ПРОТОКОЛ

       

Година 2016, 08.11.                                                                           град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ХІ-ти административен  състав       

На осми ноември                                        две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                                             СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Д.    

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ЕНЧЕВ 

Административно  дело номер 1214 по описа за 2016 година.

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

         Жалбоподателят Д.Ц.Г. - редовно уведомена се явява лично и с адв. Н..

         За ответника - Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Бургас - редовно уведомен, не се явява представител.

 

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

 

         Съдът

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило заверено копие от протокол на З.Г.Р. за извършен разпит на 18.05.2016 г., в 14,10 часа.

 

Адв. Н.: Да се приеме протоколът за разпит.

 

Съдът

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представения протокол за разпит на свидетел от 18.05.2016 г. /л. 90-92 от делото/.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срок заключение на вещо лице В..

 

Вещото лице се намира в залата.

 

Съдът снема самоличността на вещото лице, както следва:

 

Т.С.В. – Р. - ** години, българка, българска гражданка, с висше образование, без особени отношения със страните по делото, предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК, обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

 

ВЪПРОСИ НА АДВ. Н. КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

 

ВЪПРОС:  Според Вас З. е травмирана от конфликта между майка си и баба си – има ли травма върху З. от майка й?

 

ОТГОВОР: За да се каже от какво е травмирано едно дете, трябва да се изследват факти. В заданието няма въпрос за изследване на травмирано състояние, за изследване на цялостното състояние. Детето З. Р. към момента изпитва несигурност и известна тревожност, но най-вече поради неяснота кой взема решения за нея в настоящето и бъдещето.

 

ВЪПРОС:  В експертизата е записано, че негативното отношение между майка й и баба й е обусловено от двете страни в конфликта майка-баба. Вие имате ли впечатление, дали описаното в доклада отговаря на истината? З. страхува ли се от майка си?

 

ОТГОВОР:  З. има критично отношение към възпитателните методи  на майка й към нея. В някакъв степен е естествено. Аз не констатирах да има страх и бариери в общуването между З. и майка й.

 

ВЪПРОС: Продължителният престой на З. извън нейното семейство, след постановяване на тази заповед, как се е отразило на детето, как е повлияло - в посока отчуждаване от майката или е било добре за З.?

 

ОТГОВОР: Продължителният престой на детето извън обичайната среда има негативен ефект, то трябва да приеме идеята, че е виновно за случилото се, затова не живее заедно с брат си и с майка си. Човек е устроен така, че търси защити и психическият апарат на З. е устроен така, че детето е формирало защита в себе си, която да намали усещането за вина и отговорност и приема настаняването му в дома на бабата като акт на наказание за майка си. Цитирам детето, в смисъл „мама трябва да бъде наказана”.

 

ВЪПРОС: В експертизата прочетох, че за З. най-важният човек в семейството е брат й. Откъсването на двете деца как се е отразило на З. впоследствие?

 

ОТГОВОР:  Тъй като З. живее в непълно семейство, в една такава несигурна ситуация е съвсем очаквано тя да се съюзи и да намира най- голяма близост в своя брат. Аз само допускам и предполагам, че откъсването има последици и за брат й, но експертизата беше насочена към З..

 

СЪДЪТ: Възможно ли е установената от Вас липса на страх при общуването от З. към майка й, в срещата, която споменахте, да се дължи на продължителната раздяла между двете? Възможно ли е един съществуващ страх в миналото, да е бил преодолян посредством тази раздяла?

 

ОТГОВОР:  По скоро не. Продължителната раздяла стимулира други защити – регрес или отричане, няма как да спомогне за преодоляване на преживяване като страх.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА: З. ми каза, че социалният работник и психологът са й казали: „З., ако имаш някакви страхове, сподели ги с нас, ние ще бъдем тук, за да те защитим и мама ще бъде наказана”. Възможно ли е това да е вменяване на вина?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ:  Не искам да изпадам в предположения, но съм убедена, че З., за да си върне своя баланс, че постъпва правилно, трябва да намери причина, защо е предпочела да живее при баба си. Това, което установих е, че детето изключително стриктно се придържа към норми и ценности спрямо Вашите и то търси справедливост. Като едно дете на девет години, част от справедливостта възтържествува като похвали и наказания. З. очаквано приема себе си като жертва на случилото се, последствията са за нея, тя не живее в семейството си. Автоматично жертвата търси справедливост, възмездие чрез този, когото смята за причина за случилото се.

 

Продължават въпросите на адв. Н..

 

ВЪПРОС: Възможно ли е мнението й да е повлияло на бабата?

 

ОТГОВОР:  Децата се влияят много от невербална комуникация, не е необходимо да се казват думи, детето може да ги усети чрез отношението на възрастните.

 

СЪДЪТ: Написали сте, че е необходима дългосрочна психосоциална работа за Д.Г. с цел разпознаване на детето? Какво имате предвид?

 

ОТГОВОР:  Това заключение е на база на анализа на цялата информация по делото и затова, че когато един възрастен човек като Д.Г. има непреодолими проблеми в отношенията си със своята майка, следва да се справя като възрастен човек с тях и да опазва децата във въвличане на конфликти между нея и майка й. Всичко това влияе на едно дете на 9 години. Имам предвид, ако в момент на конфликт г-жа Г. е била разочарована, ядосана, гневна на своята майка, децата имат своите лични преживявания и следва да ги зачетем. Децата могат да обичат баба си, да са изплашени от баба си, да са й признателни и следва да  разпознаваме тези емоционални състояния като различни от своите.

 

СЪДЪТ: Какви конкретни проявления би намерила една психосоциална работа?

 

ОТГОВОР:  Има неща, които ме безпокоят в работата на г-жа Г. – едното е, че е самотна майка – разведена, отглежда сама децата си, въпреки че има партньор. В информацията по делото има вписано, че има проблем с алкохола. Невъзможността да се контролира и да се стига до конфликт, заради който се вика полиция, за мен като психолог, недвусмислено говори за проблем и необходимост от терапевтична работа - как да контролираме поведението си. За мен проблема „злоупотреба с алкохол” е по-скоро зов за помощ и тъй като делото е в интерес и грижа за децата, би следвало първо да има грижа за майката, за да реши своите проблеми, за да бъде майката, която е в състояние да бъде.

 

Адв. Н.: За употреба на алкохол се говори в социалните доклади. З. оплаквала ли се е, че майка й употребява алкохол и я бие?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ:  Не. З. споделя за адекватна подкрепа, когато трябва да е водят на лекар и други подобни, която намира в майка си и баба си.

 

Съдът

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице определения депозит./издаден РКО  280,00 лева на 08.11.2016 г./

 

Адв. Н.: Да се приеме Решение № 1691/3.11.2016 г. по гр.дело № 3933/2016 г. на Районен съд Бургас. Решението е свързано с искане на директора на „Социално подпомагане” Бургас за настаняване на малолетното дете З.Р. в семейството на баба й по майчина линия - З.Д. – Г..

 

Съдът

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА Решение № 1691/3.11.2016 г. по гр.дело № 3933/2016 г. на Районен съд Бургас.

 

СЪДЪТ към адв. Н.: Влязло ли е в сила решението?

 

Адв. Н.:  То бе току що издадено. Нямам информация дали е получено и обжалвано. Детето е предадено на майката от отдел „Закрила на детето” с протокол и там са заявили, че няма да го обжалват.

Имам още едно искане: Моля съдът да изиска разпита и на И. - брата на З., който е от същата дата, по същото наказателно дело и постановлението за прекратяване на производството.

 

Д.Г.: Синът ми се казва И.Г.Р. с ЕГН: **********. Заявявам, че той е разпитан по същото досъдебно производство № 431ЗМ1159/2015 г. по описа на Първо РУ Бургас на МВР.

 

Съдът счита искането за приобщаване към доказателствата по делото на протокол за разпит на И. Г. Р. с ЕГН: **********  за основателно, затова

                            О П Р Е Д Е Л И:

 

ЗАДЪЛЖАВА Районна прокуратура Бургас да представи заверено копие от протокол за разпит на свидетел от 18.05.2016 г. – И.Г.Р. с ЕГН: **********, получен по досъдебно производство № 3370/2015 г. на Районна прокуратура Бургас в т.н. „синя стая”.

 

ВЪПРОСИ НА СЪДА към жалбоподателя Г., на основание чл.176 ГПК, във вр. с чл.144 АПК:

 

ВЪПРОС: Миналият път по делото, в предходното съдебно заседание, бе разпитан като свидетел г-н Ч. Т.. Той заяви, че работи в София и пребивава в Бургас през съботите и неделите. От представения протокол за разпит на З. в т.н. „синя стая”, детето е заявило към 17.05.2016 г., че Вие сте разделени с Ч. Към момента, в който се  случват тези инциденти, Ч. идвал ли е в Бургас?

 

ОТГОВОР: Той не е обвързан с работно време и може да дойде винаги, когато иска, дори в момента е тук, изчаква ме отвън. Не сме били разделени. Аз бях в болница в София той ме обгрижваше.

 

ВЪПРОС: Докато вие боледувахте и бяхте в болница, кой се грижеше за децата?

 

ОТГОВОР:  Майка ми, за първи и единствен път остана с децата. Децата не общуват с нея. Общуват за кафе и сладкарница, не са гледани и не са живели с нея.

 

ВЪПРОС: Как си обяснявате това отношение на З. към Вас към момента, когато е разпитана на 18.05.2016 г.?

 

ОТГОВОР:  Нито аз, нито Ч. имаме обяснение за поведението на З., дори и брат й, който е най-близкият й човек, няма обяснение защо го прави. Сега вече е в къщи от една седмица и се чувства прекрасно.

 

ВЪПРОС: Имате ли проблеми с алкохола?

 

ОТГОВОР: Нямам никакъв проблем с алкохола, тъй като имам проблем с панкреаса и ако пия ще умра, защото не мога да го обработвам. На поддържаща терапия съм. Пия само чаша вино на празници. Майка ми е останала с такова впечатление, защото когато излизаме лятото с приятелки и сядаме в заведение, те си поръчват бира, майка си мисли, че всичките ми приятелки пият.

 

Адв. Н.: Отказваме се от разпита на допуснатия свидетел.

 

Съдът

                    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението, с което е допуснат един свидетел за разпит от страна на жалбоподателя.

 

ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 29.11.2016 година от 14,30 часа, за която дата и час страните да се считат редовно уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 15,20 часа.

 

СЕКРЕТАР:                                             СЪДИЯ: