. дело № 1231 по описа на АдмС-Бургас за 2018г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: