Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1421

 

гр. Бургас, 16.07.2018 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   БУРГАС, в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  РУМЕН ЙОСИФОВ

                                                                 СТЕЛА ДИНЧЕВА

                                                       

При участието на секретаря К. Л. и на прокурора Х. К., като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА касационно административно-наказателно дело № 1229 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 Производството е образувано по касационна жалба на А.А.А. срещу решение по АНД № 973 по описа на Районен съд Бургас за 2018 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 493/19.04.2018 год. по АНД № 973/2018 год. на Районен съд Бургас е потвърдено Наказателно постановление № 191/25.01.2018 год. издадено от заместник кмет на Община Бургас, с което на  А.А.А. ***, за нарушение на чл. 94, ал. 3 пр. 2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 188, вр. чл. 178е от Закона за движението по пътищата  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева. 

Касаторът обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд като в жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Счита, че съдът не е събрал необходимите доказателства за установяване извършването на деянието. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление и да отмени същото.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. ответникът по касационното обжалване редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Налице били условия атакуваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. 

Настоящата съдебна инстанция след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на прокурора и анализира събраните по делото доказателства намира касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

Въз основа на събраните от първата инстанция доказателства настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.01.2018 год. около 11:16 часа в гр.Бургас е извършена проверка описана в протокол, при която е установено, че МПС с рег. № ******, марка Тойота, цвят сив, собственост на И.И.А., е паркирано от лицето А.А.А.,***  върху тротоар, който е извън определените от администрацията места. За констатираното нарушение е съставен АУАН № 0087977/20.01.2018 год., въз основа на който е  издадено наказателно постановление № НП 191/25.01.2018  год.

За да потвърди Наказателното постановление Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Приел е, че правилно е определен и размера на санкцията. При такива мотиви Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка.

Не се констатират съществени процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП, в какъвто смисъл са възраженията на касатора, поддържани и пред настоящия съд, като са спазени всички нормативно установени изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В допълнение следва да се има предвид, че АУАН е бил съставен въз основа на официален документ – протокол от 20.01.2018 год. По същество е доказан и състава на нарушението, като съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.3 предл. второ от ЗДвП, допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по  чл. 178е от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за водач, който паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват условията за паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни длъжностни лица на служба "УКОРС" при Община Бургас паркиран на тротоар, т.е. на място, което не е определено от общинската администрация като място за паркиране и не е означено като такова. От приложения към административната преписка снимков материал ясно се вижда, че мястото, където автомобилът е бил паркиран представлява тротоар и то не е обозначено с пътен знак, пътна маркировка или надпис, указващи условията на паркиране, за да се приеме, че паркирането е допустимо. В този смисъл и настоящият съдебен състав приема, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, на основание  чл. 178е от ЗДвП.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че  обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.  Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Бургас намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 493/19.04.2018 год. по АНД № 973/2018 год. на Районен съд Бургас по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ