Р Е Ш Е Н И Е

№ 1003                                 21.05.2018 година                            гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Бургаският административен съд трети състав, в публично заседание на втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Димитров

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 121 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК.

         Делото е образувано по жалба от „Еврокапитал - България“ ЕАД, ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 16567-1/10.11.2017г. издаден от Й.К.на длъжност главен експерт „КРДС“ в дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие потвърден с Решение № 30-3233-1/18.12.2017г. на директора на „ПМДТ“ – Община Поморие, с който, в тежест на дружеството, за 2017г., са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти – земя и сгради, конкретно изброени с партидни номера – общо 40 на брой. Задълженията, ведно с лихвите, са установени в общ размер от 55 294.67 лв. С жалбата се иска отмяна на акта като незаконосъбразен. С допълнителна молба с вх.№ 1786/12.02.2018г. във връзка с указания на съда, дружеството е уточнило, че оспорва цялото задължение за ТБО, на всички компоненти, тъй като имотите не се използват, поради което не са били използвани услугите по  сметосъбиране, сметоизвозване, третиране и обезвреждане на отпадъците.

         В съдебно заседание, жалбоподателят, представляван от изпълнителния директор Д.Д., не се явява и не се представлява.

         Ответната страна – Директор на дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие, редовно уведомен, не изпраща представител.

         Административен съд – Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона намира за установено следното:

         Оспореният административен акт е издаден на основание декларации по чл.14 от ЗМДТ /подробно описани в АУЗД и приложени по делото/, подадени от жалбоподателя в качеството му на собственик, за общо 40 на брой недвижими имоти. Имотите са заведени в регистрите на община Поморие, дирекция „ПМДТ“ и на база посочените декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации са определени и характеристиките им. На тази база са изчислени и данъчните задължения за дължимите от „Еврокапитал - България“ ЕАД данък за недвижимите имоти /ДНИ/ и такса за битови отпадъци /ТБО/.

         При извършена проверка, данъчните органи са установили, че за 2017 година, от задълженото лице – „Еврокапитал – България“ ЕАД,  не са били внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО поради което са издали процесния акт. Размерът на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 10.11.2017 г., определен с оспорения АУЗД е както следва:

1. за имот с партиден № 1304 879 740 001 - данък върху недвижимите имоти в размер на 673,08 лв. и лихва – 13.36 лв. и ТБО – 325,30 лв. главница и лихва – 6,46лв.

2. за имот с партиден № 1304879740001 22898 - данък върху недвижимите имоти в размер на 2 441,76 лв. и лихва – 48,49 лв. и ТБО – 2 604,54 лв. главница и лихва – 51,73 лв.

3. за имот с партиден № 1304 879 740 002 - данък върху недвижимите имоти в размер на 81,51 лв. и лихва – 1,62 лв. и ТБО – 86,94 лв. главница и лихва – 1,73 лв.

4. за имот с партиден № 1304879740002 22899 - данък върху недвижимите имоти в размер на 673,08 лв. и лихва – 13.36 лв. и ТБО – 325,30 лв. главница и лихва – 6,46лв.

5. за имот с партиден № 1304 879 740 003 - данък върху недвижимите имоти в размер на 568,30 лв. и лихва – 11,29 лв. и ТБО – 606,19 лв. главница и лихва – 12.04 лв.

6. за имот с партиден № 1304879740003 22900 - данък върху недвижимите имоти в размер на 1 262,55 лв. и лихва – 25,07 лв. и ТБО – 1 346,72 лв. главница и лихва – 26,75 лв.

7. за имот с партиден № 1304 879 740 004 - данък върху недвижимите имоти в размер на 665,70 лв. и лихва – 13,22 лв. и ТБО – 321,75 лв. главница и лихва – 6,39 лв.

8. за имот с партиден № 1304879740004 22901 - данък върху недвижимите имоти в размер на 261,40 лв. и лихва – 9,66 лв. и ТБО – 278,83 лв. главница и лихва – 10,30 лв.

9. за имот с партиден № 1304 879 740 005 - данък върху недвижимите имоти в размер на 776,24 лв. и лихва – 15,42 лв. и ТБО – 375,18 лв. главница и лихва – 7,45 лв.

10. за имот с партиден № 1304879740005 22902 - данък върху недвижимите имоти в размер на 768,53 лв. и лихва – 15,27 лв. и ТБО – 819,76 лв. главница и лихва – 16,28 лв.

11. за имот с партиден № 1304 879 740 006 - данък върху недвижимите имоти в размер на 47,74 лв. и лихва – 0,95 лв. и ТБО – 50,93 лв. главница и лихва – 1,01 лв.

12. за имот с партиден № 1304879740006 22903 - данък върху недвижимите имоти в размер на 72,94 лв. и лихва – 2,69 лв. и ТБО – 77,80 лв. главница и лихва – 2,87 лв.

13. за имот с партиден № 1304 879 740 007 - данък върху недвижимите имоти в размер на 545,93 лв. и лихва – 10,84 лв. и ТБО – 263,86 лв. главница и лихва – 5,24 лв.

14. за имот с партиден № 1304879740007 22904 - данък върху недвижимите имоти в размер на 1283,79 лв. и лихва – 25,49 лв. и ТБО – 1369,30 лв. главница и лихва – 27,20 лв.

15. за имот с партиден № 1304 879 740 008 - данък върху недвижимите имоти в размер на 544,19 лв. и лихва – 10,81 лв. и ТБО – 263,02 лв. главница и лихва – 5,23 лв.

16. за имот с партиден № 1304879740008 22905 - данък върху недвижимите имоти в размер на 49,58 лв. и лихва – 0,99 лв. и ТБО – 52,89 лв. главница и лихва – 1,05 лв.

17. за имот с партиден № 1304 879 740 009 - данък върху недвижимите имоти в размер на 301,57 лв. и лихва – 5,99 лв. и ТБО – 321,66 лв. главница и лихва – 6,39 лв.

18. за имот с партиден № 1304879740009 22906 - данък върху недвижимите имоти в размер на 417,81 лв. и лихва – 8,30 лв. и ТБО – 445,66 лв. главница и лихва – 8,85 лв.

19. за имот с партиден № 1304 879 740 010 - данък върху недвижимите имоти в размер на 750,61 лв. и лихва – 14,91 лв. и ТБО – 362,80 лв. главница и лихва – 7,20 лв.

20. за имот с партиден № 1304879740010 22907 - данък върху недвижимите имоти в размер на 486,69 лв. и лихва – 9,67 лв. и ТБО – 519,13 лв. главница и лихва – 10,31 лв.

21. за имот с партиден № 1 304 879 740 011- данък върху недвижимите имоти в размер на 2 206,62 лв. и лихва – 43,82 лв. и ТБО – 2 353,72 лв. главница и лихва – 46,75 лв.

22. за имот с партиден № 1304879740011 22908 - данък върху недвижимите имоти в размер на 524,92 лв. и лихва – 10,43 лв. и ТБО – 559,92 лв. главница и лихва – 11,12 лв.

23. за имот с партиден № 1304 879 740 012 - данък върху недвижимите имоти в размер на 664,70 лв. и лихва – 13.20 лв. и ТБО – 321,28 лв. главница и лихва – 6,38 лв.

24. за имот с партиден № 1304879740012 22909 - данък върху недвижимите имоти в размер на 910,65 лв. и лихва – 33,64 лв. и ТБО – 971,36 лв. главница и лихва – 35,89 лв.

25. за имот с партиден № 1304 879 740 013 - данък върху недвижимите имоти в размер на 520,49 лв. и лихва – 10,33 лв. и ТБО – 555,19 лв. главница и лихва – 11,03 лв.

26. за имот с партиден № 1304879740013 22910 - данък върху недвижимите имоти в размер на 362,56 лв. и лихва – 7,20 лв. и ТБО – 386,73 лв. главница и лихва – 7,68 лв.

27. за имот с партиден № 1304 879 740 014 - данък върху недвижимите имоти в размер на 725,48 лв. и лихва – 14,41 лв. и ТБО – 350,65 лв. главница и лихва – 6,97 лв.

28. за имот с партиден № 1304879740014 22911 - данък върху недвижимите имоти в размер на 208,22 лв. и лихва – 4,14 лв. и ТБО – 222,10 лв. главница и лихва – 4,41 лв.

29. за имот с партиден № 1304 879 740 015 - данък върху недвижимите имоти в размер на 943,50 лв. и лихва – 18,74 лв. и ТБО – 456,02 лв. главница и лихва – 9,05 лв.

30. за имот с партиден № 1304 879 740 015 22912 - данък върху недвижимите имоти в размер на 681,79 лв. и лихва – 13.54 лв. и ТБО – 727,24 лв. главница и лихва – 14,44 лв.

31. за имот с партиден № 1304 879 740 016 - данък върху недвижимите имоти в размер на 1 459,19  лв. и лихва – 28,98 лв. и ТБО – 1 856,63 лв. главница и лихва – 36,87 лв.

32. за имот с партиден № 1304 879 740 016 22913 - данък върху недвижимите имоти в размер на 669,19 лв. и лихва – 13,29 лв. и ТБО – 713,81 лв. главница и лихва – 14,18 лв.

33. за имот с партиден № 1 304 879 740 017 - данък върху недвижимите имоти в размер на 1 340,28 лв. и лихва – 26,62 лв. и ТБО – 1 429,63 лв. главница и лихва –  28,40 лв.

34. за имот с партиден № 1304 879 740 018 - данък върху недвижимите имоти в размер на 69,35 лв. и лихва – 2,56 лв. и ТБО – 73,97 лв. главница и лихва – 2,73 лв.

35. за имот с партиден № 1304 879 740 019 - данък върху недвижимите имоти в размер на 69,35 лв. и лихва – 2,56 лв. и ТБО – 73,97 лв. главница и лихва – 2,73 лв.

36. за имот с партиден № 1304 879 740 020 - данък върху недвижимите имоти в размер на 972,45 лв. и лихва – 19,31 лв. и ТБО – 1 037,28 лв. главница и лихва – 20,60 лв.

37. за имот с партиден № 1304 879 740 021 - данък върху недвижимите имоти в размер на 1 274,58 лв. и лихва – 25,31 лв. и ТБО – 1 359,55 лв. главница и лихва – 27,00 лв.

38. за имот с партиден № 1304 879 740 022 - данък върху недвижимите имоти в размер на 882,47 лв. и лихва – 17,53 лв. и ТБО – 941,31 лв. главница и лихва – 18,70 лв.

39. за имот с партиден № 1304 879 740 023 - данък върху недвижимите имоти в размер на 36,30 лв. и лихва – 1,34 лв. и ТБО – 17,54 лв. главница и лихва – 0,65 лв.

40. за имот с партиден № 5207Н4917 - данък върху недвижимите имоти в размер на 119,81 лв. и лихва – 2,38 лв. и ТБО – 57,91 лв. главница и лихва – 1,15 лв.

В обобщен вид, установеният данък върху недвижимите имоти за 2017г. е в размер на 27 884,92 лв. главница и лихва – 578,06 лв. Размерът на таксата за битови отпадъци е 26 284,15 лв. главница и 547,54 лв. лихва за просрочие, изчислени към 10.11.2017г. или общо 55 294.67 лв.

Срещу издадения АУЗД № 16567-1/10.11.2017г. е била подадена жалба. При оспорването на акта по административен ред, същият е бил потвърден с Решение № 30-3233-1/18.12.2017г. на директора на „ПМДТ“ – Община Поморие. В мотивите на решението, горестоящият орган отговаряйки на изложените в жалбата възражения, е посочил, че размерът на дължимият от данъчно задължените лица данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ се определя като облагаемата основа се умножи по съответният промил за данъка ( за гр. Поморие това е 3 промила ), респективно съответният промил за таксата (по принцип за гр. Поморие за жилищни имоти това е 2,5 промила, а за нежилищни имоти това е 5,5 промила, но по този акт обектите са обложени за жилищни имоти с 1,45 промила, a за нежилищни имоти с 3,2 промила поради подадена декларация за частично освобождаване). В решението изрично са посочени декларациите и съответните на тях обекти, които са определени като жилищни имоти, за които за данъчна основа е взета данъчната оценка. За останалите имоти горестоящия орган е посочил, че е съобразено правилото за по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 и за това данъчната основа е отчетната стойност, защото за всички имоти по останалите декларации отчетната стойност е по-висока от данъчната оценка.

Според органа, задължението за плащане на данъци възниква с настъпването на определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация или не и затова непосочването на последния в акта не обосновава неговата отмяна. Същото положение важи и за задължението за лихва върху процесиите публични задължения, което възниква и става дължимо по силата на закона и е уредено в точка първа от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Това задължение възниква и се дължи независимо дали е определено с акт на данъчната администрация или не и непосочването на механизма му за изчисление в акта не е основание за отмяна на последния, защото този механизъм е подробно уреден в данъчните закони. При самият механизъм за изчисляване на лихвите, за да се избегне забранения със Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания анатоцизъм, лихва се начислява след падежа на първата вноска на данъка респективно на таксата върху тази вноска, след което след падежа на втората вноска на данъка респективно таксата се начислява законна лихва само върху тази втора вноска. Сборът от начислените лихви по първата и втората вноска представлява и общият размер на лихвата посочен в актовете на данъчната администрация. Посочено е било също, че в община Поморие лихвата се изчислява автоматично чрез софтуер, одобрен от Министерство на финансите и подобно на калкулатор или „екселска“ таблица не може да допусне грешка при изчисляването на лихвата, тъй като работи въз основа на предварително зададени данни включително и тези на постановленията на Министерския съвет относно законната лихва.

Решението на директора на Дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие е било връчено на 20.12.2017г., видно от известие за доставка /л.10/. С жалба вх.№ 30-1252-1/08.01.2018г. подадена чрез административния орган до съда, дружеството е оспорило АУЗД, като с нея е образувано настоящото съдебно производство.

С разпореждане от 12.01.2018г. и протоколно определение от съдебно заседание на 14.02.2018 година и на 25.04.2018 година, съдът е указал на Община Поморие необходимостта да представи доказателства по чл.107, ал.2  от ДОПК за начина на изчисление на задължението, както и надлежни доказателства за поддържане на чистотата в териториите за обществено ползване, а така също и писмени доказателства за наличие на депо за преработване на битови отпадъци на територията на Община Поморие. Тези доказателства са били депозирани преди последното по делото заседание и са били приети от съдебния състав. Сред тях се отличават договори за ползване на депо за преработка на отпадъци в село Братово, общ Камено, таблица, отразяваща начина на изчисляване на задълженията, заверени копия от наредбите за местни данъци и такси, актуални към 2017 година, заверени копия от графиците и фактурите за поддържане на чистота за месеците януари, февруари, март, април, май, юни,юли, август,септември, октомври, ноември и декември 2017 година, констативни  актове за установяване на извършените и подлежащи на изплащане дейности, съответстващи  по брой и периоди на издадените  фактури  с предмет  сметоизвозване и почистване с получател Община Поморие. Така представените доказателства не са били оспорени, респ оборени от страна на жалбоподателя, поради което съдебният състав ги кредитира, комплексно с останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, със задача, след като се запознае с актуалната за спорния период Наредба за местни данъци и такси на община Поморие и доказателствата по делото, да посочи дали са били декларирани имотите, предмет на настоящия спор за процесната година, като неизползваеми, да извърши изчисление на такса битови отпадъци и данък недвижими имоти на всички имоти, явяващи се предмет на оспорвания АУЗД, ведно с дължимите лихви към датата на постановяването им.

В експертното заключение, вещото лице е посочило какви са предвидените в Наредба №11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие /изм. с Решение № 22/22.12.2015г./, промили по компоненти, за жилищни и нежилищни имоти за ДНИ и ТБО. Прилагайки възприетите ставки на ДНИ и ТБО към данъчната основа на всеки от имотите и съобразявайки правилата, установени в разпоредби на Наредба №11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие /чл.15 и чл.17/, вещото лице е посочило резултатите за всеки от имотите по компоненти в Приложение № 1 - неразделна част от експертизата. В Приложение № 2 са посочени дължимите суми в обобщен вид по партиден номер на имотите, както и дължимите лихви. В Приложение № 3, експертизата посочва всички подадени от дружеството жалбоподател декларации по чл.18а, ал.1 от Наредба №11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на Община Поморие за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване. В хода на експертизата експертът установява, че за имоти с партиден №№ 1304879740001 22898 - земя и 1304879740023 - земя в системата на община Поморие няма данни за подадени декларации за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване. Независимо от това експерта сочи, че при извършените изчисления в акта, на всички описани имоти е изчислена ТБО единствено за два от компонентите, а именно обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Експертизата, изчислявайки процесните задължения, е установила разлика в размера на ТБО, в по-малко от тази по обжалвания административен акт с 300,00 лв., по отношение на имот с партиден № 1304 879 740 016. Заявява, че останалите изчислени стойности съвпадат с тези в АУЗД № 16567-1/10.11.2017 г.

Експертното заключение е изслушано е съдебно заседание и е прието без възражения от страните. Съдът кредитира съдебно-счетоводната експертиза като обоснована, кореспондираща с останалите доказателства по делото и изготвена от вещо лице с необходимите специални знания за правилното разрешаване на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването.

Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК на основание декларации по чл.14 от ЗМДТ. По делото липсва спор относно обстоятелството, че декларациитез са били подадени.

На основание чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители и се определят със заповед на кмета на общината на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – Й.К.на длъжност главен експерт „КРДС“ в дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване административно производствените правила, в изискуемата от закона форма и с необходимите й реквизити. Актът е мотивиран, като в него са изрично посочени, правното и фактическо основание за издаването, както и точния размер на дължимите данъци и такси.

Липсва спор относно това, че дружеството – жалбоподател се легитимира като собственик на посочените в оспорения АУЗД 40бр. недвижими имоти, като липсва спор и относно това, кои от тях са жилищни и кои не, като същите са били определени съобразно декларираните от самия жалбоподател обстоятелства в депозираните декларации по чл.17 ЗМДТ, които обстоятелства се потвърждават и от приложените към тях нотариални актове и постановления за възлагане.

С оспорения АУЗД е установена такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за всички декларирани от търговското дружество недвижими имоти през периода 2010г. – 2017г. за период 01.01.2017г. – 31.12.2017г. общо в размер на 27 884,92 лева данък и 26 284,15 лева такса, ведно с дължимите към 10.11.2017г. законови лихви както следва: върху данъка в размер на 578,06лева и върху таксата в размер на 547,54 лева.

Дружеството е подало декларации по чл.17, ал.1 от ЗМДТ съответно на 10.05.2010г. с вх. №№ от 18112 до 18132 декларации, както и  тези от 24.11.2015г. декларации с вх. №№ от 2317 до 2332 и не на последно място таз, входирана с вх.№ 3019 от 08.12.2016г., в които е декларирало придобиването на посочените нежилищни недвижими имоти и тяхната отчетна стойност. Впоследствие за част от същите имоти за данъчната 2017г. , собственикът е подал и декларации по чл.18а, ал.1 от наредбата по чл.9 ЗМДТ на Община поморие, именувана Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, представлявани от община поморие, с вх. №3 от 1338/05.12.2016г. до 1359/05.12.2016г., като е декларирал, че няма да ги ползва през 2017г. Както бе споменато и по-горе, в хода на експертизата експертът е установил, че за имоти с партиден №№ 1304879740001 22898 - земя и 1304879740023 - земя в системата на община Поморие няма данни за подадени декларации за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване. Независимо от това експертът е установил, че при извършените изчисления в АУЗД, на всички описани имоти е изчислена ТБО единствено за два от компонентите, а именно обезвреждане на битови отпадъци в депа и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

В актът като правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл.107, ал.3 ДОПК, а като фактическо такова, подадените декларации по чл.17 ЗМДТ и чл.18а от Наредна №11 на Община Поморие, цитирани по-горе.

От друга страна от служебно изисканите писмени договори и протоколи за извършване на спорната услуга за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. са представени документи, в които са конкретизирани точно районите и населените места, за който е осъществено сметосъбиране, сметоизвозване и сметопочистване, вкл. и на обществените територии, които писмени доказателства не са били оспорени по делото и се ценят от съдебния състав.

Представена от Община Поморие, както бе посочено по-горе и кредитирана от съдебния състав е и подробна справка за начина на определяне на дължимата такса за всяка таксувана от органа услуга, изискана служебно от съдебния състав на осн. чл.107, ал.2 ДОПК.

От представените по делото два броя Договори  за предаване на отпадъци, съответно от 07.10.2016г. и 06.10.2017г. се установява, а за същото обстоятелство и не се спори, че през целия данъчен период 2017г. Община Поморие е предавала за депониране и обработка събираните на нейна територия  неопасни отпадъци в регионално депо за отпадъци – Братово, собственост на ОП „Чистота Еко“ , гр. Бургас.

При така установената фактическа обстановка съдът обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.4, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

В случая предмет на оспорване е АУЗД № 16567-1/10.11.2017г., издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, като актът е издаден от компетентен орган – гл. експерт в отдел „КРДС” при Община Поморие и орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ Актът е в предвидената от закона писмена форма, в изпълнение на изискването, въведено в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните такси да се извършва по реда на ДОПК.

В жалбата се излагат доводи за липса на част от реквизитите на акта установяващ задълженията като липса на мотиви и начин на изчисляване на сумите, а от там и до размера на самото задължение, което според дружеството не отговаря на действително дължимото.

 Съдът намира тези възражения за неоснователни. За възникване на задължението за данък върху недвижимите имоти не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт от орган на администрацията.

За посочените имоти не се твърди наличие на някоя от предпоставките на чл.24 ЗМДТ, явяваща се основяние за освобождаването им от задължение за плащане на данък за спорния данъчен период, нито се сочи за подобно обстоятелство да е била подадена декларация. Съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗМДТ. Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. Такива декларации за процесния период липсват, и доколкото вещото лице по назначената експертиза е констатирало идентичен размер на дължимия данък върху недвижимите имоти за всеки от спорните имоти, то същият се явява доказан не само по основание, но и по размер.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, в актуалната за 2017г. редакция, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.66 от ЗМДТ в актуалната за 2017г. редакция, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка поотделно за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл.71 от ЗМДТ ( редакцията от ДВ бр. 101 от 2013г., в сила от 1.01.2014 г.,) и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване – когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци – когато няма такива.

В чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл.9 ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗУТ, /бивша чл.7 непроменена от приемането на ЗУТ през 2001г./, според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии и нарушени територии за възстановяване.

Видно от самите декларации, подадени от дружеството-жалбоподател, всички имоти са декларирани като урегулирани поземлен имоти, респ. обекти в сгради, построени в УПИ, а не като земеделска земя. Това обстоятелство се възприема от съдебния състав, като изходящо от частен свидетелстващ документ, съставен от страна, която в същия твърди неизгодни за себе си обстоятелства. Така представения документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК и се цени от настоящия съдебен състав заедно с приложените към всяка от релевантните декларации документи за собственост. Тези доказателства се кредитират комплексно с представените по делото на листи от 442 до 463 декларации за освобождаване от такса за сметопочистване и сметоизвозване на 38 от декларираните 40 имота, които декларации са се явили основание за освобождаване на всички 40 процесни имота на жалбоподателя и доколкото положението му в настоящото производство не може да бъде влошавано, освобождаването следва да се приеме за валидно по отношение на всеки от процесните имоти.

Съгласно нормата на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ в редакцията й действаща към 2017г., при определяне на таксата за битови отпадъци се включват и разходите по почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Анализът на правната норма налага извода, че териториите за обществено ползване са част от населените места, поради което всички собственици на имоти в тези населени места дължат заплащане на такса, необходима за  почистване на тези територии, в случай че същата се извършва /което в настоящото производство киатегорично се доказа касателно гр. Поморие чрез представените от общината и неоспорени писмени доказателства – фактури за заплащане на машинно миене, машинно метене, ръчно метене  и т.н. в полза на РТК ООД, гр. Елин Пелин за дейности, осъществени през спорния данъчен период, придружени с актове за извършена работа, подписани от представители на обшината и търговското дружество, извършило самото почистване.

Както бе посочено по-горе, в нормата на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е дадено легално определение на понятието "Територия на населено място", съгласно което, това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.

Не е спорно по делото и от събраните по делото доказателства се установява, че процесните имоти попадат в границите на населеното място. Поради това съдът приема за доказано това, че тези имоти се намират в райони на градската среда, за които е организирано поддържане на чистота на териториите за обществено ползване като са налични и сочените вече доказателства за реалното извършване на тази услуга на територията на гр. Поморие. Всички тези констатации мотивират съда да приеме, че Община Поморие е предоставила услугите по чл.62 ЗМДТ за процесния период, поради което и на основание чл.71, т. 2 от ЗМДТ в актуалната към 2017г. редакция, жалбоподателят дължи такса за тези услуги.

С оглед установените по делото факти може да се направи обосновано заключение, че през посочения в акт за установяване на задължения по декларация период 01.01.2017г. – 31.12.2017г., Община Поморие е предоставяла услугите посочени в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на гр. Поморие, на чиято територия се намират спорните имоти, поради което на основание чл.71 ЗМДТ следва да бъде събрана такса за нея.

Правилно на жалбоподателя са установени и задължения за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения.

Дължимостта на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ( в актуалната за 2017г. редакция) се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения или ползването на такива извън територии на общината. По делото са приети 2 договора за депониране на отпадъците на сметището в с. Братово Община Камено, касаещи цялата 2017г., които не са били оспорени и в които са уговорени разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Ето защо, след като генерирания на територията на общината боклук, бива изхвърлен и обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва фактически имота си или не, тъй като тези имоти не са земеделски, а урегулирани, респ. застроени.

Относно способът за изчисление на така дължимата такса, съдът намира за необходимо да направи следното уточнение. Действително, по делото не са представени данъчни оценки за имотите, чиято такса по двата компонента е определена по отчетна стойност, но това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на оспорения акт, доколкото ако данъчната оценка на имота е по-ниска от отчетната му стойност, то правилно задълженията на дружеството са определени по отчетната стойност, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Същевременно, ако данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност върху която са установени задълженията, това също не би могло да доведе до отмяна на акта, тъй като съдът с оглед нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК, следва да реши делото по същество и да определи задължения върху по-високата стойност на имота, което като по-неблагоприятен за жалбоподателя резултат е недопустимо, с оглед действащата забрана на чл.160, ал.5 от ДОПК, за изменение на акта във вреда на жалбоподателя. 

С оглед на изложеното и направената от вещото лице по назначената експертиза проверка обжалваният акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него отхвърлена. Този извод е яалиден и въпреки констатираната от вещото лице разлика в размера на дължимата ТБО, включваща такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения и за поддържане чистотата на обществените територии за 2017г. за имот с партиден № 1304879740016. 

Видно от представената подробна справка за изчисление на ТБО за конкретния имот (л.481 най-долу), изпратена от ответния орган, разликата се дължи на включване в ТБО на два от магазините в сградата с партиден №1304879740016 и такса за сметосъбиране и сметоизвозване, наред с другите два компонента. Причината за това разминаване се дължи в разминаване в описателната част на обекта, който собственикът жалбоподател е заявил, че предстои да не ползва през 2017г. и посочения негов партиден номер. (вж. л. 448). Т.е. посочен е партиден номер 1304879740016, съответсващ на нежилищна сграда, а в описателната част е посочен „УПИ-5174 в кв.251 с идентификатор 57491.501.359. Все пак изискването на законът е да се декларира имота, а не неговия партиден номер, като жалбоподателят е в невъзможност в този случай да се ползва от собственото си неточно деклариране, представляващо противоправно поведение, за да претендира определянето на по-ниски ТБО. В допълнение следва да се каже, че видно от всички декларации (л.442 – л.463) жалбоподателят е декларирал, че няма да ползва единствено и само притежаваните от него парцели. Така, вместо да определи по-ниска (двукомпонентна такса) само за земята, административният орган е определил такава и за обектите в построените в парцелите сгради. Същият не е сторил това единствено за магазин №3 и №4 в секция Е, като правилно и законосъобразно е определил за тях пълна (трикомпонентна) ТБО за 2017г, възлизаща на 1886,48 лева, а не на двукомпонентната според вещото лице такса в размер на 1556,48 лева.

По делото не се твърди, а и липсват доказателства правилноизчисленото задължение да е заплатено в законоустановения срок, поради което е дължимо ведно със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК.

При този изход на спора неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, съобразно изцяло отхвърлената жалба. Претенции за разноски от страна на ответния орган не са заявени, поради което съдът не дължи присъждането им.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, III-ти състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврокапитал - България“ ЕАД, ЕИК 130487974, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.„Александровска“ № 21, ет.Е, представлявано от изпълнителния директор Д.П.Д. против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 16567-1/10.11.2017г. издаден от Й.К.на длъжност главен експерт „КРДС“ в дирекция „ПМДТ“ при Община Поморие, потвърден с Решение № 30-3233-1/18.12.2017г. на директора на дирекция „ПМДТ“ – Община Поморие.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: