Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:558                                30.03.2017г.                              гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                            VІІ-ми състав

На двадесет и първи март                                       две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 122 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П.М.М., ЕГН-**********, с постоянен адрес:*** и съдебен адрес *** – партер, офис №2, против  Министерството на правосъдието София и против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода за времето от 13.05.2008г. до 18.05.2010г. и от 03.02.2011г. до 18.05.2011г.

Производството по настоящото адм.д.№ 122/20017г. е образувано след постановяване на решение № 094/12.01.2017г. по адм.д.№ 132/2016г. на Върховния административен съд (ВАС), ІІІ о., с което е обезсилено решение № 1681/12.11.2015г. по адм.д.№ 680/2015г. на Административен съд Бургас, постановено при предходното разглеждане на исковата молба и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания.

Съобразно указанията на ВАС настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с три предявени иска от П.М.М., а именно:

1.Против Министерство на правосъдието-София за сумата от 4`600лв., обезщетение за неимуществени вреди за проявено бездействие и липса на адекватни действия за периода от 13.05.2008г. до 31.05.2009г., през който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за създаване на неподходяща за изтърпяване на наказанията среда, изразяваща се най-вече в пренаселеността на килиите и хигиената в тях, липсата на вентилация и проветряване, на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, липса на постоянен достъп до тоалетна, свързано с необходимостта за облекчаване на физиологични нужди в пластмасова кофа в килията, лошо качество и количество на храната, липса на спално бельо, ползване на банята само веднъж седмично, което е довело разстройство на физическото и психическото му здраве от една страна и стрес и загуба на самочувствие, стигащо до чувство на безизходица, ведно с лихва в размер на 1`348лв. за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г.;

2.Против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София за сумата от 4`200лв., обезщетение за неимуществени вреди за проявено бездействие и липса на адекватни действия за периода от 01.06.2009г. до 18.05.2010г., през който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за създаване на неподходяща за изтърпяване на наказанията среда, изразяваща се най-вече в пренаселеността на килиите и хигиената в тях, липсата на вентилация и проветряване, на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, липса на постоянен достъп до тоалетна, свързано с необходимостта за облекчаване на физиологични нужди в пластмасова кофа в килията, лошо качество и количество на храната, липса на спално бельо, ползване на банята само веднъж седмично, което е довело разстройство на физическото и психическото му здраве от една страна и стрес и загуба на самочувствие, стигащо до чувство на безизходица, ведно с лихва в размер на 1`263,91лв. за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г.;

3. Против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София за сумата от 1`200лв., обезщетение за неимуществени вреди за проявено бездействие и липса на адекватни действия за периода от 03.02.2011г. до 18.05.2011г., през който е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, за създаване на неподходяща за изтърпяване на наказанията среда, изразяваща се най-вече в пренаселеността на килиите и хигиената в тях, липсата на вентилация и проветряване, на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, липса на постоянен достъп до тоалетна, свързано с необходимостта за облекчаване на физиологични нужди в пластмасова кофа в килията, лошо качество и количество на храната, липса на спално бельо, ползване на банята само веднъж седмично, което е довело разстройство на физическото и психическото му здраве от една страна и стрес и загуба на самочувствие, стигащо до чувство на безизходица, ведно с лихва в размер на 361,12лв. за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г.         Пред съда ищецът се представлява от редовно упълномощения адвокат С. К., който поддържа иска на изложените основания и претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответниците – Министерство на правосъдието София и ГДИН, се представляват в процеса едновременно от юрисконсулт Т.Ч.. Последният, в представения писмен отговор от 09.02.2017г., пледира за допустимост на  исковата молба, но оспорва по същество нейната основателност. Иска от съда да отхвърли исковата молба като му присъди юрисконсултско възнаграждение за всеки от ответниците. Прави възражение за изтекла петгодишна давност по смисъла на чл.110  от Закона за задълженията и договорите за предявените искове за периода 13.05.2008г. - 06.04.2010г. Намира претенцията за лихва за неоснователна, като се позовава на ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК на ВКС. Счита претенцията за претърпени неимуществени вреди относно главниците за недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас иска от съда да отхвърли предявените искови претенции, които са обединени в три иска като неоснователни, тъй като поделото липсват доказателства за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, а също така неса налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ.

Както се посочи, с решение №1681/12.11.2015г. по адм.д. №680/2015г. друг състав на Административен съд - Бургас е уважил частично исковата претенция на П.М. до размер 1`682 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди; отхвърлил е иска в останалата част до предявения размер от 10`000 лева и е осъдил ответника ГДИН да заплати мораторни лихви и съдебно деловодни разноски. В резултат на проведено касационно обжалване както от ищеца М., недоволен от определения му размер на обезщетението, така и от ответника ГДИН, протестиращ срещу осъждането му да заплати на М. обезщетение, с решение №409/12.01.2017г., постановено по адм.д. №132/2016г., съставът на ВАС е обезсилил посоченото първоинстанционно решение и е върнал делото за разглеждане от друг съдебен състав. Съгласно чл.224 от АПК указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Трите искови претенции са за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледано по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора Бургас, които са подчинени, както следва: на ответника Министерство на правосъдието за периода 13.05.2008г.-31.05.2009г. и на ответника ГДИН за периода 01.06.2009г.-18.05.2010г. и за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г., като между страните не се спори, че в тези периоди П.М. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас. Твърдяното от ищеца бездействие и за двамата ответници се изразява в проявено бездействие и липса на адекватни действия за създаване на подходяща за изтърпяване наказанията среда, изразяваща се най-вече в пренаселеността на килиите и хигиената в тях, липсата на вентилация и проветрение, на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията, липса на постоянен достъп до тоалетна, свързано с необходимостта от облекчаване на физиологични нужди в пластмасова кофа в килията, лошо качество и количество на храната, липса на спално бельо, ползването на баня само веднъж седмично и т.н., което е довело до напрежение и апатия, водещи до разстройство на физическото и психическото му здраве от една страна и и стрес и загуба на самочувствие, стигащо до чувство за безизходица.

Основните оплаквания се свеждат неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, в която е настанен – по-малко от 4кв.м. площ; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и до течаща вода в спалните помещения, тъй като затворът е заведение от закрит тип; влошеното здравословно състояние на ищеца – след проведено лечение на воден плеврит за два месеца в Затвора Ловеч, първоначално е бил настанен в ЗООТ „Житарово“, а следващата присъда лежи в корпуса на затвора.

Ищецът се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези задължения, за него са настъпили неимуществени вреди, тъй като на практика гореописаните обстоятелства, при които е изтърпявал наказанието представляват жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ.

По делото е представено удостоверение изх. №517/19.03.2015г., издадено от инспектор „Режимна дейност“ инспектор Н.Стоянов относно изтърпяните от П.М. ***.

От представена писмена справка рег. № 851/08.05.2015г. (л.19 от адм.д. № 680/2015г.), изготвена от П. Л. – ИСДВР, се установява, че ищецът М. при изтърпяване на двете присъди, е бил настаняван както следва:

За периода от 13.05.2008 г. до 18.05.2010 г.: 1. В приемно отделение, килия № 306 – постъпил на 13.05.2008г. до 28.05.2008г. Обитаемата жилищна площ на посочената килия е 13,12 кв.м., с параметри ширина – 3,20 метра, дължина – 4,10 метра и височина 3.00 метра. Обитаемата жилищна площ за едно настанено лице е 1,31 кв.м., като максимално могат да бъдат настанени 10 лица. 2. В Четвърта група, килия № 111 - постъпил на 28.05.2008г. до 10.12.2008г. Обитаемата жилищна площ на посочената килия е 39,53 кв.м., с параметри ширина – 4,25 метра, дължина – 9,30 метра и височина 3,00 метра. Обитаемата жилищна площ за едно настанено лице е 1,98 кв.м., като максимално могат да бъдат настанени 20 лица. 3. В Пета група, килия № 508 - постъпил на 28.05.2008г. до 10.12.2008г. Обитаемата жилищна площ на посочената килия е 18,63 кв.м., с параметри ширина – 3,45метра, дължина – 5,40 метра и височина 3,00 метра. Обитаемата жилищна площ за едно настанено лице е 1,24 кв.м., като максимално могат да бъдат настанени 15 лица. 4. Затворническо общежитие от открит тип „Житарово“, спално помещение № 2 – не се представя информация за обитаемата жилищна площ и размерите на помещението.

За периода от 03.02.2011г. до 18.05.2011г.: 1. В приемно отделение, килия № 306 – постъпил на 03.02.2011г. до 09.02.2011г. Обитаемата жилищна площ на посочената килия е 13,12 кв.м., с параметри ширина – 3,20 метра, дължина – 4,10 метра и височина 3.00 метра. Обитаемата жилищна площ за едно настанено лице е 1,31 кв.м., като максимално могат да бъдат настанени 10 лица. 2. В Трета група, килия № 213 - постъпил на 09.02.2011г. до освобождаването му. М., предвид наличието на различни заболявания, е настанен в същата по собствено желание, което е заявил както пред служителите на приемно отделение, така и пред разпределителната комисия. Обитаемата жилищна площ на посочената килия е 27,72 кв.м. В периода, в който ищеца е пребивавал в килията са били настанени общо 22-25 лица, което съответства на обитаема жилищна площ за едно лице 1,26-1,11 кв.м. В килията липсва водопроводна и канализационна инсталация и не е обособен собствен санитарен възел.

         В справката са посочени данни относно наличието на прозорци в помещенията, достъпа до слънчева светлина и свеж въздух; подаването на студена и топла вода; време и средства за хигиена на лишените от свобода; както и информация относно режима на затворниците в периода от 20,00 часа вечерта до 06,00 часа на следващия ден.

Ищецът не е посочил конкретно спално помещение, за което да се проведе проверка, а прави описание на условията за живот в затвора общо. Твърди, че нито едно от помещенията не отговаря на изричните изисквания на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС относно минималната площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода, като посочва, че му е известно, че тази норма влиза в сила от 01.01.2019г. Следващото му оплакване е във връзка с липсата на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, в които е бил настанен, което е в нарушение на чл.20, ал.3, изр. второ от ППЗИНЗС, вр. чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Последното оплакване на М. е свързано с неговото настаняване – в исковата молба се сочи, че на затворническата администрация е било известно влошеното му здравословно състояние – сърдечно заболяване с поставен стент (същият е бил приведен в Затвор Ловеч за лечение на воден плеврит) същият е бил настанен за първия процесен период в ЗООТ „Житарово“, а за втория период в корпуса на Затвора Бургас.

От вече посочената справка рег. № 851/08.05.2015г. се установява, че през втория период от исковите претенции (01.06.2009г. – 18.05.2010г. с ответник ГДИН) за времето от 20.09.2009г. до 18.05.2010г. ищецът не е пребивавал в Затвора Бургас при твърдяните в исковата молба условия, а е бил настанен в ЗООТ „Житарово“, т.е. при различни от сочените от М. условия.

Съдът счита, че следва да изложи съображения за основателността на исковата молба поотделно за всеки от претендираните периоди:

Относно предявения иск срещу Министерството на правосъдието за обезщетение на ищеца за неимуществени вреди за периода 13.05.2008г.-31.05.2009г. – сума в размер на 4`600 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 1`384,29 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г. За този период се претендира обезщетение поради факта, че М. е настаняван в помещения които не отговарят на изричните изисквания на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в сила от 01.01.2019г. - изм., ДВ, бр.103/2012г.), а именно минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Следва да се отбележи, че за посочения период е приложим Закон за изпълнение на наказанията (обн. ДВ, бр.30/15.04.1969г. – отм. ДВ, бр.25/ 03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.), в който не се съдържат регламентирани норми за минималната жилищна площ за всеки лишен от свобода. М. не ангажира доказателства какви са условията към този момент в Затвора Бургас. Съдът, след служебна проверка на http://www.coe.int/en/web/cpt/states установи, че за процесния период е налице само един доклад на комисия към Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание https://rm.coe.int/CoERMPublicCommonSearchServices/DisplayDCTMContent?documentId= 09000016806940a1 , като същият е свързан с посещение, извършено в периода 15-19 декември 2008 година и се отнася за затвора в Бусманци. Следователно, поради липса на доказателства, съдът счита претенцията на М. за недоказана.

По вече изложените мотиви претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, настъпили за М. вследствие на нарушения на нормата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС следва да се отхвърли като недоказана.

Посоченото като трето оплакване в исковата молба не касае разглеждания период.

В обобщение, съдът намира, че поради недоказаност на претенцията, не следва да уважи иска на М.  за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4`600 лева заедно с мораторна лихва в размер на 1`384,29 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г. за периода  13.05.2008г.-31.05.2009г., предявен срещу ответника Министерството на правосъдието.

Относно предявения иск срещу ГДИН да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.06.2009г.-18.05.2010г. – сума в размер на 4`200 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 1`263,91 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г. Поради вече изложените доводи, съдът намира, че този период следва да се редуцира за разглеждане като 01.06.2009г.-19.09.2009г., тъй като за остатъчния период 20.09.2009г.-18.05.2010г. М. в качеството си на лишен от свобода е изтърпявал наказанието си в ЗООТ „Житарово“, т.е. при условия, които са различни от описаните. Във връзка с претенцията на М., че помещенията, които е обитавал, не отговарят на изискванията на чл.43, ал.3 от ЗИНЗС (в приложимата редакция ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г.,), съгласно който минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Цитираната норма влиза в сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС. Програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода е приета с Протокол № 32.47 на Министерския съвет от 08.09.2010г., следователно нормата е в сила от 08.09.2013г. На следващо място, след служебна проверка на http://www.coe.int/en/web/cpt/states установи, че за процесния период няма доклад на комисия към Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание по отношение състоянието на затворите в България, от който да се направи извод за действителните условия, при които М. е пребивавал за периода от 111 дни за времето от 01.06.2009г.-19.09.2009г. Ангажираните от ищеца гласни доказателства също не касаят този период. Следователно, поради липса на доказателства, съдът счита и тази претенция на М. за недоказана.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, заявено в писмения им отговор от 09.02.2017г., че твърденията на М., изложени в обстоятелствената част на исковата молба не кореспондират с обективната истина  за периода от 10.12.2008г. до 20.02.2009г., когато същият е бил трудово ангажиран като работник затворническа кухня. Сочи се в отговора, че на всички работещи в затворническата кухня са осигурени допълнителни условия за поддържане на личната хигиена – след приключване на смяната, всеки работещ там затворник има възможност да се къпе в обособената до кухнята баня, която е с осигурено непрекъснато подаване на топла вода. Следва да се подчертае, че претенцията за обезщетение на М. е за липсата на санитарен възел в килията, а не въобще. Безспорно, ответникът не ангажира доказателства за наличието на санитарен възел и течаща вода в килията.

            Относно предявения иск срещу ГДИН да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. – сума в размер на 1`200 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 361,12 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г. Касае се за период от 105 дни, за които М. претендира нарушение на правата му по чл.43, ал.3 от ЗИНЗС и съответно на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС във връзка с чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. Съдът държи да отбележи, че за претендирания период нормативно установеното изискване за осигуряване минималната жилищна площ за един лишен от свобода в размер на не по-малко от 4 кв. м. не е влязло в сила, като това е предвидено да се реализира от 01.01.2019г.

Като доказателство за състоянието, при които М. е изтърпявал наказанието си в този период може да се приеме Доклада до българското правителство за посещението в България, проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 4 до 10 май 2012г., където подробно са описани условията на живот в Затвора Бургас. Докладът е служебно известен на съда и е публикуван на интернет-страницата на Министерство на правосъдието (https://mjs.bg/119/).

В спалните помещения на корпуса на Затвора Бургас, където М. е пребивавал в релевантния за настоящия иск период 03.02.2011г.-18.05.2011г. не са изградени тоалетни възли и течаща вода. През деня от 06.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Проветряването на помещенията се извършва чрез отваряне на прозорци, което става по винаги по волята на лишените от свобода. Същите сами определят режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържа ежедневно от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по хигиената в спалното помещение. Личните дрехи лишените от свобода перат по тяхна преценка като сушенето им се извършва в спалните помещения. Ползването на пералня за спалното бельо е регулирано по график. Санитарни и хигиенни материали се раздават – по един сапун на месец на всеки лишен от свобода и определено количество санитарни материали за хигиенизирането на помещенията. На лишените от свобода е осигурен достъп до медицински център към затвора по график, а по необходимост и извънредно, като е допустимо и извеждането им на външен специалист за по-задълбочено медицинско изследване. Отоплението на спалните помещения се извършва чрез централно парно, като във всички помещения са монтирани радиатори и количеството на подаваната топлина зависи от климатичните условия и температури.

 Дори и да не беше налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода, съдът счита, че администрацията на затвора е длъжна да осигури на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания. В този смисъл съдът намира, че за претърпените от М. неимуществени вреди за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. следва да му се присъди обезщетение, но в размер, различен от поискания.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

 Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните жилищни и санитарно-хигиенни условия, при които ищецът М. е бил поставен за времето на пребиваването му в корпуса на Затвора Бургас, сочат накърняване на признатото му право по чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права (обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за България от 23.03.1976г.) и в този смисъл представляват нарушаване на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

 Разпоредбата на чл.29, ал.1 от Конституцията прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права, изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им – чл.2, т.3 от ЗИНЗС.

Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.

Следва да се посочи, че относно третото оплакване на М. за този период, че е настаняването му в корпуса на Затвора Бургас за излежаване на тази присъда, а не в ЗООТ „Житарово“ предвид факта, че М. е със сърдечно заболяване и има поставен стенд, е неоснователно. По делото не се ангажираха доказателства, че подобно задължение е вменено на затворническата администрация и тя не е предприела действия за неговото изпълнение. Начинът на изпълнение на влязла в сила присъда е определен в самата присъда и той не може да бъде променян в условията на оперативна самостоятелност от администрацията на затвора. Фактът, че М. има подобно заболяване и то е известно на ответника, не ангажира ответникът по иска автоматично да се съобрази с него. По тази причина това твърдение е недоказано и за него не следва да се присъжда обезщетение.

Видно от изложените дотук мотиви, съдът намира, че за претендираните от ищеца М. периоди 13.05.2008г.-31.05.2009г. и 01.06.2009г.-18.05.2010г. в полза на същият не се следва обезщетение под формата на парична сума поради недоказаност на предявените искове.

За последния претендиран период за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. по делото е безспорно се доказва обстоятелството, че спалните помещения на корпуса на затвора, в които е настаняван М., не са оборудвани със санитарен възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъп до което лишените от свобода имат само през деня, но не и през нощта, когато спалните им помещения са заключени. През този интервал от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана кофа. Прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора Бургас ограничителни условия за ползване на санитарен възел. Изтърпяваното от ищеца наказание лишаване от свобода и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на основни права на М. – право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера.

Всички гореизложени обстоятелства в своята съвкупност и преценени с оглед на пребиваването му в корпуса на затвора Бургас, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Причинените на М. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на това тежко наказание. С оглед обичайните правила за условия на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен ищеца при пребиваването му в корпуса на Затвора Бургас, предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и изтезание.

С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите по исковата претенция относно битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в корпуса на затвора Бургас за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г., общо 105 дни. Като резултат следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в затвора за неспазване на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл.3 от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на затвора са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на лишеното от свобода лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС (решение от 09.06.2005г. Иванов срещу България, решение от 15.07.2002г. Калашников срещу Русия). Освен това отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Ирелевантно  е обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на затворническите помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода – необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност.

Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди  следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ – по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че на ищеца са причинени вреди за периода от сто и пет дни, който е сравнително кратък за характера на причинените неудобства и страдания. Поради това, справедливото обезщетение, което Младенов трябва да получи е в размер на 210,00 лева (по два лева за всеки ден). Върху тази сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане, но от предявяването на иска на 07.04.2015г. Дължимите мораторни лихви са за периода 07.04.2012г. – 06.04.2015г.

В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1`200,00 лева за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. и съответните мораторни лихви, както и поисканото обезщетение за периода 13.05.2008г.-31.05.2009г. в размер на 4`600 лева и мораторни лихви 1`384,29 лева и за периода 01.06.2009г.-18.05.2010г. в размер на 4`200 лева и мораторни лихви 1`263,91 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Възражението на ответника за погасяване на иска по давност за част от исковия период от 13.05.2008г. до 06.04.2010г. е неоснователно, като съображенията затова са следните:

 Погасителната давност е институт на материалното и процесуалното право, представляваща изтичането на предвидения в закона период от време, през който субектът на правото, респ. вземането, бездейства и не го упражнява. Съответно с изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради изтичането на давностния срок за предявяването му.

 ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда на техните законни права и интереси, като съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Според субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

 Въпросът относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди с правно основание ЗОДОВ е решен с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г., ОСГК. В т.4 от него е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им. Престоят на ищеца в Затвора Бургас е бил за времето от 13.05.2008г. до 31.05.2009г. (с ответник Министерството на правосъдието) и от 01.06.2009г. до 18.05.2010г. (с ответник ГДИН), когато е бил освободен по изтърпяване на наказанието, т.е това е датата, на която са само временно преустановени бездействията на държавата в лицето на ответника във връзка с условията в Затвора Бургас, като същите са продължени при новото му постъпване в затвора на 03.02.2011г., продължили до 18.05.2011г., когато отново е освободен. Следователно началният момент, от който е започнал да тече давностния срок за вземането на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е от 19.05.2010г., но с новото му постъпване в затвора на 03.02.2011г. петгодишният давностен срок не е бил изтекъл и давността е прекъсната по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Ето защо възражението на ответника за погасяване по давност на иска за периода от 13.05.2008г. до 06.04.2010г, е неоснователно.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

При така изложените разсъждения за дължимите разноски и предвид дадените задължителни указание на ВАС, че се касае за различни искове по които съответно следва да намерят приложение и различни разрешения за разноските, съдът намира следното:

Относно иска на М. спрямо Министерството на правосъдието да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.2008г.-31.05.2009г. – сума в размер на 4`600 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 1`384,29 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на правосъдието в размер на 629,21 лева, определени съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно иска на М. спрямо ГДИН да му заплати  обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.06.2009г.-18.05.2010г. – сума в размер на 4`200 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 1`263,91 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерството на правосъдието в размер на 603,20 лева, определени съгласно чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Относно иска на М. спрямо ГДИН да му заплати  обезщетение за неимуществени вреди за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. – сума в размер на 1`200 лева за проявено бездействие и липса на адекватни действия, заедно с мораторна лихва в размер на 361,12 лева за периода от 07.04.2012г. до 06.04.2015г., съдът съобрази следното: уваженият размер на иска е 210 лева, за които мораторни лихви (http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) са в размер на 6,24 лева. По делото е представено доказателство за платена държавна такса в размер на 10 лева (л.15) и договор за правна защита и съдействие с адвокат С. К. за внесени 300 лева (л.46 от адм.д. №680/2015г.) На л.59 от адм.д. №680/2015г.е представена разписка за сумата от 500 лева, която лицето И.Д.С. в качеството си на пълномощник на П.М.М. е предал на адвокат К. като адвокатски хонорар по адм.д. №680/2015г. Съдът не цени тази разписка поради липса на доказателство, че И.Д.С. е пълномощник на П.М.М.. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС – ОСГТК,   съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. След като в договора има вписване само за 300 лева, следва, че толкова са заплатени за възнаграждение на процесуалния представител на М..

 Следователно, съобразно уважената част от иска за възнаграждение за един адвокат в полза на М. следва да бъдат присъдени 41,70 лева или общо 51,70 лева с платената държавна такса.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на П.М.М., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, обезщетение в размер общо на 210,00 лева (двеста и десет лева) за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в периода от 03.02.2011г. до 18.05.2011г., ведно със законната лихва от 05.07.2016г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 1`200,00 лева за периода 03.02.2011г.-18.05.2011г. и съответните мораторни лихви, както и поисканото обезщетение за периода 13.05.2008г.-31.05.2009г. в размер на 4`600 лева и мораторни лихви 1`384,29 лева и за периода 01.06.2009г.-18.05.2010г. в размер на 4`200 лева и мораторни лихви 1`263,91 лева, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН-********** да заплати в полза на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 629,21 лева (шестстотин двадесет и девет лева и двадесет и една стотинки).

ОСЪЖДА П.М.М., ЕГН-********** да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 603,20 лева (шестстотин три лева и двадесет стотинки).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието София да заплати на П.М.М., ЕГН-**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 51,70 (петдесет и един лева и седемдесет стотинки).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: