РЕШЕНИЕ

 

№ 1952                                 дата  02 ноември 2018 год.                 град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 22 октомври 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                                                  Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА  

              

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: Христо К.

 

разгледа адм. дело № 1216 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.

Образувано е по искова молба на М.М.К., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София, с която се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  на 45000лв., за престоя на ищеца в Затвора Бургас за периода от 22.02.2012г. – 19.09.2017г., ведно със законната лихва в размер на 32846лв. Фактическите основания на предявения иск са свързани с лошите битово-хигиенни условия в затвора,  липса на достатъчно площ в килията, поради значителното пренаселване в мястото за лишаване от свобода, недостатъчен приток на естествена светлина, лошо осветление, недостатъчно отопление, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение,  предлагане на храна с недостатъчно количество и качество, които условия ищецът е описал в подробности. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати претендираната сума.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощник поддържа исковата молба на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът  - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София не изпраща представител, но е депозирал писмен отговор чрез представляващия го юрисконсулт, видно от който оспорва иска по основание и размер като неоснователен и недоказан, както и прави възражение за изтекла погасителна давност за периода 22.02.2012г. – 16.05.2013г. По същество счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, поради липса на елементи от фактическия състав, а именно – незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, наличие на настъпили и доказани вреди, както и липса на причинна връзка. По отношение на претенцията за лихви, счита, че ако те се присъждат, то следва да са от подаването на исковата молба. Претендира възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за  частична основателност на исковата претенция.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

Видно от представената по делото справка от ответника рег.№ 794/12 от 19.06.2018г., ищецът М.К. *** на 22.02.2012г., като е настанен в приемното отделение до 29.02.2012г., след което, на основание чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС е бил разпределен във Втора ЗПС в обособено спално помещение. След 18.04.2014г. е изтърпявал наказанието при общ режим, като е бил разпределян в различни групи до 19.09.2017г., когато е бил преместен в затворническото общежитие „Дебелт“. В справката е посочено, че за периодите на пребиваване в Затвора Бургас  администрацията на затвора не поддържа официална информация за конкретните спални помещения, в които ищецът е бил настаняван, нито за броя на лицата в тях.  Посочено е също, че съобразно конструктивните особености на сградата, през посочения период в килиите е нямало течаща вода и тоалетен възел, като през деня от 06,30часа до 20,00часа всички помещения са отворени и лишените от свобода имат достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено отделно помещение, като след заключване на помещенията след 20,00часа лишените от свобода ползват индивидуално бутилка за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Посочва се също, че по график, два пъти в седмицата, се подава и топла вода, а относно поддържане на хигиената в помещенията, чистотата на въздуха в тях, разположението на леглата, това се определя от лишените от свобода настанени в обща килия. Отоплението се извършва чрез централно парно, като килиите са снабдени с радиатори, като количеството подавана топлина зависи от метеорологичните условия. По отношение на мястото за престой на открито е посочено, че то е съобразено с наличната площ на територията на затвора, като има обособено футболно игрище, налични са фитнес съоръжения.

Ищецът ангажира гласни доказателствени средства, като по делото бяха разпитани като свидетели лишените от свобода лица Ю.Х., който разказа за условията в общите килии и С.С., който разказа за условията в килиите в зоната с повишена сигурност. По отношение на общата килия св.Х. описа с квадратура около 22-23кв.м., в която са били настанявани около 28-30 човека. Прозорците описа с малка големина, около половин кв.м. всеки, общо шест крила в помещение, като е било възможно да се отварят само две крила, а част от прозорците са били потрошени. Потвърди, че в килията няма течаща вода и тоалетна, а имало един казан, в който слагали хлорна вар и през нощта ползвали за естествени нужди. За коридора, в който е бил настанен ищеца имало три тоалетни за 280 човека. Два пъти в седмицата се пускала топла вода, което било недостатъчно да успеят всички да се изкъпят, още повече, че работели само две кранчета в банята. По отношение на отоплението каза, че е било крайно недостатъчно, като парното се пускало само за половин час сутрин и вечер. През лятото нямало свеж въздух, като разчитали ако някой има вентилатор да го пусне, а през най-топлите дни мокрели чаршафи и се увивали с тях. Разказа за почистването на килиите, което сами организират, като който имал пари купувал шампоан, с който почиствали. Имало плъхове, мишки и хлебарки. Храната била лоша, не се давало месо, а само пилешки кожи, а един хляб се разделял на пет човека. Свидетелят С. разказа за периода, когато ищецът е бил настанен в Зоната за повишена сигурност. Не е бил с него в една  килия, но казва, че по принцип всички са еднакви и няма разлика в условията в тях. Като големина килията била около 4м на 2м, като в нея настанявали 2-3 души, а е имало и периоди, когато ищецът е бил и сам в помещението. Предвид особеностите на режима на изтърпяване на наказанието в тази зона, килиите се отключвали по 15-30 минути за около 3-4 пъти на ден. През останалото време са заключени. В тях няма течаща вода и тоалетна. Имало е прозорци с големина около половин кв.м., разположени във високата част на стената, което не позволявало достатъчен достъп на светлина и въздух. Два пъти в седмицата имало подаване на топла вода за два часа за приблизително 30 човека. Някои от душовете били изкъртени, а други били само с тръби, мивките били счупени. През зимата парното се пускало сутрин вечер за един час, което ги принуждавало да се завиват с одеялата и така да стоят през деня. Килиите почиствали сами, като препарати не се давали. Каза също, че в килиите има хлебарки, дървеници, миризливки, мишки и огромни плъхове. Храната била под всякаква критика, като я описа като мизерна и в малки количества.

Изнесеното от свидетелите относно условията в мястото за лишаване от свобода напълно се потвърждава  и от констатациите при посещенията в Затвора Бургас, извършени от представители на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, извършени в периода 04.05.2012г. – 10.05.2012г., от 24.03.2014г. – 03.04.2014г. и от 13.02.2015г. – 20.02.2015г., за което са съставени съответните доклади до българското правителство, служебно известни на съда, както и публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието https://mjs.bg/119/. Докладите сочат, че затворът в Бургас е в напреднал етап на рушене и нехигиеничност, като килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и други вредители. Посочено е също, че затворниците имат достъп през деня до общи санитарни помещения, намиращи се в коридорите (обикновено корита с чешми и подови тоалетни без промивна система), но тези помещения са много разнебитени и мръсни и на някои места има течове от канализационните тръби към долния етаж. През нощта затворниците трябва да използват кофи в килиите. Могат да се къпят на душ два пъти седмично, но помещенията за затворническите душове са разнебитени (на места със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и повърхностите са в лошо състояние) и мръсни. Единственото средство за лична хигиена, предоставяно на затворниците е един малък сапун на месец. При последното посещение през 2015г. в доклада се казва, че положението се е влошило, като материалните условия във всичките три затвора (в т.ч. и този в Бургас), продължават да демонстрират все по-влошаващо се и напреднало състояние на разруха и нехигиеничност, както и че повечето от общите санитарни съоръжения в затворите в София, Бургас и Варна са напълно разнебитени и нехигиенични. При това посещение е било констатирано също, че стените са покрити с мухъл, таваните имат течове, килиите са били пълни с хлебарки, дървеници и други паразити, като е отбелязано, че на затворниците не са били предоставяни никакви материали  за почистване. Посочено е, че въпреки многократните критики, не е бил забелязан напредък по отношение на изпълнението на препоръките на КПИ, направени след посещенията му през 2010г., 2012г. и 2014г. С оглед тези констатации е обобщено, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и могат да се считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне. При посещенията си в посочените години делегацията е била засипана и от оплаквания за лошото качество и недостатъчното количество на храната. Вярно е, че данните от докладите са от посещения отпреди пет години, но от друга страна по делото не се установи условията в Затвора Бургас през исковия период да са се подобрили. Известно е, че се извършва ремонт на сградата – вътрешен и външен, но въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че в процесния период и в процесните помещения, където е бил настаняван ищеца, все още не е било налице подобрение в условията, като то следва да е относимо не само в частта на спалните помещения, но и по отношение на другите оплаквания, свързани с храната, дървеници в дюшеците, отоплението, осветлението и др.

Въз основа на горните фактически констатации следва да се приеме, че исковата молба е доказана по фактическите основания, изложени в нея. Съдът приема за доказани лошите хигиенни и битови условия – принудата да се ползват  кофи за физиологични нужди, липса на достъп до санитарен възел през нощта, липса на течаща вода в килията, пълна занемареност на общите помещения за тоалет и къпане, наличие на паразити – дървеници и хлебарки.  За доказано следва да се приеме и основанието за лошо качество и недостатъчно количество на предлаганата храна не само въз основа на свидетелските показания, но и поради съдържащите се констатации по този въпрос в докладите на КПИ.. По отношение на въведеното основание за липса на достатъчно естествена светлина, съдът съобрази обстоятелството, че ищецът е пребивавал през част от процесния период в килия с площ около 22кв.м., като тази площ на помещението, съотнесена към общата големина на прозорците от 3кв.м. (0,5х6) обосновава извод за налични ограничения на естествена светлина в помещението, в каквато насока са оплакванията. В  чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Отнесено към настоящия случай, големината на прозорците е неадекватна на тази на помещението, като в тази връзка съдът съобразява и съпоставя нормативно установеното в чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (макар нормата да е относима към жилищни помещения, килиите имат такъв характер, макар и разположени в обществена сграда), съгласно която разпоредба стаите трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на помещението, което в настоящия случай не е изпълнено, т.к. площта на помещението изисква минимум 3,6кв.м. прозорец. В този смисъл следва да се приеме за основателен фактическият довод за липса на достатъчно естествена светлина. По отношение на недостатъчност на отоплението също следва да се приеме за доказан този фактически довод въз основа на изнесеното от свидетелите, че централното отопление се подава само два пъти на ден, за около един час, което с основание може да се приеме за недостатъчно за постигане на приемлива температура.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,  условия за двигателна активност (……...) унизително отношение, което уронва човешкото им достойнство. Така зададените неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общо въздействие върху лишения от свобода, а не всяко едно от тях да се преценява като самостоятелно влияние и степен на интензивност върху личността, което според Европейският съд по правата на човека (Решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България, т.40),  води до намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от Конвенцията. Данните по делото сочат, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по смисъла на горната правна норма, поради  лошите хигиенни и битови условия в затвора, коментирани по-горе в мотивите. Поставен в тези условия, в тяхната съвкупност, същите представляват отклонение от подходящата жизнена среда за изтърпяващите присъди, като следва да се приеме, че неудобствата надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието „лишаване от свобода“.

В случая отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие накърнява общочовешка ценност, защитена вкл. и с нормата на чл. 3 от ЕКПЧОС, съгласно която  никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Безспорно е понасянето на неимуществени вреди, като в тази връзка съдът съобразява  критиките на ЕСПЧ за недопустимост на формалистичния подход при преценката за тяхното наличие. Фактът на поставянето на лицето в подобна жизнена среда, неотговаряща на минимално приемливи условия, по необходимост предполага не само физически неудобства, но и негативни емоционални преживявания и страдания, които следва да бъдат обезщетени. 

Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда  по справедливост. В случая съдът преценява както обективните данни относно условията в мястото за лишаване от свобода, така съобразява и обстоятелството, че в част от исковия период ищецът е изтърпявал наказанието в зона с повишена сигурност, което предполага повече ограничения нормативно установени, съответно спалните помещения в тази зона не са били пренаселени, а е имало и периоди, когато е бил и сам в килията. Съобразява също така и продължителността на периода, за който се търси обезщетението, който период следва да се счита от 16.05.2013г. до 16.05.2018г., предвид направеното от страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност за част от претендирания период от 02.02.2012г. до 16.05.2013г.  За този период от време съдът счита за справедливо присъждане на обезщетение в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата. В частта относно лихвата съдът съобрази Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г. на ОСГК и в този смисъл подаването на исковата молба следва да се счита за покана, от който момент е дължима и лихвата. В останалата част, до общия претендиран размер от 45000лв., исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и в този смисъл, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника (в отговора по исковата молба) за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София да заплати на М.М.К., понастоящем в Затвора – гр.Бургас, с ЕГН **********, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили за времето на престоя му в Затвора Бургас от 16.05.2013г. до 16.05.2018г., поради лоши хигиенни и битови условия в затвора, липса на санитарен възел и течаща вода в килията, лошо качество на храната и недостатъчно количество, липса на достатъчно осветление и отопление, в размер на 2000лв. ведно със законната лихва, считано от 16.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000лв. до претендираните 45000лв., като неоснователен.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                       СЪДИЯ: