Р Е Ш Е Н И Е  1572

 

Град Бургас, 7.08.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1212 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С.В.А., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ж.к.„Изгрев“, ***, против протокол № ПО-02000218013978-073-001/26.02.2018г., издаден от М.П.К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 99/03.05.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени просрочени задължения за лихви за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.

Протоколът, потвърден от решаващия орган, се оспорва от жалбоподателя като незаконосъобразен. Релевира доводи за липса на мотиви, предвид обстоятелството, че в протокола не са посочени от какво произтичат тези задължения, какви са по вид, основание, размер и за кой период се отнасят.  Сочи, че не се допуска възстановяване на суми от органа по приходите без да се извърши проверка по отношение на наличните изискуеми публични задължения. Предвид това счита, че ако такива задължения са били налични в справката от СУП на задълженото лице към датата на извършване на прихващането - 7.04.2016г., то същите е следвало да бъдат прихванати, поради задължителния характер на това действие преди възстановяване на сумите. Искането от съда е за отмяна на оспорения протокол за извършена проверка като незаконосъобразен. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата на сочените основания и искането от съда. Прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК и отписването им на основание чл.173, ал.1 от ДОПК.

Ответникът – директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От доказателствата по административната преписка се установява, че извършената проверка в информационната система на ТД на НАП - Бургас е инициирана по жалба с вх.№ 94-С-130/05.02.2018г. срещу действия на орган по приходите. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № ПО-02000218013978-073-001/26.02.2018г., издаден от М.К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас. Протоколът е обжалван в законоустановения срок пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас и е потвърден с решение № 99/03.05.2018г., връчено на адресата на същата дата. Протоколът е обжалван пред съда с жалба от 15.05.2018г.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице със засегнати законни права и интереси, в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, при спазване на чл.156, ал.2 от ДОПК, относно обжалването на протокола по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспореният протокол е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл.110, ал.4 от ДОПК, в предвидената от закона форма и реквизити. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.

Относно съответствието на издадения протокол с приложимия материален закон съдът приема следното:

След извършена  проверка в информационната система на ТД на НАП - Бургас е установено, че задълженото лице има просрочени задължения за държавно обществено осигуряване – главници и лихви по месечни декларации образец № 1 за самоосигуряващо се лице за периодите м.11.2017г.-м.01.2018г. и лихви за периодите м.04.2017г.-м.10.2017г.; за здравно осигуряване – главници и лихви по месечни декларации образец № 1 за самоосигуряващо се лице за периодите м.10.2017г.-м.01.2018г. и лихви за периодите м.04.2017г.-м.09.2017г.; за допълнително задължително пенсионно осигуряване – главници и лихви по месечни декларации образец № 1 за самоосигуряващо се лице за периодите м.06.2017г.-м.01.2018г. и лихви за периода м.05.2017г.; лихва по годишна декларация образец № 6 за 2016г. Посочено е, че задълженията произтичат от обстоятелството, че при влизане в сила на единната сметка от 1.01.2013г. лицето е имало просрочени задължения за лихви за държавно обществено осигуряване (ДОО), за здравно осигуряване (ЗО) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. На 7.04.2016г. с решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване № П-02000216059877-134-001/07.04.2016г. са прихванати просрочени задължения за данъци и осигуровки в общ размер на 1366,24 лв. и е възстановена сума за ДДС в общ размер на 12 432,14 лв. Към датата на цитираното решение не е била подадена годишна декларация образец № 6 за 2015г. Същата е подадена на 19.04.2016г. С посоченото решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване не е имало възможност да се прихванат непогасените задължения по годишна декларация образец № 6 за самоосигуряващото се лице за 2015г. Всички последващи вноски са отнесени за погасяване на съществуващите задължения по реда на чл.169 от ДОПК. Решаващият орган е изложил допълнителни мотиви за законосъобразност на протокола като е приел, че органът по приходите не е могъл да установи, че в резултат на извършеното погасяване на други задължения на лицето с част от внесените от него през 2015г. авансови месечни осигурителни вноски към датата на издаване на акта за прихващане са останали като дължими част от месечните осигурителни вноски за 2015г. и съответно да ги прихване срещу подлежащата за възстановяване сума.

Според настоящият съдебен състав неправилно с постъпващите през 2016г. и 2017г. вноски по данъчно-осигурителната сметка на лицето органът по приходите е погасявал изискуеми публични задължения по реда на чл.169 от ДОПК по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗНАП, на органите на НАП е възложено правомощието да установяват публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и размер. Правомощията си по индивидуализиране на публични вземания органите по приходите реализират в рамките на установителни контролни производства под формата на проверки или ревизии. Това са правнорегламентирани производства, в рамките на които приходните органи следва да докажат фактите с правно значение относно данъчните и осигурителните задължения на задължените субекти, при спазване на принципите на данъчния процес, в т.ч. на обективност (чл.3 от ДОПК) и на служебното начало (чл.5 от ДОПК).

В настоящия случай не става ясно какви по размер, по отделни фондове и за какъв период са дължими сочените задължения за лихви за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г., установени след справка в данъчно-осигурителната сметка на лицето. Изразеното становище в съдебно заседание, че жалбоподателят е могъл да узнае за тези задължения чрез притежавания от него персонален идентификационен код не намира законова опора, още повече, че въведената онлайн услуга информира за задължения пет години назад и е създадена с цел по-добра информираност на данъкоплатците. Тя обаче не представлява правно регламентиран метод за установяване на данъчни задължения. Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.2, т.2 от ДОПК, на отразяване в данъчно- осигурителната сметка подлежи следната информация: размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят. Следователно, в данъчно-осигурителната сметка се съдържа достатъчно информация, която дава възможност за индивидуализиране на вземането по основание и размер.

В обжалвания протокол са обективирани последващите действия по погасяване на тези вземания, но не и самите вземания, за които се твърди, че са изискуеми. За да бъде едно задължение изискуемо, то следва да произтича от влязъл в сила административен акт. Изискуемо е и това задължение, което произтича от невлязъл в сила акт, на който е придадено предварително изпълнение, както и тогава, когато е установено от общ административен акт. Данъчно-осигурителната сметка не представлява административен акт. Задължението не е ликвидно и предвид неговата неустановеност и неопределеност. Следва да се има предвид, че публичното  задължение не възниква с издаването на административен акт, а по силата на правните норми, поради което тези актове не създават, а само го индивидуализират по основание, размер и адресат.

Публичните вземания са определени по вид и размер в материалните данъчни закони и по правилата на ДОПК се индивидуализират с издаването на актове от органи на приходната администрация. В този смисъл, с декларативния акт на органа по приходи задължението се установява и се информира неговият адресат за размера на същото и за основанието, на което се дължи. В конкретния случай липсва информация, както за размера на главното вземане, а лихвата не може да възникне без него, така и за начина, по който е изчислено задължението, за периода на олихвяване и за общия и неплатения размер по отделни фондове. 

При проверката е констатирано, че на 7.04.2016г. е издадено решение за поправка на акт за прихващане или възстановяване № П-02000216059877-134-001/07.04.2016г., с което са прихванати просрочени задължения за данъци и осигуровки в общ размер на 1 366,24 лв. и е възстановена сума за ДДС в размер на 12 432,14 лв. По аргумент от чл.129, ал.4 от ДОПК преди да се постанови възстановяване на определена сума органът по приходите следва да извърши проверка относно наличието на основание за извършване на прихващане на недължимо платени суми с непогасени изискуеми публични вземания. При наличие на такива се извършва прихващане и едва след това на лицето се възстановява остатъкът по посочена от него банкова сметка ***, както е сторено в случая. Неоснователно органът по приходите е приел „отсъствие“ на просрочени задължения за лихви по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. Каквито и да са тези задължения, ако се отнасят за посочените периоди, то същите е следвало да са налични в данъчно-осигурителната сметка на лицето още към датата на извършеното прихващане – 7.04.2016г. Като неотносими към предмета на спора съдът преценя твърденията, че към датата на извършеното прихващане не са налице изискуеми вземания за авансови вноски за ЗОВ, които да бъдат евентуално прихванати, тъй като датата на изискуемостта е свързана с датата на подаване на ГДД за 2015г.

Отделно от изложеното следва да се има предвид, че задължението за лихви не може да бъде просрочено. Действително, съгласно чл.162, ал.2 т.9 от ДОПК то е самостоятелно публично такова, но това не променя акцесорния характер на лихвите. Определянето им като самостоятелно вземане има значение за начина на тяхното установяване и събиране, но лихвите нямат самостоятелно, а акцесорно съществуване от момента на изискуемост на главното вземане. Съответно, задължението за лихви възниква при забавено изпълнение, като в данъчното право това означава неизпълнение на задължението за внасяне на съответния вид данък или осигуровки в законоустановения срок, т.е. просрочено е главното вземане. В обжалвания протокол е посочено, че са просрочени задължения за лихви по фондове на ДОО по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г. Липсва информация за размера и периода на изчислените лихви, както и за размера и изискуемостта на главното вземане и датата на неговото доброволно погасяване. Налице е обективна невъзможност да се извърши проверка на законосъобразността на посочените като дължими лихви, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Съдът установи и друго самостоятелно основание за отмяна на акта – изтеклия давностен срок за погасяване на главното задължение, което влече след себе си погасяване на акцесорните вземания.

Когато публичното вземане е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще, т.е. в случаите на доброволно платени публични задължения, лицето следва да дължи лихви за периодите, за които срокът по чл.171 от ДОПК не е изтекъл до датата на плащането на главниците. В протокола липсва каквато и да е информация, за да могат да бъдат преценени значимите за правния спор факти, като се има предвид, че лихвата за забава се начислява за всеки просрочен ден. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Съгласно чл.171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В конкретния случай, давностният срок за задължения за неплатени в срок осигуровки  по годишна декларация обр. № 6 за 2008г. започва да тече от 1.01.2010г. и изтича на 1.01.2015г.; давностният срок за неплатени в срок осигуровки  по годишна декларация обр. № 6 за 2009г. започва да тече от 1.01.2011г.  и изтича на 1.01.2016г.; давностният срок за неплатени в срок осигуровки по годишна декларация обр. № 6 за 2010г. започва да тече от 1.01.2012г. и изтича на 1.01.2017г. и давностният срок за неплатени в срок осигуровки по годишна декларация за 2011г. започва да тече от 1.01.2013г. и изтича на 1.01.2018г. Предвид изложеното и при надлежно направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност по отношение на неговия предмет, съдът приема, че задълженията за лихви са също погасени по давност поради изтичане на давностния срок на главното задължение и следва да бъдат отписани от данъчно осигурителната сметка на задълженото лице на основание чл.173, ал.1 от ДОПК.

По изложените мотиви съдът намира жалбата за основателна и следва да бъде уважена. Оспореният протокол следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, на основание чл.160, ал.3 от ДОПК съдът следва да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно – да отпише като погасени по давност установените при извършената проверка просрочени задължения за лихви за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.

Воден от горното Административен съд –Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ протокол № ПО-02000218013978-073-001/26.02.2018г., издаден от М.П.К. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 99/03.05.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Бургас при ЦУ на НАП, с който на С.В.А., ЕГН **********, са установени просрочени задължения за лихви за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване по годишни декларации образец № 6 за 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на ТД на НАП - Бургас за ново произнасяне по жалба с вх.№ 94-С-130/05.02.2018г. на С.В.А. съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за изпълнение на съдебното решение, считано от влизането му в сила.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.                                                  

 

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: