Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1742                                           15.10.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На втори октомври                                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1215 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И.Т.П., ЕГН-**********, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-7779-000010/01.02.2018г. на началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 365 дни и са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) № 008826832 и 1 бр. регистрационна табела с рег.№ СВ-9925-КТ.

В жалбата и нарочните молби от 18.05.2018г. и 11.06.2018г. се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при невярна фактическа обстановка, като се иска нейната отмяна. Жалбоподателят твърди, че на 01.02.2018г. около 00,00 часа при тръгване от ж.к.Меден рудник към центъра на гр.Бургас, дал собствения си лек автомобил Ауди А8 с рег.№ СВ-9925-КТ, да бъде управляван от съседа му С., който от своя страна го предоставил на лицето И. Б.. Жалбоподателя заявява също, че по пътя се возел на задната седалка и автомобилът минал през кръстовището на Меден рудник с бензиностанция Петрол, продължил към кръговото движение на Трапезица, след което завил към ул.Одрин в посока гр.Камено, но по пътя свършило горивото и автомобилът спрял на с.Свобода. Тримата излезли извън автомобила и И. Б.казал, че отива да търси гориво и дал ключа от него на С.. След като последният му върнал ключа, жалбоподателят П. влязъл отново в неработещия автомобил за да си вземе документите. При излизане от колата видял, че имало полицаи които се нахвърлили върху него и го попитали защо не е спрял автомобила, като казали, че са ги гонели. Той им отвърнал, че не е управлявал автомобила, но полицаите се нахвърлили върху него. След това бил отведен в районното управление, където поради действията на полицаите не дал проба за алкохол. Отмяна на наложената ПАМ иска защото не е управлявал лекия автомобил и защото не е негов собственик, а автомобилът е на „Мого България“ЕООД, ЕИК-204009205. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения адвокат Д.С. от АК-Бургас, който поддържа жалбата на изложените основания. Не претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител пред съда. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на И.П. на 13.04.2018г., видно от отбелязването върху самия акт (л.12 от делото, задната част). Жалбата срещу нея е подадена на 26.04.2018г. чрез РУ-Камено, видно от входящия индекс, макар погрешно да е била адресирана до Районен съд - Бургас. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна на второ от изложените в нея оплаквания.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-7779-000010/01.02.2018г., началникът на РУ-Камено наложил на жалбоподателя И.П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 365 дни и отнемане на документите: СРМПС № 008826832 и 1 бр. регистрационна табела с рег.№ СВ-9925-КТ, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д524505/01.02.2018г. против П. за това, че на 01.02.2018г., около 00,46 часа в с.Свобода, обл.Бургас, управлявал собствен лек автомобил марка Ауди А8 с рег.№ СВ-9925-КТ, като отказал до му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+“ и с дрегер „Дръг Тест 5000“, двата апарата с посочени идентификационни номера. Посочено е също, че бил издаден талон за медицинско изследване, но водачът не изпълнил предписанието в него, както и не представил контролния талон към свидетелството си за правоуправление. Предвид това е прието, че П. е отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, с което виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП.

Към преписката е приложен цитираният АУАН, сер.Д, № 524505/ 01.02.2018г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед. Приложен е талон за изследване № 0000402, който бил издаден на жалбоподателя на 01.02.2018г. в 03,40 часа. Представен е и протокол за медицинско изследване от 01.02.2018г., изготвен от лекар в УМБАЛ“Бургас“АД, който е записано, че И.П. е отказал даването на кръвна проба.

Въз основа на този акт, освен процесната заповед за налагане на ПАМ, било издадено и НП № 18-7779-000061/14.02.2018г. от началника на РУ-Камено, с което описаните деяния на И.П. били квалифицирани по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, като съответно му били наложени – глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и глоба в размер на 10лв.

Освен описания акт срещу жалбоподателя бил издаден и втори АУАН, сер.Д, № 524506/01.02.2018г., затова, че на същата дата в 00,30 часа в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник управлявал лекия автомобил марка Ауди А8 с рег.№ СВ-9925-КТ и при подаден звуков и светлинен сигнал за спиране от патрулен автомобил, оборудван с устройство за подаване на такива сигнали и надписи „Полиция“, П. не спрял, а рязко увеличил скоростта си и се насочил към бул.Захари Стоянов, след което спрял в с.Свобода, където бил установен от органите. Автомобилът бил без поставена задна регистрационна табела на определеното за това място. За тези нарушения било издадено НП № 18-7779-000062/14.02.2018г. от началника на РУ-Камено (л.5 и 12 от делото на РС), с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца и на основание чл.185 от ЗДвП – глоба от 20лв.

С протокол за доброволно предаване от 13.04.2018г. П. предал на органите на РУ-Камено втората регистрационна табела с рег.№ СВ-9925-КТ, с обяснението, че е намерил табелата след известно време.

По делото е представена част І от иззетото с процесната заповед  свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 008826832, касаещо въпросния автомобил Ауди А8 с рег.№ СВ-9925-КТ. Видно от същото като собственик на автомобила в нарочната графа С1 е записано дружеството „Мого България“ЕООД, ЕИК-204009205, а жалбоподателят И.Т.П. е записан  графа С3, т.е. същият е физическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, съгласно чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Установените факти в цитираните АУАН, сер.Д, № 524506/01.02.2018г. и АУАН, сер.Д, № 524505/01.02.2018г. безпротиворечиво се потвърждават и от показанията на разпитания по инициатива на съда свидетел В. К., който вписан в актовете като очевидец на нарушенията. Същият е служител на МВР и заявява, че на 01.02.2018г. заедно със своите колеги Г.К. (също свидетел по актовете) и Георги Желев, били по служба в патрулен автомобил в ж.к.Меден рудник. Покрай тях преминал лек автомобил Ауди А6 или А8 без заден номер. Това ги провокирало да последват автомобила и да го проверят. Пуснали звуковите и светлинните сигнал на патрулния автомобил, но въпросното МПС не спряло и ускорило движението си в посока центъра на гр.Бургас, кръстовището Трапезица и от там тръгнало за гр.Камено. Поли-цейските служители започнали да преследват този автомобил, като сигнализирали и екип на КАТ, който също предприел преследване. В едно село, чието име св.К. не може да си спомни, автомобилът спрял в тъмна улица, полицейските служители го изпуснали от поглед за около 3-5 секунди,  след което отишли на място и установили, че в него пътуват две лица, които се опитали да избягат, но били задържани от тях чрез използване на физическа сила и помощни средства. Впоследствие актът бил съставен на водача на автомобила.

Показанията на св.К. са от съществено значение и допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно събитията непосредствено предшестващи и последващи извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя, установяват отделни елементи от техния състав – времето за тяхното осъществяване, мястото, начина по който са извършени, предмета и тяхното авторство. Показанията са логични, последователни и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. Обстоятелството, че при депозирането им в съдебно заседание, К. не си спомня някои подробности и детайли, за които е свидетелствал при съставянето на актовете и констатирането на известни противоречия, не внася съмнение в тяхната правдивост и достоверност и не намалява доказателствената им стойност. Обяснението за тези констатации е изминалия период от време от дата на извършването на нарушението и разпита му пред съда, което неминуемо се отразява на спомените относно възприятията и впечатленията свързани с деянията на П..

Съдът не кредитира показанията на доведения за разпит от жалбоподателя свидетел И. Б., като счита, че същите са дадени с цел да обслужи изгражданата защитна теза от жалбоподателя, при наличието на множество вътрешни противоречия и в несъответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.

Св.Б.твърди, че на 01.02.2018г. му се обадил С. по телефона и му казал да поеме управлението на автомобила, като ги закара заедно с И.П. до Камено. Отишъл при тях, взел ключовете за автомобила за който не е категоричен каква марка е бил, но е категоричен, че не е собственост на жалбоподателя. После твърди, че поел управлението на автомобила и тримата отпътували за Камено, но бензинът свършил в с.Свобода. Б.тръгнал да зарежда с туби, като С. и П. останали в колата, но чул някакви изстрели, букотевица и се отправил към Бургас – първо пеша, а после хванал такси. Трябвало да остави С. и П., защото искал да види майка си, която била с инсулт, а сутринта му бил полета за Лондон.

Съдът достигна до извод, че тези показания са дадени с цел да обслужат защитната теза от жалбоподателя, защото св.Б.заявява, че не помни очевидния факт – какъв автомобил е управлявал, но „помни“ този която е изгоден за П. – че автомобилът не бил негов. Освен това не звучи логично защо след като майка му е получила инсулт и е трябвало да пътува на следващия ден, не се е съобразил с тези обстоятелства и се е съгласил да пътува с жалбоподателя около полунощ от Бургас за Камено и едва след като тръгнал да търси бензин и чул изстрели и букотевица си „спомнил“ за своята майка и пътуването, като тръгнал пеша за Бургас. Показанията на Б.противоречат и на установеното от показанията на св.К., че от момента когато автомобилът спрял на тъмната улица в селото до момента в който полицейските служители са отишли на място, са изминали 3-5 секунди. За това кратко време не е възможно Б.да слезе от автомобила и да се отдалечи до толкова, че да не бъде забелязан от полицаите, а същевременно П. да седне на мястото на водача.

Предвид установените противоречия между показанията на св.К. и св.Б., независимо, че настоящият съдебен състав дава вяра на първия, следва протоколите от съдебните заседания в които тези показания са дадени, да бъдат изпратени на Районна прокуратура - Бургас за проверка кой от двамата свидетели е потвърдил неистина или е затаил истина, представляващо данни за осъществен състав на престъпление по чл.290 от НК.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила за неговото издаване, както и в нарушение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.22 от делото) и заповеди № 8121з-952/20.07.2017г. и № 8121з/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН, сер.Д, № 524505/01.02.2018г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Повечето от тези обстоятелства отговарят на обективната действителност – че жалбоподателят е управлявал автомобила, който е бил преследван от полицейските органи, а след като е бил задържан, е отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство, изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване.

Не е верен един факт, който обаче има пряко значение за материалната законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Това е посочването в нея, че И.П. е собственик на автомобила Ауди А8, рег.№ СВ-9925-КТ, с който е било извършено нарушението. Както вече се изложи при описанието на фактите по случая, собственик на автомобила е дружеството „Мого България“ЕООД, ЕИК-204009205, а П. е единствено негов ползвател по силата на правно основание, различно от правото на собственост, съгласно чл.4, ал.3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.

Мерките по чл.171, т.2а от ЗДвП могат да се налагат само и единствено по отношение на собственик на МПС, при управлението на което е извършено съответното нарушение. Като е приложил мярката спрямо ненадлежен адресат, административният орган е допуснал нарушение на материалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Поради липсата на съществена материално-правна предпоставка за приложението на тази правна норма, следва оспореният административен акт да бъде отменен. (В тази насока виж и решение № 2810 от 06.03.2018г. на ВАС по адм.д.№ 832/2018г., VII о.).

Оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно без да се изяснят съществени факти и обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на случая, както изрично изисква нормата на чл.35 от АПК. Няма съмнение, че собствеността на управляваното МПС е такова обстоятелство, имащо съществено значение за правилното решаване на случая, но без да го изследва и да го установи с категоричност, полицейският орган е издал процесната заповед, като дори е вписал изрично в нея че автомобилът е бил собствен на П., което очевидно не отговора на безспорно установените факти. Тук следва да се спомене също и регламентацията в чл.36, ал.1 от АПК, съгласно която доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи, което задължение, предвид изложеното по-горе, също не е било изпълнено от издателя на заповедта.

В контекста на изложеното атакуваната в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

За пълнота трябва да бъде посочено още едно основание за незаконосъобразност на процесната заповед, на което напоследък съдебната практика изрично обръща внимание, но тя не се съблюдава от административните органи.

В нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено, че ПАМ се налага за срок от 6 месеца до една година. В настоящия случай мярката е наложена за срок от една година, на което се равняват 365 дни, но в заповедта за прилагане на мярката липсват мотиви защо ПАМ е наложена за предвидения в закона максимален срок. Следва да се има предвид, че определянето на този срок е в дискрецията на административния орган, но дори когато действа в условията на оперативна самостоятелност той е длъжен да излага мотиви защо е избрал конкретния размер, особено когато той е в предвидения в закона максимум. В настоящия случай, срокът е именно в максималния размер и е необходимо да се изложат конкретни съображения за това. Такива липсват, нито е осъществено препращане към документ, удостоверяващ същите факти. Обосновката, мотивировката за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочва субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. Липсата на мотиви препятства съдът да извърши проверка относно законосъобразността на акта. Съдът може само да предполага какво е фактическото основание за определяне на максималния срок на ПАМ. Като не е изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложената мярка административният орган е допуснал съществено нарушение на администртивно-производствените правила. (В тази насока виж решение № 15796 от 20.12.2017г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017г., VII о.). Последното е още едно основание оспореният административен акт да бъде отменен.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-7779-000010/01.02.2018г. на началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Камено, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 365 дни и са отнети документите: СРМПС № 008826832 и 1 бр. регистрационна табела с рег.№ СВ-9925-КТ.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение и протоколите от проведените открити съдебни заседание незабавно да се изпратят на Районна прокуратура - Бургас с оглед наличните данни за осъществен състав на престъпление по чл.290 от НК.

 

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: