Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1387                                          12.07.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми юни,                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Румен Йосифов

                           2. Стела Динчева

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Х. К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1222 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К.Д.А., ЕГН-**********, с адрес: ***, против решение № 152/03.04.2018г. постановено по НАХД № 2486/2017г. на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № ДАИ-0000122/18.09.2017г. на главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция”-София, с което: за нарушение на чл.31, ал.1, т.8, чл.38, предл. първо, чл.40, изр. първо, чл.21, ал.1, т.5, всички от Наредба № 34/06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници,  на основание чл.93, ал.1, т.1, чл.95, ал.1, т.3, чл.105, ал.5 в два случай, всички от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), са му наложени административни наказания – четири глоби в общ размер на 2900 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, поради извършена неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като се иска и отмяна на потвърденото с него НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощника си адвокат К.А. ***, която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касация главния директор на Главна дирекция „Автомобилна инспекция”-София,  редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на К.Д.А. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 234935/16.08.2017г. от инспектор към ОО „АА“-Русе за това, че на 16.08.2017г., около 18,04 ч., в гр. *****, ул.****, пред комплекс ****, посока ***, управлявал собствения си лек автомобил за обществен превоз на пътници марка Форд Фокус, категория М1, с рег.№ *****, оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34/06.12.1999г., с клиенти, без табела, при което допуснал следните нарушения: водачът извършва таксиметрова дейност без да притежава удостоверение за психологическа годност; след наемане на автомобила от клиенти водачът не включва електронния апарат; при извършване на таксиметровата дейност не попълва редовно пътната книжка, като последния запис бил от 2013г.; водачът извършвал таксиметрова дейност без поставена табела „такси” на покрива на автомобила. Въз основа на акта е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което е дадена идентична правна квалификация на нарушенията, като за първото на водача е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1, за второто нарушение му е наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвтПр, за третото нарушение му е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр и за четвъртото нарушение също му е наложена глоба в размер на 200 лева на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтПр.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че актът и наказателното постановление съдържат всички предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, по предвидения в закона ред и форма.  Обосновал е извод, че К.А. е извършвал таксиметров превоз на пътници с управлявания от него лек таксиметров автомобил, конкретно установените с акта деяния са действително осъществени от него, както от обективна, така и от субективна страна, съставомерни са като административни нарушения и са точно и изчерпателно описани и правилно квалифицирани, а впоследствие законосъобразно субсумирани под съответстващите им санкционни състави от ЗАвтПр. Изложил е мотиви, че за извършените нарушения на А. са наложени съответните предвидени в закона по вид и размер наказания, като не са налице условията нарушенията да бъдат квалифицирани като маловажни.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Несебър е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба възражения са неоснователни.

Касационният състав споделя изводите на районния съд за безспорна установеност на извършеното деяние, с което в условията на идеална съвкупност са осъществени съставите на четирите нарушения.

 Съдът е установил прецизно всички релевантни за спора факти при редовно събрани доказателства по делото, които е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност, заедно с възраженията на жалбоподателя. В първоинстанционното производство е проведено пълно, обективно и всестранно разследване на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства. Не се установяват твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на оспорения съдебен акт.

Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства, поради което настоящият касационен съд я възприема изцяло. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на доведената за разпит от жалбоподателя свидетелка, поради това, че самата свидетелка е заявила, че не е очевидец на нарушението. Тук следва да се допълни, че са налице и данни за заинтересованост на свидетелката, тъй като същата работи за съпругата на касатора. Няма причина да не бъде кредитирано писменото обяснение на клиентите на таксиметровия автомобил, че за превоза касаторът им поискал сумата от 30 лева. Тези факти се потвърждават и от разпита на актосъставителя. Следва да се има предвид също, че касаторът е подписал без възражения АУАН, в който изрично е посочено, че той е извършвал таксиметров превоз, т.е. той се е съгласил с тези констатации и посочването на различна фактическа обстановка в жалбата срещу НП и сега в касационната жалба, се приема като опит за изграждане на защитна теза, но не и за правдиво пресъздаване на факти от обективната действителност.

По отношение на второто възражение на касатора, с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи безопасния превоз на пътници, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито са налице основанията чл.27 от ЗАНН за намаляване размера на санкцията, поради което това възражение също е неоснователно

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152/03.04.2018г. постановено по НАХД № 2486/2017г. на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

 

           2.