Р Е Ш Е Н И Е

№ 21

гр. Бургас, 10.01.2009 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                   ХII състав

на десети декември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

Прокурор: С. Х.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1217 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на К.Г.Х. като ЕТ „К.Х.” с адрес за кореспонденция *** срещу Ревизионен акт № 2800281/24.07.2007 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Ямбол в частта, в която са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 107,06 лв. за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г., дължим ведно с начислените лихви в размер на 879,40 лв., данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 317,80 лв. за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г., дължим ведно с начислените лихви в размер на 849,34 лв. и лихви по авансови вноски по чл. 56 от ЗКПО (отм.) в размер на 233,42 лв. за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2004 г. и 16,58 лв. В обжалвана част РА е потвърден с Решение № РД-10-432/19.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на ответника оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да присъди в полза на ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 145, ал. 1 и чл. 149 от ДОПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № 145/09.03.2007 г., издадена от началник отдел „Данъчно-осигурителен контрол” при ТД на НАП-гр. Ямбол с надлежно делегирани правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК съгласно представената Заповед № Н-2/03.01.2006 г. на Директора на ТД на НАП гр. Ямбол. Ревизията обхваща ДДС за периода 01.01.2005 г.-28.02.2007 г. и данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2004 г. – 31.12.2005 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад № 281/02.07.2007 г. в предвидения в чл. 117, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок. Въз основа на ревизионния доклад и в съответствие със Заповед № К 2800281/03.07.2007 г. за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден процесният РА № 2800281/24.07.2007 г.

РА в обстоятелствената му част е поправен с РА № П-2800281/07.08.2007 г., издаден от същото длъжностно лице. Поправката се състои в отстраняване на допуснатата техническа грешка на стр. 4, ред 8 и на стр. 9, ред 30 при посочване на марката на автобус “Сетра S 215, която погрешно е посочена като “Мерцедес 312 Д”; навсякъде в акта след думите “чл. 13, ал. 1 и 3 от ЗС” са добавени думите “във връзка с НСС 16, т. 4” и на стр. 10, ред 1 думите “чл. 23, ал. 25, т. 10 от ЗКПО” са заменени с “представляващи разликата между отчетените разходи за амортизации съгл. оборотна ведомост и справка за начислените амортизации през 2005 г.”.

Съгласно констатациите от РА жалбоподателят неправилно е осчетоводил три броя автобуси “Сетра S 215” по митническата им стойност, посочена в МД № 1000/4-5352/13.05.2002 г., МД № 1000/4-7577/29.05.2003 г. и МД № 1000/4-22290/01.12.2004 г.

С РА е увеличен финансовият резултат на задълженото лице за 2004 г. с разликата между отчетените от задълженото лице разходи за амортизация на посочените автобуси и данъчно признатите разходи за амортизация. Съгласно наличните данни по делото и обстоятелствената част на РА разходите за амортизация на автобусите са отчетени от задълженото лице въз основа на митническата им стойност, посочена в МД № 1000/4-5352/13.05.2002 г., МД № 1000/4-7577/29.05.2003 г. и МД № 1000/4-22290/01.12.2004 г. Органът по приходите е изложил мотиви, че съгласно чл. 13, ал. 1 и 2 от Закона за счетоводството правнорелевантна за определяне на разходите за амортизация е документално доказаната цена на придобиване на автобусите, а не тяхната митническа стойност. Така изложените мотиви са дали основание на органа по приходите да определи разходите за амортизация въз основа на покупната цена на автобусите, посочена в цитираните по-горе митнически декларации, като е взел предвид и извършените разходи за подобрения на първия от тях, чийто внос е деклариран с МД № 1000/4-5352/13.05.2002 г.

В резултат от извършените констатации органът по приходите е определил данъчната основа от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец за 2004 г. в размер на 14 970, 75 лв. При данъчна основа от 14 970,75 лв. данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определен в размер на 3 652,70 лв., от които авансово внесен данък в размер на 440,64 лв., внесен данък на 17.05.2005 г в размер на 105 лв. и дължим данък в размер на 3107,06 лв.  Начислена е съответната лихва за просрочие.

Съгласно констатациите от РА задълженото лице е направило една авансова вноска за 2004 г. в размер на 440,64 лв. За неспазване на срока за внасяне на останалите дължими авансови вноски органът по приходите е определил лихва в размер на 233, 42 лв.

За 2005 г. финансовият резултат на жалбоподателя е увеличен с разликата между отчетените от задълженото лице разходи за амортизация на същите три броя автобуси “Сетра S 215” и данъчно признатите разходи за амортизация. Изложени са мотиви за преобразуването на резултата, аналогични на тези за 2004 г.

В резултат от извършените констатации органът по приходите е определил данъчната основа от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец за 2005 г. в размер на 30 484,09 лв. При така определената данъчна основа данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. е определен в размер на 6 776,10 лв., от които авансово внесен данък в размер на 382,28 лв., внесен данък на 15.05.2006 г в размер на 288,62 лв. и дължим данък в размер на 6 105,20 лв. Начислена е съответната лихва за просрочие.

Съгласно констатациите от РА задълженото лице е направило една авансова вноска за 2005 г. в размер на 382,28 лв. За неспазване на срока за внасяне на останалите дължими авансови вноски органът по приходите е определил лихва в размер на 23, 38 лв. Така определената лихва е намалена от директора на Дирекция “ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП на 16,58 лв.

В жалбата се поддържа, че РА е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че органите по приходите са определили неправилно амортизуемата стойност на автобусите и следователно неправилно са преобразували финансовия резултат на жалбоподателя. Изложени са подробни аргументи, че митническата стойност на автобусите следва да се приеме за амортизуема стойност, а не покупната цена, както са приели органите по приходите. Освен това се посочва, че финансовият резултат на жалбоподателя е увеличен неправилно с определената от ревизията разлика между отчетените от него и данъчно признатите амортизации за автобус „Мерцедес 312 Д”, какъвто автобус търговецът не е внасял. Изложени са възражения, че РА не съдържа мотиви за начина на определяне на дължимите авансови вноски и следователно е незаконосъобразен в частта си, с която са определени дължимите лихви за невнесени авансови вноски.

Съдът не споделя изложените доводи  в жалбата за незаконосъобразност на РА.

Неоснователен е доводът, че органът по приходите неправилно е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя с определената от ревизията разлика между отчетените от него и данъчно признатите амортизации за автобус, какъвто търговецът не е внасял. Действително органът по приходите е посочил неправилно марката на автобуса, но допусната грешка е от категорията на очевидните фактически грешки и е валидно отстранена с акта за поправка на РА по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Видно от съдържанието на акта за поправка на РА, същият освен поправка на цитираната очевидна фактическа грешка, представлява и акт за допълване на РА в частта му за правното основание за увеличаване на финансовия резултат на жалбоподателя за 2004 и 2005 г. Съгласно чл. 62, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК допълването на РА е допустимо до изтичане на срока за обжалването му. В случая този срок е спазен от органа по приходите. Ревизионен акт № 2800281/24.07.2007 г. е връчен на задълженото лице на 24.07.2007 г., следователно срокът за обжалването му изтича на 07.08.2007 г. Жалбата срещу РА е подадена на 06.08.2007 г., а актът за поправката му е издаден на 07.08.2007 г. – в последния ден за обжалването му. Актът за поправката е връчен на жалбоподателя на 10.08.2007 г. По делото не са налице данни за подаване на жалба срещу акта за поправка на РА.

Неоснователен е доводът, че разходите за амортизации следва да бъдат определяни въз основа на митническата стойност на стоките.  В настоящия случай жалбоподателят не оспорва размера на покупната цена на автобусите, същата е посочена в приложените по делото митнически декларации и е потвърдена от вещото лице. Основен спорен въпрос е дали разходите за амортизация следва да бъдат определени въз основа на посочената в митническите декларации покупна цена на автобусите или въз основа на тяхната митническа стойност. Жалбоподателят твърди, че следва да бъде взета предвид митническата стойност на автобусите. В подкрепа се основава на разпоредбата на чл. 34 от Закона за митниците (ЗМ), съгласно която „митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на тази глава уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.” Съдът намира, че при определянето на амортизуемата стойност на дълготрайните материални активи цитираната разпоредба не намира приложение. Това е така, тъй като чл. 34 от ЗМ определя два основни аспекта при прилагането на митническата стойност на стоките, на първо място изрично е закрепено определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, на второ място е посочено, че определянето на митническата стойност на стоките се извършва за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните, т. е. само в случаите, установени с нормативен акт. Логиката на чл. 34 от ЗМ е, че митническата стойност на стоките се използва само в установените в нормативен акт случаи. При осчетоводяването дълготрайните материални активи и съответно при определянето на амортизуемата им стойност е приложимо правилото, закрепено в т. 4 от НСС 16 – Дълготрайни материални активи (отм., ДВ, бр. 30 от 08.04.2005 г., в сила от 01.01.2005 г.). Съгласно т. 4 от Национален счетоводен стандарт 16 (отм.) първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи. Предвид изложеното органът по приходите правилно и законосъобразно е определил амортизуемата стойност на автобусите и в съответствие с изискванията на чл. 22 от ЗКПО (отм.) е установил размера на данъчно признатите разходи за амортизация на същите. Констатираното при ревизията отчитане разходи за амортизация в нарушение на т. 4 от Национален счетоводен стандарт 16 (отм.) е основание за преобразуване на финансовия резултат на задълженото лице по чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) в действащата му редакция към процесния период, поради което органът по приходите правилно и законосъобразно е преобразувал финансовия резултат на жалбоподателя и е определил допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г.

   Съдът намира за неоснователни и доводите за незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му за опрелените лихви върхи авансовите вноски за 2004 г. и 2005 г. Както вече посочено по-горе, РА в частта му за определените лихви върху авансовите вноски за 2004 г. е потвърден от от директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, а в частта му за определените лихви върху авансовите вноски за 2005 г. е отменен за размера над 16,58 лв. В приетото по делото и неоспорено от страните допълнително експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза са посочени дължимите авансови вноски за 2004 г. и 2005 г. в табличен вид и размерът на внесените авансови вноски. Въз основа на изложените констатации за дължимите и внесените авансови вноски вещото лице е определило размера на лихвите за просрочие върху невнесената част от дължимите авансовите вноски. Определеният от вещото лице размер на лихвите за просрочие съвпада с определения от органа по приходите за 2004 г. и с определения от директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП за 2005 г. Изложеното дава основание на съда да приеме, че РА в потвърдената част от директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП досежно определените лихви за просрочие върху авансовите вноски е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена и в тази част.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК жалбоподателят следва да заплати в полза на  Дирекция „ОУИ” – гр. Бургас при ЦУ на НАП претендираното юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 548 лв. и определено в този размер, съобразно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г.).

Воден от горното, Административен съд – гр. Бургас, ХII състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Х. с адрес за кореспонденция *** срещу Ревизионен акт № 2800281/24.07.2007 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД-10-432/19.09.2007 г. на директора на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП, в обжалваната му част.

 

ОСЪЖДА К.Г.Х., с адрес за кореспонденция *** да заплати в полза на Дирекция „ОУИ”-гр. Бургас при ЦУ на НАП сумата от 548 лв.  (петстотин четиридесет и осем лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: