Р Е Ш Е Н И Е

 

 

       Номер      699/20.04.2017                            град Бургас

 

 

Административен съд – Бургас, първи състав, на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

Председател: Таня Евтимова

 

при секретаря К.Л. като разгледа докладваното от съдия Евтимова административно дело номер 120 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.106 от ДОПК.

Образувано е по жалба на М.И.В. *** против акт за установяване на задължение по декларация № 967/14.04.2016г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, изменен с решение № 180/18.08.2016г., издадено от териториален директор на ТД на НАП – Бургас. Иска се от съда да отмени оспорвания акт. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответната страна – директорът на ТД на НАП – Бургас се представлява в процеса от юрисконсулт Д., който пледира за отхвърляне на жалбата. Не представя допълнителни доказателства, извън приложените към административната преписка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и след оспорване по административен ред, което е абсолютна процесуална предпоставка за развитие на съдебното производство. Поради това оспорването е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

От фактическа страна по делото е установено, че в периода от 25.10.2004г. до 25.03.2012г. М.В. е регистрирана като земеделски производител. В този смисъл са приложените към административната преписка удостоверение изх.№ РД-06-2520/20.11.2012г., издадено от Областна дирекция „Земеделие” – Сливен и 3 броя заверени карти за регистрация. През 2010г. В. получава временна държавна помощ за млечно животновъдство по „Краткосрочни схеми за подпомагане” в размер на 1050 лева, финансиране по „селскостопански пазарни механизми – кампания „Млечни квоти” 2009/2010 в размер на 299,60 лева, финансиране по схемите и мерките „Директни плащания” в размер на 403,14 лева за кампания 2009г. и финансиране по схемите и мерките „Директни плащания” в размер на 2097,13 лева за кампания 2010г. На 02.05.2011г. В. подава годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. с вх.№ 2000И0007833, в която декларира получената за 2009г. субсидия в размер на 4510 лева с код 10 и временна помощ в размер на 1200 лева с код 1. Тези суми са посочени като доходи от друга стопанска дейност в приложение № 3, таблица 1 – доходи на регистрирани земеделски производители от продажба на произведена непреработена продукция от селско стопанство. При проверка на декларацията, органът по приходите констатира несъответствие между нейното съдържание и изискванията за попълването й. Приема, че след като задълженото лице не е реализирало доходи от стопанска дейност, то получените от него субсидии, трябва да се посочат в приложени № 6, където могат да се намалят само дължимите здравни вноски по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. На 23.09.2015г. на жалбоподателката е изпратено съобщение по чл.103, ал.1 от ДОПК изх.№ 200661500027633/14.09.2015г. за подаване на коригираща декларация. В. изразява несъгласие с констатациите на приходния орган и отказва да подаде коригираща декларация. В резултат на това, е извършена проверка и е издаден акт за установяване на задължение по декларация № 967/14.04.2016г., с който на физическото лице са вменени задължения за ДДФЛ в размер на 379,95 лева и лихва за просрочие – 178,28 лева. След приспадане на начисления и внесен от лицето данък върху доходите в размер на 28,20 лева и лихва в размер на 0,24 лева, задълженията са редуцирани на 351, 75 лева – главница и 178,04 лева – лихва. В мотивите на акта е посочено, че ако физическото лице не използва получената субсидия за извършване на стопанска дейност, облагаемият доход трябва да се определи по реда на раздел VI на ЗДДФЛ „Доходи от други източници”. Цитирана е разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, но приложението й е изключено, тъй като през 2010г. задълженото лице не е извършвало стопанска дейност и е следвало да декларира получените през тази година помощи, субсидии и подпомагания в приложение № 6.

Актът е обжалван по административен ред и изменен с решение № 180/18.08.2016г. Вместо определените с акта задължения, на В. са вменени задължения за данък върху доходите в размер на 309,67 лева и лихва за просрочие – 281,47 лева.

В жалбата, с която е сезиран настоящият състав, В. твърди, че е попълнила правилно годишната си декларация и извършените с акта за установяване на задължения корекции са неправилни.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-процесуалните правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, обн. в ДВ, бр.31/2011г., в сила от 01.01.2011г. доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, изплатени през 2010г. под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, не се включват в облагаемия доход по чл.29 и чл.26 и не подлежат на облагане с данък, когато са за 2009г. или за предходни години. Тези доходи се декларират в годишната данъчна декларация по чл.50 за 2010г., като Приложение 3 и 3а, Част 1, Таблица 1 се посочват с код 10. Цитираната правна норма е императивна и изключва безусловно облагането на държавните помощи, субсидиите и друго подпомагане от ЕФГЗ, ЕФРСР и от държавния бюджет, които са получени през 2010г. от земеделските производители и тютюнопроизводителите.

В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателката е земеделски производител по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители в редакцията, обн. в ДВ, бр.85/2009г. Не се спори и относно характера и размера на получените от В. временна финансова помощ и финансиране. Спорен по делото е въпросът подлежат ли на облагане тези суми при положение, че земеделският производител не е реализирал и декларирал доходи от производство на непреработена растителна и/или животинска продукция. Отговорът на този въпрос е отрицателен и се извежда пряко от нормата на §15 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ, обн. в ДВ, бр.31/2011г., в сила от 01.01.2011г., която въвежда изключение от общия принцип за облагане на доходите на земеделските производители, разписан в чл.29 от ЗДДФЛ. С изменението на ЗДДФЛ, обн. в ДВ, бр.31/2011г. е въведен чл.29а, който регламентира по нов начин облагането на доходите от стопанска дейност на физически лица, които са регистрирани като земеделски производители, считано от 01.01.2011г. Едновременно с това, обаче, е приета и преходната разпоредба на §15, която изключва от облагане получените през 2010г. държавни помощи и субсидии и която е обнародвана преди изтичането на крайния срок за подаване на годишни данъчни декларации за 2010г. При това нормативно регламентиране, обстоятелството, че жалбоподателката не е реализирала доходи от произведената непреработена продукция, е ирелевантно. Същото не е елемент от фактическия състав на изключението и не подлежи на изследване, установяване и доказване. Като е достигнал до изводи в противоположния смисъл, органът по приходите е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени. Получените от В. суми правилно са посочени в приложение № 3, таблица 1 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ -

доходи на регистрирани земеделски производители от продажба на произведена непреработена продукция от селско стопанство и не трябва да се коригират. В този смисъл са решение № 1421/22.07.2016г. по АХД № 591/2016г. и решение № 1564/06.10.2016г. по АХД № 592/2016г. на Административен съд – Бургас.

            По изложените съображения, жалбата на М.В. е основателна и трябва да се уважи със следващата от това отмяна на акта за установяване на задължение по декларация с № 967/14.04.2016г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, изменен с решение № 180/18.08.2016г., издадено от териториален директор на ТД на НАП – Бургас.

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, първи състав

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по декларация № 967/14.04.2016г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, изменен с решение № 180/18.08.2016г., издадено от териториален директор на ТД на НАП – Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ:……………………….