Р Е Ш Е Н И Е

  Номер 34           Година 13.01.2008        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на четиринадесети октомври две хиляди и осма година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Д.

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело номер 1229 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на “Водолей 62” ЕООД,  ***, представлявано от управителя Т. Й. Д. срещу Решение № 61/21.07.2008г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас. С решението е оставено в сила разпореждане № 1858 от 20.06.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е постановено събиране на сумата от 11 905,81 лв., от които 7 795,96 лв. главница и 4 109,85 лв. лихва, начислена до 10.06.2008г..  Моли, съда да постанови решение с което да отмени обжалваното решение на директора на РУ“СО“ – Бургас, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител  поддържа жалбата и моли, тя да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Директора на РУ“СО“ - Бургас редовно уведомен, чрез процесуални си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Със заповед № 348/23.05.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас (л.44 от делото) на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши пълна  финансова ревизия по разходите на ДОО на осигурителя “Водолей 62” ЕООД, като е определен финансовия ревизор, срока за извършване на ревизията и периода който следва да обхване. Заповедта е връчена на 23.05.2008г., видно от направеното на нея отбелязване. С ревизионен акт за начет вх.№ 18/10.06.2008г. (л.27-28 от делото), е установен начет от: 1.неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1, в размер на главницата 1187,97 лв., лихва 895,45 лв.; 2.неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по справка № 2, в размер на главницата 6247,99 лв. и лихви 3165,75 лв. и  3.неправилно отпуснати ПОБ поради издадени документи с невярно съдържание, по справка № 3, в размер на 360,00 лв. и лихви 48,65 лв.. Към ревизионния акт за начет е приложен анализ и задължително предписание. На основание чл.110, ал.3 от КСО е издадено  разпореждане № 1858/20.06.2007г., за събиране на сумите по ревизионен акт за начет в общ размер на 11905,81 лв., което е обжалвано по административен ред. С решение № 61/21.07.2008г. на директора на РУ”СО” гр.Бургас е оставено в сила обжалваното разпореждане. В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл.63, ал.3 от КТ, ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня в който лицето започне да упражнява трудова дейност по чл.4 от Кодекса и продължава до прекратяването и. Р. Б. и С. Н. веднага след сключване на трудовите договори са започнали да получават обезщетение за временна неработоспособност. За тях не е възникнало трудово правоотношение, тъй като не са  получавали трудово възнаграждение и не са внесени от работодателя осигурителни вноски. Тези обстоятелства ги прави неосигурени лица, поради което правото им на обезщетение от фондовете на ДОО не е породено, на основание чл.40, ал.1 от КСО. На 08.04.2005г. са подадени данни за януари 2005г. за 21 дни болнични, а на 22.05.2008г. е направена корекция, като данните са подадени с 1 отработен ден и 20 дни болнични, като за този ден не са внесени осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение и за него е изтеглено обезщетение. Корекцията е направена след като управителя на дружеството е информиран, че ще му бъде извършена ревизия и е бил поканен за връчване на заповедта за ревизия, поради което е прието, че тя е извършена с цел избягване на евентуални неблагоприятни последици от провежданата ревизия и не следва да се вземат под внимание. Решението е връчено с писмо с обратна разписка и в срока по чл.118, ал.1 от КСО е обжалвано с жалба вх.№ 70-00-267/30.06.2008г.. В жалбата се излагат твърдения, че лицата имат реално отработен един ден във фирмата – 04.01.2005г., когато са пожелали да продължат ползването на разрешения им отпуск, поради което са възникнали трудови и осигурителни правоотношения. При открита техническа грешка са извършени корекциите преди започване на ревизията, като те се явяват допустими и законосъобразни съгласно чл.3, ал.4 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. и чл.10 от Закона за счетоводството. 

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

С ревизионния акт за начет е установен е начет от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване по справка № 1 - главница 1187,97 лв., лихва 895,45 лв..  В справка № 1 (л.41 от делото) е посочено, че тези суми са за периода януари-май месец 2005г. и са за изтеглени неправомерно парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане в нарушение на чл.40 от КСО.

Съгласно чл.48а. от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.

Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й. В действалата през този период редакция на чл.4, ал.1, т.1 от КСО е посочено, че задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. С оглед на така посочените разпоредби, следва да се приеме, че работниците и служителите придобиват качеството на осигурени лица от момента, в който започнат да упражняват трудова дейност.

С. Н. Н. и Р. В. Б. са били в трудово правоотношение с ЕТ”Водолей-62-Т. Д.”, видно от приложените по делото справки от персоналния регистър, които са прекратени на 01.01.2005г.. С прекратяването на трудовото правоотношение се прекратява и осигурителното правоотношение с оглед нормата на чл.10 от КСО, независимо че към този момент те са ползвали обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, което по силата на чл. 9, ал.2, т.2 КСО се счита за осигурителен стаж, без да се правят за него осигурителни вноски. На 01.01.2005г. - датата на която са прекратени предходните трудови правоотношения, лицата сключват нови трудови договори с “Водолей 62” ЕООД.

Спорът между страните в настоящото производство е относно обстоятелството, започнали ли са лицата реално да осъществяват трудова дейност, съответно възникнали ли са трудово правоотношение и ново осигуряване. В закона не съществува пречка да се сключват трудови договори с лица, които ползват обезщетение за временна неработоспособност, но и по отношение на тези договори е приложима нормата на чл.63, ал.3 от КТ, съгласно която ако работника не постъпи на работа, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

Първоначално жалбоподателя е подал декларации съгласно, които тези две лица нямат отработени дни през месец януари 2005г.. С декларация от 22.05.2008г. е подадена коригиращата информацията от дружеството и тя е отразена в персоналния регистър на НОИ. Съгласно новата, коригираща декларация лицата имат отработен един ден през месец януари 2005г.. Ревизията е възложена със заповед от 23.05.2008г., след извършените корекции, като в хода на ревизията жалбоподателя е представил коригирана ведомост за заплати за месец януари 2005г.(л.87 от делото), видно от които С. Н. Н. и Р. В. Б. на 04.01.2005г. са били на работа. Това обстоятелство е отразено и в приложената по делото таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец януари 2005г.(л.88-89 от делото).

В обжалваното решение е посочено, че корекциите са направени след като управителя на дружеството е бил поканен на 20.05.2008г. в РУ”СО” Бургас, за връчване на заповедта за ревизия на 23.05.2008г. и са извършени с цел избягването на евентуални неблагоприятни последици от провежданата ревизия, поради което не са взети под внимание. Така изложените обстоятелства не се установяват от събраните в хода на производството доказателства. Самата заповед е издадена на 23.05.2008г. и няма как преди тази дата, управителя да е бил поканен да се яви да я получи, а освен това в административната преписка не се съдържа покана, която да удостовери това обстоятелство. Също така, наистина всяка допусната грешка би могла да доведе до неблагоприятни последици, поради което и законодателя е дал възможност грешките да бъдат коригирани. Съгласно чл.3, ал.4 от Наредба Н-8/29.12.2005г., в редакцията и към момента на извършване на корекцията, декларации образец № 1, 3 и 5 не се подават за коригиране и заличаване на данни след изтичане на 5 години от датата, на която са били дължими осигурителните вноски.  С тази норма законодателя е ограничил извършването на корекции в подаваните декларации със срок от 5 години, който в случая безспорно не е изтекъл, поради което извършената корекция се явява допустима. Платежните ведомости, като първичен счетоводен документи, съгласно чл.10 от Закона за счетоводството, не могат да се поправят и да се извършват добавки в тях, а следва погрешно съставената ведомост да бъде анулирана и да се състави нова, каквато в случая е представена в хода на ревизията. Ето защо, корекцията се явява и законосъобразна след като се основава на коригирана по съответния законов ред платежна ведомост. Също така, видно от приложените по делото справки от персоналния регистър и за двете лица за месец януари 2005г., в графи 8 – осигурителен доход с вноски е посочена сумата от 7,62 лв., тоест за отработения един ден, са внесени съответните осигурителни вноски.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че С. Н. Н. и Р В. Б. на 04.01.2005г., са започнали реално да осъществяват трудова дейност и имат качество на  осигурени лица и по отношение на тях са били налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение съобразно чл.48а от КСО.

С ревизионния акт за начет е установен е начет от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете по справка № 2, в размер на главница 6247,99 лв. и лихви 3165,75 лв.. В справка № 2 (л.42 от делото) е посочено, че тези суми са за периода 04.2005г.-02.2007г. и са за изтеглени неправомерно парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 години в нарушение на чл.52а от КСО, за С. Н. Н. и Р. В. Б.

Съгласно чл. 52а. от КСО (редакция - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца, като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че С. Н. Н. и Р. В. Б. имат качеството на осигурени лица и по отношение на тях са били налице материалноправните предпоставки за възникване правото на обезщетение съобразно чл.52а от КСО.

С ревизионния акт за начет е установен е начет от неправилно отпуснати ПОБ поради издадени документи с невярно съдържание, по справка № 3, в размер на 360,00 лв. и лихви 48,65 лв.. В справка № 3 (л.43 от делото) е посочено, че тези суми са за периода 08.2007г.-12.2007г. и са изплатени  неправомерно парични обезщетения за безработица в нарушение на чл.54а от КСО, за С. Н. Н.

Съгласно чл. 54а. от КСО (редакция - ДВ, бр.105 от 2006 г.) Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, като в ал.2 е посочено, че  за придобиване на правото се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете.

В случая видно от приложената по делото справка от персоналния регистър на НОИ  до 01.08.2007г. С. Н. е ползвала платен отпуск за отглеждане на дете и след тази дата и е изплащано обезщетение за безработица. Ето защо, тя е била осигурено лице и по отношение на нея са били налице  материалноправните предпоставки за изплащане на обезщетение за безработица, съобразно чл.54а от КСО, поради което обжалвания административен акт се явява незаконосъобразен и в тази му част.

С оглед на изложеното жалбата на “Водолей 62” ЕООД срещу решение № 32/16.06.2008г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас се явява основателна и на основание чл.172, ал.2 от АПК обжалвания административен акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 61/21.07.2008г. на директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 1858 от 20.06.2008г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ”СО” гр.Бургас, с което на основание чл.110, ал.3 от КСО е постановено събиране на сумата от 11 905,81 лв., от които 7 795,96 лв. главница и лихва 4 109,85 лв., начислена до 10.06.2008г.. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: