РЕШЕНИЕ

 

№………….                 дата 10 април 2009 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 23 март 2009  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 121 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по повод жалба срещу индивидуален административен акт и се движи по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1, вр. с чл.178, ал.5 от ЗУТ.

         Предмет на оспорване е Заповед № 39/30.12.2008 год. на началник на РДНСК – Бургас, с която е забранено достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж, описан като жилищна сграда, находящ  се в имот пл. № 102 по кадастрален (неутвърден) план на с.Ясеново и е разпоредено експлоатационните дружества да прекъснат водоподаването и електрозахранването на строежа.

         Жалбоподателят И.М.И. оспорва издадената заповед като незаконосъобразна, като твърди, че е налице друга издадена заповед от кмета на община Руен със същото съдържание и предмет, поради което счита, че издадената впоследствие заповед от началника на РДНСК – Бургас, е лишена от смисъл и предмет. Твърди, че са допуснати и нарушения в хода на административната процедура, тъй като липсвала конкретизация на приложимата хипотеза на закона, не била изяснена собствеността на имота, не било ясно какво представлява строежът, не бил даден срок за отстраняване на нередностите.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, представя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че е налице строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация.

         Заинтересованите страни се представляват от пълномощник, който оспорва основателността на жалбата, ангажира допълнителни доказателства относно факта на ползването на строежа.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна, в предвидения от закона срок и насочена против акт, годен да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото и това не се спори между страните, че жалбоподателят И.М.И. е изградил строеж, представляващ жилищна сграда, в съсобствен имот пл. № 102 по плана на с.Ясеново, община Руен, пристроена към съществуваща жилищна сграда на заинтересованата страни Ш.М.Е.. Сградата се ползва с предназначение за жилище, видно от съставените констативни актове и от депозирано възражение на жалбоподателя до административния орган, в което жалбоподателят заявява, че “имота, в който съм построил въпросната сграда – жилищна е да покрие жилищните нужди на мен и моето семейство, които намирам за остри и необходими”. Не се оспорва от жалбоподателя, че за изградения от него строеж не е проведена процедура по въвеждането му в експлоатация, като в тази връзка нито се правят възражения, нито се ангажират доказателства.

         Заповедта е законосъобразна.

         Съгласно нормата на чл.178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от с.з.

         В производството по издаване на заповед по реда на чл.222, ал.1, т.6 и 7 от ЗУТ, правнозначимият факт, обосноваващ издаването на тази заповед, е липсата на приемане на строежа (въвеждане в експлоатация) от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Безспорно е по делото, че е налице строеж, който се обитава (ползва) от жалбоподателя, като той не е предприел тази административна процедура, която предвид жилищното предназначение на строежа, го квалифицира като такъв от V-та категория, поради което процедурата по въвеждането му в експлоатация, е задължителна, а разрешение на компетентния орган за въвеждане в експлоатация на строежа, обективно липсва. 

Не се споделят възраженията на жалбоподателя, свързани с наличието на друг административен акт - Заповед № 469/02.09.2008 год. на кмета на община Руен, с която е разпоредено спирането на всички видове СМР на строежа, както и е забранен достъпа  до него и наредено на експлоатационните дружества да прекъснат електрозахранването и водоподаването. Според жалбоподателя наличието на тази предходна заповед лишава от смисъл и съдържание оспорвания понастоящем административен кат на началника на РДНСК – Бургас. Възражението е неоснователно, тъй като законът предвижда компетентност както на кмета на общината, така и на специализираната администрация – РДНСК, да издават актове по приложението на ЗУТ във връзка с устройство на територията. Освен това, двете заповеди са издадени на различни основания, по различен ред и независимо, че част от последиците им се припокриват, това не ги лишава от предмет и не се намират във взаимна зависимост една спрямо друга.

         Неясно остава възражението на жалбоподателя във връзка с приложимия закон – административният орган е посочил точно, че е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ и в този смисъл, жалбоподателят неправилно се позовава на нарушение на чл.178, ал.4 от ЗУТ, като по този начин смесва фактическите състави на двете правни норми.  

         Като е квалифицирал процесният обект като строеж и е констатирал, че се ползва с жилищно предназначение, без за него не е проведено производството по въвеждането му в експлоатация, административният орган е приложил правилно последиците на материалния закон.

Фактическите констатации на административния орган са безспорно установени, като същите правилно са субсумирани под хипотезата на приложимата правна норма, като в рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност на издадения административен акт, не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материални предпоставки за издаването й, и е съобразена с целта на закона.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. *** против Заповед № 39/30.12.2008 год. на началник на РДНСК – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                    СЪДИЯ:……………