РЕШЕНИЕ

 

Номер   1252                        25.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР Д.

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Мануел Манев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Д. КАНД номер 1211 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от Районно управление – Несебър против решение № 562/17.11.2017г. постановено по а.н.д. №550/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 16-0304-001720 от 19.07.2016г. издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.100, ал.1, .т1, на чл.150а, ал.1 и на чл.100, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на А.А.Д. са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер 220 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспорения съдебен акт е незаконосъобразен – необоснован и противоречащ на закона. Изтъква се, че неправилно районният съд е приел, че е налице нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Според касаторът, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не наказващия орган следва да доказва извършеното нарушение, а нарушителят следва да обори изложените в постановлението и акта за установяване на административни нарушения (АУАН) обстоятелства. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество.

            В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е представена справка за нарушител/водач на името на А.Д. (л.5-13).

            Ответната страна – А.А.Д., редовно призован по реда на чл.61. ал.2 ЗАНН, не се явява и не се представлява.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

            С наказателното постановление, отговорността на Д. е ангажирана за това, че на 10.07.2016г., около 22:20 часа, в гр.Несебър на второто кръгово кръстовище, посока ГП 1-9 управлява мотоциклет „Сузуки“ с рег. № С 4043 Х, като не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон, не притежава необходимата „А“ категория, към което спада управляваното от него МПС и не е представил  свидетелство за регистрация на същото.

            За установените три нарушения е съставен АУАН, който е предявен на нарушителя и е подписан от него без възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение, въззивният съд е приел,че НП е издадено в срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В същото време намира, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно в присъствието само на един нарушител, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва, че поради неявяването на актосъставителя не е станало ясно дали посочения в акта един свидетел е такъв на при извършване или при установяване на нарушението. Също така излага мотиви, че от страна на органа, поради неявяването на актосъставителя в съдебно заседание, не са ангажирани доказателства за описаната в акта и НП фактическа обстановка.

            Така постановеното решение е неправилно.

            Не се споделят изложените от съда мотиви, довели до отмяна на процесното наказателно постановление.

            Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

            Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението. Задължението в АУАН да са посочени двама свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

            В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на ответника и освен подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН, като свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на акта. Според настоящия касационен съдебен състав, с посочването само на един свидетел не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане правото на защита на санкционирания субект. Също така, свидетелят е индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и неговия адрес – данни, които са напълно достатъчни лицето, което е удостоверило с подписа си констатациите на актосъставителя, да бъде установено.  В АУАН достатъчно подробно и конкретно (с посочване на време, място и обстоятелства) е описана фактическата обстановка на нарушенията и е посочена квалификацията им. Констатациите на актосъставителят са възприети от Д. непосредствено при издаване на АУАН, в който последния не е изложил каквито и да са възражения по изложеното в него. В този смисъл, съдът приема, че Д. е разбрал в извършването на какви нарушения е обвинен със съставения АУАН. Предвид тези обстоятелства, липсата на втори свидетел при извършване на нарушението, не може да доведе до порок в издадения АУАН, който от своя страна да доведе до неговата невалидност.

            На следващо място, предвид обстоятелството, че въззивната инстанция е такава по същество, в тежест на съдебния състав е разкриване на обективната истина с всички налични и допустими в производството доказателствени средства. Неявяването на актосъставителя в качеството му на свидетел-очевидец само по себе си не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради недоказаност на деянието. Въззивният състав е разполагал както с процесуални способи за принудителното довеждане на свидетеля, така и за замяната му с другия, посочен в АУАН свидетел. Като не се е възползвал от тези възможности Районният съд в Несебър е постановил съдебен акт при неизясненост на релевантните за спора факти и обстоятелства.

С оглед изложеното и доколкото наличните гласни доказателствени средства не могат да бъдат събрани от настоящата инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция, за да стори това след отмяна на обжалваното решение.

 

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. ІІ-по АПК, във връзка с чл.222, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ      решение № 562/17.11.2017г. постановено по а.н.д. №550/2017г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Несебър и изпълнение на дадените в мотивите на настоящия съдебен акт указания.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.