ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 22.10.                                                                          град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                   ДЕВЕТИ административен състав       

На двадесет и втори октомври                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   СЪДИЯ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова    

Прокурор: Христо К.

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойчева

Административно дело номер 1216 по описа за 2018 година.                     

На именното повикване в 14.00 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ М.М.К., редовно уведомен, явява се лично и с адв.Л.Р.с представено пълномощно на лист 79 от делото.

 

         ОТВЕТНИКЪТ Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), редовно уведомен, не изпраща представител.

 

         Окръжна прокуратура гр.Бургас се представлява от прокурор К..

 

СВИДЕТЕЛИТЕ Ю.К.Х. и С.П.С., редовно уведомени, явяват се лично.

        

Адв.Р..: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по движението на процеса, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         Адв.Р..: Поддържам изцяло исковата молба. Оспорвам отговора на ответника. Моля да се изслушат явилите се свидетели.

Правя едно уточнение досежно правното основание – чл.284 от ЗИНЗС, във връзка с чл.3 от ЗИНЗС.

Исковият период,        за който се претендира обезщетение да се считат периодите така, както са представени в справката от административния орган, налична по делото. Ръководим се по датите в справката.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Исковата молба е процесуално допустима. Да се приемат представените писмени доказателства. Да се допуснат до разпит призованите свидетели.

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените с исковата молба писмени доказателства, както и тези, изпратени от административния орган.

 

ПРИСТЪПИ към изслушване на водените днес свидетели.

 

         СНЕМА самоличността на явилите се свидетели, както следва:

        

         Ю.К.Х. - 33 год., български гражданин, семеен, осъждан, без родство с ищеца;

         С.П.С. - 35год., български гражданин, несемеен, осъждан, без родство с ищеца.

         СВИДЕТЕЛИТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК обещаха да говорят истината.

 

Съдът ОТВЕДЕ от съдебната зала свидетелят С..

         ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля Х..

 

         Разпит на свидетеля Ю.Х.:

Адв.Р..: През кой период сте били в една килия с ищеца?

Свидетелят Х.: От 2010г. до 2011г., в този период бяхме заедно.

Адв.Р..: След 2011г. били ли сте заедно в една килия?

Свидетелят Х.: Да. Пак бяхме заедно. Аз излязох от затвора, пак се върнах и от 2013г. до 2015г. бяхме отново заедно в една килия.

Адв.Р..: Как изглеждаше килията, в която сте били заедно?

Свидетелят Х.: Килията беше 7м на 6 м. И за двата периода бяхме на едно и също място, в една и съща килия. Приблизително беше с размери 7 на 6 метра. Беше дълга килията. По-дълга от тази зала. Вътре бяхме 28-29, и по 30 човека сме стигали да сме вътре. Ако тази зала е голяма около 22-23 кв.м., нашата килия беше по-дълга от тази.

         Прозорците бяха мънинки. Бяха шест крила, големи горе-долу колкото тази банка, на която съм застанал, т.е. около половин квадрат. Отваряха се две крила. Но нямаше прозорци, всичко беше потрошено. Нямаше тоалетна и баня. Имаше един казан, слагахме хлорна вар и вътре пикаем, вътре всичко, това през нощта. През деня сме отворени.

М. беше в зоната за повишена сигурност, но после го качиха при нас. Говорим за периода, когато вече беше в общите коридори. През деня сме отворени. Има три тоалетни за 280 човека. Няма топла вода. Имаше две кранчета в банята. Вторник и четвъртък се пускаше топлата вода за един-два часа. И тогава използвахме да се изкъпем. Кой колкото може да се къпе, толкоз. Пускат банята и всички трябва да се изкъпем. Те са две кранчета с вода и се къпем с черпаци.

Отоплението – въобще не се топлеше тази килия. Ние си топлихме вода с бързоварите. Нямаше топло. Половин час пускат парно и повече няма. Сутринта по половин час и вечерта също. Няма климатизация. Ако някой има вентилатор в килията, пускаме вентилатора. Свеж въздух няма. Особено през месец август не може да се диша. Мокрим си чаршафите и стоим с мокри чаршафи. Мокрим чаршафите и така заспиваме. Перяхме на чешмата, простираме в килията, където спим.

Хигиената в баните и тоалетните – голяма мизерия беше.

Плъховете и мишките излизаха от дупките. Има гризачи и все още има. Имаше хлебарки. Нямаше маси дори. Оня там сяда по голяма нужда и ние там ядем. Вечер ядем, след като са минали свижданията през деня и сме получили нещо за хапване.

Адв.Р..: Как ставаше хигиенизирането на килиите?

Свидетелят Х.: Нямаше лампи, нямаше нищо. Ние си внасяме шампоани. Който има пари, купуваше шампоани и с тях чистехме.

Адв.Р..: Имаше ли някакъв режим за хигиенизиране на килиите?

Свидетелят Х.: Не.

Адв.Р..: Представители на администрацията извършваха ли почистване или вие?

Свидетелят Х.: Ние, когато си решим тогава си чистехме.

Адв.Р..: Каква беше храната?

Свидетелят Х.: Храната е лоша и все още е лоша. На пет човека дават един хляб. В другите затвори един хляб го делят на 4 човека, само в бургаския затвор се дава на 5 човека.

Адв.Р..: Като продукти, като храна какво ви се даваше?

Свидетелят Х.: Даваха само пилешки кожи. То няма месо, само кожи. Нито свинско дават хубаво, нито пилешко, нито нищо. Единствено хубаво е наденицата, когато дават и кюфтета.

Адв.Р..: Ищецът оплаквал ли се е от лошите битови условия?

Свидетелят Х.: Казваше, че така не е добре, да пишем молби, оплаквания. Началникът дойде веднъж и се скарахме с него. Той каза, че ищецът не е никакъв да се занимава с това каква е хигиената. Сами се организирахме за това.

Адв.Р..: Нямам повече въпроси.

 

ПРОКУРОРЪТ: За какво си бил в затвора?

Свидетелят Х.: За кражби.

ПРОКУРОРЪТ: От 2013г. досега излизал ли си от затвора?

Свидетелят Х.: Да. Сега съм пак в бургаския затвор.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други въпроси.

 

Адв.Р..: Бих искала да задам още един въпрос към свидетеля. Освен в тази килия, в други килии били ли сте? Условията какви са?

 Свидетелят Х.: Да. Навсякъде са едни и същи условията. До 2015г. когато бях тук и сега през 2017г. пак е същото. Миналата година през месец октомври ни вкараха в новите килии. Вече е ново, но пак има дървеници и хлебарки. Само единствено тоалетната и чешмата са вътре. Сега сме 60 човека и се къпем с 6 кранчета.

Адв.Р..: Нямам други въпроси.

 

Разпит на свидетелят С.С.:

Адв.Р..: През кой период сте били в една килия с ищеца?

Свидетелят С.: С ищеца не сме били в една килия, бяхме в килии една срещу друга. Битовите условия са еднакви навсякъде. В  началото на април 2012г. го закараха в Ловеч.

Бяхме в един коридор. Заедно правим каре. Не сме били в една килия, но съм влизал в неговата килия. Като големина килията е 4 на 2 метра. Вътре има вишки, на които спим, шкафчета и багажа ни.  Тогава в неговата килия бяха двама или трима души, по-малко не са били.

Но имаше период, в който беше и сам. Има периоди, когато вадят един, слагат друг - от един до трима са винаги.

В тази килия имаше една кофа за нуждите ни, без тоалетна и баня. Кофата ползвахме за хигиенни нужди за през нощта. През деня ни отварят за 15 минути до 30 минути. Това всичко, което казах досега се отнасяше за престоя моя и на ищеца в зоната за повишена сигурност. Затова килиите са с по-малко хора и съответно през деня режимът ни е различен от този на общия режим. През деня ни отключват за по 15-30 минути сутрин, обяд и около 3-4 пъти на ден се отварят килиите. През останалото време сме заключени. Без течаща вода и без тоалетна. Имаше прозорци, но те не отговаряха на такива, каквито трябва да са. Приблизително около половин квадрат бяха прозорците. Разположени във високата част, което не ни позволява нито достъп на светлина, нито въздух. Малки са. Отваряме и зимата, за да може да влиза кислород.

Топла вода по регламент има във вторник и в четвъртък, която се отпуска за баня. Това е топлата вода, която има два пъти седмично, от сутринта до обяд. Имахме си два часа. Когато имахме баня, ни отварят, за да можем да се изкъпем. Приблизително 30 човека трябваше да се изкъпем в баня с три душа, без всякакви хигиенни условия. Просто едни тръби, хлорна вар навсякъде, счупени мивки. Последно нямаше и душове. Бяха изкъртени. През зимния период се отопляваме с парно, което го пускат сутрин в 6 часа за около час и вечер в 6 часа за около час. Друго няма. Завиваме се с одеялата през деня и така стоим.

Адв.Р..: Как се извършва хигиенизирането на баните и тоалетните, килиите?

Свидетелят С.: Нашите килии, ако ние не си ги изчистим, няма кой. За банята имаше определени момчета да изхвърлят боклука и само толкова. Препарати не ни даваха. Сега скоро почнаха да дават, но тогава нищо - нито прах, нито сапун, нито нищо.

Като почнем от хлебарки, миризливки, дървеници, до мишки и огромни плъхове ни тероризираха постоянно.

         Храната е под всякаква критика. Първо е малко като количество. Второ е мизерна. Не отговаря на това, което трябва да е като качество за един затворник. Не е достатъчно количеството. Не отговаря на грамажа, който е посочен в регламента, който трябва да се дава. Храната изобщо не беше достатъчна.

         Адв.Р..: Нямам повече въпроси.

 

ПРОКУРОРЪТ: Какви присъди сте търпяли от 2012г. досега?

         Свидетелят С.: 15-годишна присъда. В зоната бях от месец септември 2011г. до месец юни 2014. И условията са такива. Нямаше промяна.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси.

 

Адв.Р..: Други доказателства няма да соча. Бих искала да дадете възможност на ищеца да говори пред съда.

 

Като съобрази, че други доказателства няма да се ангажират, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

Дава ход на делото по същество.

 

Адв.Р..: Поддържам изцяло исковата молба. Моля исковата претенция да бъде удовлетворена като основание и размер. Показанията на свидетелите са в унисон с констатациите в доклада на Комисията, които са публикувани на интернет страницата на МП. Съгласно тези доклади материалните условия квалифицирани като нехигиенични, влошаващи здравето, които съчетани с голямото ниво на пренаселеност могат да се считат за нечовешки и унизителни. А цялостното състояние на затворническите помещения е било толкова лошо в този период, че е представлявало сериозен риск за здравето на самите затворници. В практиката на българските съдилища се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел и приток на естествена слънчева светлина и възможност за проветряване на местата за лишаване от свобода е отклонение от подходяща жизнена среда за осъдените. Независимо че към релевантните периоди не са действали нормите от Конвенцията, ЗИНЗС регламентира норма на разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и другите критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода. В тази връзка практика на ВАС е константна. Моля да уважите изцяло исковата молба.

 

ИЩЕЦЪТ: Искам да добавя – заради това, което съм преживял да ми бъде заплатена сумата от 80 хиляди лева включително и лихва. За лошите битови условия  искам обезщетение от 45 хиляди лева също с лихва до окончателното заплащане, за периода от 2012г. до 2014г. в зоната, в която бях запечатан при лоши битови условия, където се разболях от туберкулоза. От 18.02.2014г. бях преместен във Втора зона по етажите, където бях  настанен в трети голям коридор, в спално помещение 311. Там намерих 30 броя човека настанени по вишки на три етажа. Имаше седем легла на по три етажа, а останалите 8-9 човека спяха по земята. Отначало и аз бях на земята, докато се освободи място на легло. Същото съм преживял и във Втора зона, в която бях. Същите лоши битови условия. Също и храната не отговаряше. Когато спяхме нощно време по земята, когато изгаряше лампата и казвахме на надзирателя да я смени, той казваше, че домакинът го няма и когато дойде и снабди, тогава ще я смени. И нощно време сме в тъмнина. Имаме малко дневна светлина през прозорците. Като си изпираме дрехите 6-7 човека, правим възел с въже от легло до легло на трета вишка и си правил простор. Така се налагаше да затъмняваме и малкото дневна светлина, която имахме през деня. Нямаше кой да ни осигури препарати за хигиена, за битови условия за живеене. Нямаме маси за хранене. Когато си правим свижданията, като ни носят храна, ядем на земята и леглата. Шкафовете също са ръждясали, сякаш съществуват от първи век преди Христа. Леглата са счупени, вързани с връвки. Метални са, но са счупени и ние си ги връзваме с връв от дрехи, тъй като са изгнили. Някак си ги крепим. Ползваме тоалетна кофа от 12 литра. Две кофи ги ползваме за нощен тоалет. През деня ползваме обща тоалетна с три клекала общо 180 броя човека. Седнал си до клекалото, където трябва да си вършиш работата и другите са там. Чешмите в банята са три броя. Във вторник и в четвъртък пускат топла вода за около два часа за 180 човека, затова че не стигало до другите етажи, които са над нас и спират водата. Почти излизахме от банята със сапун и неизплакнати. Не ни стига времето. Кошът за боклук, който е за коридора, той е вътре в банята с нас и ние го дишаме. В спалните помещения е пълно с дървеници, хлебарки, плъхове. Отиваме в столовата за храна, тази столова беше склад за вещи, където си съхранявахме багаж. По шкафовете в спалните помещения там си държим храната и там има дървеници, хлебарки, мишки, плъхове и нощно време по нас пълзят. Те идват заради храната, но няма къде другаде да я сложим, като няма столова, хладилници и такива работи. Като нямаме държавни маси осигурени, на земята си постиламе и там се храним. Нощно време нямаме чешма в спалното и наливаме през деня в пластмасови шишета и си осигуряваме вода през нощта. На вратата има капандура, която е отворена през деня, а нощно време се затваря от надзирателите и нямаме достатъчно въздух. Вътре в спалното няма отвор. Вътре сме 29 човека. В стаята имаше само един вентилатор от момчето, което си направи свиждане и получи вентилатор. Едвам живеехме така. Отиваш на лекар, ако и смяната е добра от надзирателите, в смисъл, че те познават и се имаш с тях, ще те пуснат. А като отиваш до лекаря и се нуждаеш от рентген,  той ще ти даде парацетамол или аспирин. Аз тогава се разболях от хронична болест, подуване на крайниците, краката и няколко пъти съм занесен до болницата. Когато помолих г-жа Дичева, помолих да ме занесе до болницата, тя ме закара и ми извади лекарско предписание. Прегледаха ме. Изписаха ми едни лекарства. Лекарят каза трябва да му платя 1200 лева.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам исковата молба частично основателна и частично доказана, като остава недоказано в това производство, че ищецът е бил лишен от достатъчно площ, когато е бил в специалното отделение със засилен надзор. Не е доказан целият период по безспорен начин, тъй като през времето, през което той не е бил в затвора в Бургас, няма никакви данни за престоя му и съответно за търпените от него неблагоприятни последици. Установено е, че е имал достъп до вода и тоалетна през по-голямата част от денонощието. Бил е в състояние да ползва топла вода за къпане два пъти в седмицата, което е нормално и като медицински стандарт, който имат затворниците това му е осигурено.

На следващо място следва да отбележим, че искът е насочен срещу действия и бездействия на служители на ГДИН, които се ръководят от закона, като в тази връзка трябва да посочи какви бездействия са допуснали и са били длъжни да действат и какви нарушения са допуснали срещу разпореждания на този закон, който не описва задълженията за осигуряване към този момент на голяма част от исковата претенция на молителя по отношение на квадратурата. Т.е. по никакъв начин не може да се вмени вина по отношение на самите изпълняващи служители. Интересно е, че искът е по-скоро към Народното събрание, което са допуснали това нарушение на Европейската конвенция.

         Служителите от ГДИН не могат служебно да се позоват на Европейските международни правни норми, тъй като ще нарушат преките си служебни задължения и това ще навлече наказателна отговорност. В случая действително сме изправени пред празнота в закона, който обаче не може да вмени това в задължение на ГДИН.

По отношение храната имало е такава достатъчно. Имало е осигурено медицинско обслужване. Именно поради това считам частично основателна и частично доказана исковата претенция.

 

Реплика на адв.Р..: Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНС въвежда императив, според който осъдените и задържани под стража не могат да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Втората алинея на същата норма предвижда,че в нарушение на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване наказание лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване. Това е във връзка с бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, малоценност.

Позовавам се на тези норми на закона, с което искам да обоснова бездействието на органите на затворническата администрация.

 

 

         Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.45 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                 СЪДИЯ: