ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

1457

 

26.06.2018 г., гр. Бургас,

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                   СЪДИЯ:  Марина Николова

 

         като разгледа докладваното от съдия Николова адм. дело № 1225 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ във връзка с  чл. 26, ал.4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.

 

Образувано е по жалба на М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Х.Г. – Т. – САК срещу Разпореждане № 4506-40-1023/03.04.2018 год., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Национален осигурителен институт.

С Разпореждане на съда № 2563 от 05.06.2018 год. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.07.2018 г. от 14.30 ч.

Междувременно, на 26.06.2018 год. е постъпило Възражение от С.Ч.П.– гл. юрисконсулт на ТП на НОИ-Бургас, пълномощник на директора на фонд „ГВРС“, с приложено към възражението пълномощно, с което е направено мотивирано възражение за местна неподсъдност на спора.

Административен съд - Бургас, след като се запозна с изложените във възражението мотиви, както и с постъпилите по делото материали намира следното:

Първоначално, жалбата е депозирана в Административен съд - София град (АССГ), където е образувано адм. дело № 4601 по описа на съда за 2018 год.

С Определение № 3003/14.05.2018 год. състав на АССГ е прекратил производството по адм. дело № 4601/2018 год. по описа на съда и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Бургас. В мотивите на така постановения съдебен акт е направено позоваване на нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР и на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и изложените във възражението на С.Ч.П.– гл. юрисконсулт на ТП на НОИ-Бургас, пълномощник на директора на фонд „ГВРС“ мотиви, намира, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и се произнесе по жалбата. Съображенията за това са следните:

Действително, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, разпореждането по ал. 1 – 3 се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая обаче, при определяне на седалището на ТП на НОИ следва да се има предвид текста на чл. 25 от ЗГВРСНР, в която е указано, че гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. В настоящия случай, видно от приложените по делото доказателства се установява, че седалището на работодателя ***с ЕИК *** ***. Именно по тази причина, заявлението-декларация за отпускане на гарантирано вземане е депозирано пред ТП на НОИ гр. София, а не до ТП на НОИ Бургас. Логиката на текста на чл. 25 от ЗГВРСНР идва от обстоятелството, че съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗГВРСНР, вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, т.е. в съответната структура по седалището на работодателя, където е и цялото му осигурително досие. В този смисъл, под израза „седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт“ по чл. 26, ал. 4 следва да се има предвид ТП на НОИ по седалището на работодателя, който, както вече се посочи, в настоящия случай е гр. София.

По мнение на настоящия съдебен състав, в случая не е приложима и нормата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. В Раздел І на Глава ІІ от ЗГВРСНР са регламентирани създаването, структурата и управлението на фонда „ГВРС“, като видно от регламентираната структура на фонда, същия не разполага с териториални структури, в т.ч. и в гр. Бургас. Териториалното поделение на НОИ не е териториална структура на фонда, а напротив, фонда е в структурата на НОИ.

С оглед горното, съда намира, че в случая не е налице изискуемата от чл. 133, ал.1 от АПК териториалната връзка на делото със съдебния район на Административен съд Бургас. Липсата на териториална структура в гр. Бургас, където е седалището на жалбоподателя, обуславя местна подсъдност на Административен съд - София град, в чийто район е седалището на работодателя по смисъла на чл. 26, ал. 4, във вр. с чл. 25 от ЗГВРСНР, както и където е седалището на органа, издал обжалвания акт, съгласно нормата на чл. 133, ал. 2, т. 2 от АПК.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Разпореждането на съда за насрочване на делото в открито съдебно заседание следва да бъде отменено, като делото следва да се изпрати на Върховния административен съд за определяне на надлежния съд, на основание чл. 135, ал. 5 от АПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 3 от АПК, Административен съд Бургас, осемнадесети състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане на съда № 2563 от 05.06.2018 год. за насрочване на делото в открито с.з. за 12.07.2018 г. от 14.30 ч.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1225/2018г. по описа на Административен съд - Бургас.

 

ПОВДИГА пред Върховния административен съд спор за подсъдност между Административен съд - София град и Административен съд Бургас, за определяне на съда, компетентен да разгледа жалбата на М.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.Х.Г. – Т. – САК срещу Разпореждане № 4506-40-1023/03.04.2018 год., издадено от Директора на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при Национален осигурителен институт.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: