О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1360

 

Град Бургас, 15.06.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХІІІ-ти административен състав, на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. ДИАНА ПЕТКОВА

                                                                                                 2. РУМЕН ЙОСИФОВ 

 

като разгледа докладваното от съдия Друмева касационно наказателно административен характер дело № 1228 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано e по частна жалба на Н.Д.Д., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адвокат Д. ***, против определение от 11.04.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 177 по описа за 2018г. на БРС, с което е оставена без разглеждане подадената от Н.Д.Д. жалба против глоба с фиш № 0022617 от 28.11.2017г. и е прекратено производството по делото.   

Частният жалбоподател оспорва определението като неправилно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че липсва надлежно сезиране срещу издадения фиш и жалбата е процесуално недопустима, като счита, че по този начин първоинстанционният съд е преклудирал правото му на защита срещу наложеното наказание, в противоречие с разпоредбите на ЗАНН. Искането от съда е да отмени оспореното определение и да върне делото за разглеждане от друг състав на Районен съд-Бургас.

Ответникът не представя становище по подадената частна жалба.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба по наведените в нея основания, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на обжалване в производството пред районния съд е глоба с фиш № 0022617 от 28.11.2017г., издаден от старши специалист при община Бургас, с който на Н.Д. за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.186, във връзка с чл.178е от ЗДвП. Фишът е съставен в хипотезата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. На 12.01.2018г. е подадена жалба до Районен съд-Бургас против глобата с фиш, по която е образувано н.а.х.д. № 177/2018г. по описа на БРС. С разпореждане от 15.01.2018г. съдът е указал на административнонаказващия орган да посочи дали жалбоподателят е подал възражение срещу издадения глоба с фиш № 0022617 от 28.11.2017г. С писмо от 4.04.2018г. административнонаказващият орган е уведомил съда, че срещу издадения фиш няма подадено в община Бургас възражение от жалбоподателя Н.Д..

За да постанови оспореното определение районният съд е приел, че жалбата срещу фиша е процесуално недопустима, тъй като е срещу акт неподлежащ на съдебен контрол. Посочил е, че липсва нормативна уредба за самостоятелно обжалване на издадения фиш с налагане на глоба пред съда, като в случая жалбоподателят не е възразил срещу наложената му глоба, не му е бил съставен АУАН и издадено наказателно постановление, което да подлежи на обжалване.

Определението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП, ако нарушителят оспори нарушението или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт за установяване на административно нарушение. Своевременно предприетото оспорване изключва възможността фишът да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша то създава задължение или да състави акт за установяване на административно нарушение или да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен акт, той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката, в двуседмичен срок от подписването му. Едва когато бъде издадено наказателно постановление, то ще подлежи на обжалване от неговия адресат пред съда по реда на раздел V от ЗАНН.

В конкретния случай не е своевременно упражнено оспорване на фиша от страна на жалбоподателя пред компетентните органи на община Бургас, които  следва да извършат преценката по чл.186, ал.2 от ЗДвП дали са налице основания за образуване на административно наказателно производство със съставяне на АУАН. След като не е съставен АУАН и няма образувано административнонаказателно производство, което да е приключило с издаден санкционен акт по чл.59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

По изложените мотиви съдът намира частната жалба за неоснователна. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.236 от АПК, вр. чл.63, ал.2 от ЗАНН, Административен съд-Бургас, ХІІІ-ти административен състав,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.04.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 177 по описа за 2018г. на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно.

                                                          

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                   

      

                                                                                                                       

 

  2.