Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1388                                          12.07.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми юни,                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Румен Йосифов

                           2. Стела Динчева

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Х. К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1210 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), чрез редовно упълномощения юрисконсулт С. Н., против решение № 62/23.03.2018г., постановено по НАХД № 56/2018г. на Районен съд - Царево, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-001442/30.11.2017г., издадено от директор на ДИТ-Бургас, с което на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на „Хом Кеър Хотелс“ООД, ЕИК-**** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен, незаконосъобразен и необоснован, като потвърди наказателното постановление. Счита се, че в производството пред районния съд нарушението е било доказано по безспорен и категоричен начин. При проверката са били установени шест работещи лица, граждани на Украйна, но нарушението е едно, защото работодателят е следвало с едно уведомление на информира Инспекцията по труда. За неправилен е счетен и извода на съда, че нарушената норма не е била в сила към момента на нарушението, тъй като с промяната на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, в ДВ, бр.24/2018г., в сила от 23.05.2018г. е добавено само, че уведомяването трябва да е писмено, но задължението е съществувало и преди това. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не прави искания.

Ответникът по касация – „Хом Кеър Хотелс“ООД, ЕИК-****, гр****, бул.***** №**, ет.*, не изразява становище по оспорването и не изпраща представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като пледира за потвърждаване на атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Царево е отменил НП № 02-001442/30.11.2017г. на директора на ДИТ-Бургас, с което на „Хом Кеър Хотелс“ООД, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция от 1500 лева. За да постанови този резултат районният съд недостатъчно аргументирано е приел, че към момента на извършване на нарушението бил в сила друг нормативен акт и актосъставителят, и административно-наказващият орган са определили неправилно приложимия материален закон. Цитирани са действалата към момента на нарушението предходна редакция на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, обн. ДВ, бр.33/2016г., в сила от 21.05.2016г.: „В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и новата редакция, доп. ДВ, бр.24/2018г., в сила от 23.05.2018г.: „В 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Въпреки направения цитат, не е правилно установено каква е разликата в съдържанието на старата и новата норми, като е направен неверния извод, че нормата не се е прилагала към момента на нарушението. Друг мотив за незаконосъобразност на нарушението е намерен във факта, че с процесното НП било наложено едно наказание, но същото било издадено за нарушение по отношение на шестима граждани на Украйна. Районният съд не приел изрично, че при проверката извършена от контролните органи са били установени шест отделни нарушения, но е направил правен извод в тази насока.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Разликата в предходната и настоящата редакция на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ е, че и преди извършеното законодателно изменение в ДВ, бр.24/2018г. е съществувало задължение за работодателите да уведомят Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава, но след изменението на нормата законодателят е поставил изискване това уведомяване да е писмено. В тази връзка настоящият състав намира, че при липсата на изрично посочена от законодателя форма за уведомяване в цитираната разпоредба на закона в действалата редакция към момента на осъществяване на нарушението, възможно е било уведомяването да се извърши устно, защото е недопустимо разширително тълкуване на нормативния текст за целите на санкционно производство. Работодателят „Хом Кеър Хотелс“ООД в хода на административно-наказателното производство или пред съда обаче, не само не е доказал, но и не е направил твърдение за извършено устно или писмено уведомяване, като фактически не е оспорил осъществяването на нарушението, а е посочил допуснати процесуални нарушения при издаването на НП, както и е релевирал доводи за маловажност. При това положение районният съд е направил необоснования на доказателства извод, че не е бил налице осъществен състава на нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Неправилен е и изводът на първостепенния съд, че нарушението е било по отношение на шестима граждани на Украйна, защото същото е има за обективен елемент неподаването на уведомление за тези лица в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа, която дата точно е посочена в НП – 14.08.2017г. Следователно от тази дата е започнал да тече срока и нарушението е било осъществено чрез бездействие.

Това налага отмяна на решението на районния съд и извършване на пълна преценка за законосъобразност на оспореното пред него НП.

При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Те са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Санкцията е наложена на „Хом Кеър Хотелс“ООД за това, че в качеството си на работодател не е уведомил ДИТ-Бургас в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работата на 14.08.2017г. в обект: ресторант към хотел „Приморско дел сол“, находящ се в гр.****, ул.*** №**, на конкретно посочени шест лица граждани на Украйна. За това нарушение на дружеството е съставен АУАН № 02-001442/28.09.2017г., въз основа на който е издадено оспореното от районния съд наказателно постановление. Нарушението е доказано и със съставения за проверката протокол № 1913/28.09.2017г., както и с представените по преписката писмени доказателства. То е подкрепено от показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание пред районния съд. Това деяние е правилно квалифицирано от административно-наказващия орган като нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Законосъобразно е ангажирана отговорността на „Хом Кеър Хотелс“ООД, в качеството му на работодател, на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, която е обща санкционна норма предвиждаща, че за нарушения на този закон когато не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.

Касационната инстанция намира, че в случая не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид.

Като е достигнал до различни правни изводи за отмяната на наказателното постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, за който са налице основания за отмяна, с потвърждаване на отмененото с него НП.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 62/23.03.2018г., постановено по НАХД № 56/2018г. на Районен съд - Царево и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-001442/30.11.2017г., издадено от директор на ДИТ-Бургас, с което на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, на „Хом Кеър Хотелс“ООД, ЕИК-**** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

 

                                2.