РЕШЕНИЕ

 

                                                                                              №1810                         дата 22 октомври 2018 год.                          гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 08 октомври 2018 год., в следния състав:

 

                                                                                     Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: Кристина Линова

Прокурор: …………………….

 

разгледа адм. дело № 120 по описа за 2018 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б, вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Н.С.С. *** против Акт за установяване на задължение по декларация № 16829-1/13.11.2017г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите – младши експерт КРДС при Община Поморие, потвърден с Решение № 94Н-468-2/12.12.2017г. на директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в Община Поморие, с който, в тежест на жалбоподателката са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за имоти, конкретно изброени.  

Жалбоподателката твърди за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта, тъй като не й е бил съобщен размера на установеното задължение, не ставал ясен механизма на изчислението му, както и се позовава на висящи гражданскоправни спорове с дружеството-строител на сградата, където се намират процесните имоти. Иска се отмяна на акта. 

В съдебно заседание жалбоподателката лично поддържа подадената жалба, като уточнява, че АУЗД се обжалва само в частта в която , за 2017г., са установени задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти, за имоти – апартамент № 3-7, апартамент № 4-10, апартамент 5-8, магазин № 6, заведение за обществено хранене – пицария, всички находящи се в сграда в гр.Поморие, ул.“България“ № 9, в ПИ с идентификатор 57491.501.131 (УПИ ІХ-5063 в кв.233). Задълженията са установени в общ размер от 522,82лв. за ДНИ и 401,71лв. за ТБО, както и са начислени съответните лихви за просрочие. Възразява, че тези имоти са негодни за живеене, поради което за тях не могат да бъдат начислени данъци и такси в такъв висок размер. Ангажира допълнителни доказателства.  

 Ответникът – директорът на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси“ в Община Поморие, не се явява и не се представлява.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Процесните публични задължения за ТБО и ДН са установени по отношение на имоти, собственост на жалбоподателката към момента на издаване на АУЗД и това е видно от титулите за собственост – НА № 34/18.04.2013г. и НА № 168/17.06.2014г., двата по описа на нотариус с рег. № 607 на НК.

Имотите са декларирани пред Община Поморие с декларация по чл.14 от ЗМДТ № 4290/18.07.2017г.

Спорните задължения са определени за следните имоти - апартамент № 3-7, апартамент № 4-10, апартамент 5-8, магазин № 6, заведение за обществено хранене – пицария, всички находящи се в сграда в гр.Поморие, ул.“България“ № 9, в ПИ с идентификатор 57491.501.131 (УПИ ІХ-5063 в кв.233). Задълженията са установени в общ размер от 522,82лв. за ДНИ и 401,71лв. за ТБО, както и са начислени съответните лихви за просрочие.

По отношение на задължението за ТБО по делото не е налице спор между страните, че услугите включени в тази такса -  по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа и за поддържане на чистота в териториите за обществено ползване, са били реално предоставяни от Община Поморие през 2017г. и в частност фактическото извършване на тези дейности и предоставяне на услугите не се оспорват от жалбоподателката и в  този смисъл таксата не се оспорва по основание, но се оспорва нейния размер като завишен и неотговарящ на фактическото състояние на имотите.

По отношение на задължението за ДНИ, предвид безспорния факт, че имотите се намират в гр.Поморие и поради тази им принадлежност към населеното място, за тях е дължим за начисляване ДНИ, но отново спорен е размера на задължението, като страната претендира, че той е твърде висок и не отговаря на фактическото състояние на обложените имоти.

Възраженията са неоснователни.

Публичните задължения за ДНИ и ТБО се определят съобразно декларираното от собственика при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ. Видно от подадената декларация, в таблица 3 се съдържа описание на имотите, съобразно което се определя тяхната стойност, въз основа на която се изчисляват задълженията въз основа на нормативно заложени формули и алгоритъм. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза напълно потвърди установените задължения по техния размер определен от органа по приходите. Без правно значение е фактическото състояние, в което се намират имотите, респ. то не може да бъде основание да се коригира размера на задължението. Възражението на страната, че сградата не е годна за обитаване и за нея не е следвало да се издава удостоверение Образец 16 за въвеждане в експлоатация, не влияе в производството по определяне на публичните задължения. По делото е налично Удостоверение № 10/24.02.2017г. за въвеждане в експлоатация на процесната жилищна сграда, в която се намират имотите на жалбоподателката, което е официален документ, породил правно действие и е задължителен да бъде съобразен както от административния орган, така и от съда. Ако страната счита, че в декларираното в декларацията по чл.14 от ЗМДТ е допусната неточност, която влияе върху определяне стойността на имота, въз основа на която се калкулират задълженията, то налице е правна възможност за корекция съобразно алинея 3 на чл.14 от ЗМДТ.

Неоснователни съдът счете и възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството по издаване на процесния АУЗД. Съобщаването на задължението по смисъла на чл.107, ал.3 от ДОПК има значение за упражняване правото на жалба, но е неотносимо към законосъобразността на акта, най-малкото защото е действие, което се извършва след издаване на акта и няма отношение към определяне размера на задълженията. Що се отнася до възражението за неяснота как е формирано задължението, то страната има право да поиска справка по смисъла на чл.107, ал.2 от ДОПК, каквото искане съдът не констатира да е направено.

На основание изложеното следва да се приеме, че процесните публични задължения за ДНИ и ТБО за процесните обекти са правилно определени както по основание, така и по размер, поради което жалбата за тяхната отмяна следва да се отхвърли като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.С. *** против Акт за установяване на задължение по декларация № 16829-1/13.11.2017г., издаден от орган по приходите – младши експерт КРДС при Община Поморие, потвърден с Решение № 94Н-468-2/12.12.2017г. на директора на Дирекция „Приходи, местни данъци и такси” в Община Поморие.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ: