Р Е Ш Е Н И Е

 

1273                                     27.06.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1209 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Д.В.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001029/24.04.2018г., издадена от Р.Т.П. на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.В.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.В.Я. се явява лично и процесуален представите адв. Ц., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед, като претендира присъждане на разноски.

Ответната страна - Р.Т.П. на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, секторПътна полицияБургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001029/24.04.2018г. е издадена от Р.Т.П. на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, секторПътна полицияБургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. Свидетелство за управление на МПС на Д.В.Я., тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

         В заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на Я., с които са му отнети всички контролни точки, както следва: НП № 28/03.02.2003г. на РУ Созопол, влязло в сила на 15.03.2003г., с което са му отнети 4 контролни точки;  НП № 5760/16.05.2003г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 14.06.2003г., с което са му отнети 3 контролни точки; НП № 9827/17.08.2003г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 03.09.2003г., с което са му отнети 2 контролни точки; НП № 8590/22.07.2004г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 11.08.2004г., с което са му отнети 10 контролни точки;  НП № 12475/30.12.2005г. на ОДМВР Стара Загора, влязло в сила на 25.01.2006г., с което са му отнети 6 контролни точки; НП № 205/02.03.2006г. на ОДМВР Бургас - 03 РУ, влязло в сила на 22.03.2006г., с което са му отнети 6 контролни точки; НП № 10862/21.12.2005г. на РУ Сливен, влязло в сила на 22.03.2006г., с което са му отнети 10 контролни точки; НП № 5631/07.07.2006г. на Сектор ”ПП” Бургас, с което са му отнети 10 контролни точки;  НП № 8089/30.05.2008г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 24.07.2008г., с което са му отнети 3 контролни точки;  НП № 15163/10.09.2008г. на Сектор ”ПП” Бургас, влязло в сила на 23.12.2008г., с което са му отнети 8 контролни точки и НП № 202/17.11.2009г. на ОДМВР Бургас - 05 РУ, влязло в сила на 11.12.2009г., с което са му отнети 8 контролни точки.        

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя Я. на 24.04.2018г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 769000-7710/08.05.2018г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

В административната преписка е приложена справка – картон на водача Д.В.Я. с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ /стр.6-8 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и началниците на групи в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва изземва свидетелството за управление, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.4 от ЗДвП юридически факт е фактът на изпълнение и на двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал.3 на посочения член е делегирано правото на Министърът на вътрешните работи с наредба да определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Според ал.4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл.158 от ЗДвП е уреден редът по който броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява, съответно – частично след след преминато допълнително обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

В случая от фактическа страна от представена справка – картон на водача Д.В.Я. с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, се установява, че след последното цитирано в оспорената заповед НП № 202/17.11.2009г. на ОДМВР Бургас - 05 РУ, влязло в сила на 11.12.2009г., с което са му отнети 8 контролни точки, на Я. са възстановени контролни точки и към 31.07.2010г. техният брой е бил 27 /л.6 от делото/. Този факт не кореспондира с извода направен от административния орган, че с цитираното наказателно постановление са отнети всички контролни точки на жалбоподателя Д.Я., поради което същият е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС. В този смисъл оспорената заповед се явява незаконосъобразна поради противоречие на материалните разпоредби на закона, тъй като не е бил налице първият елемент от фактическия състав, обосноваващ прилагането на процесната ПАМ, а именно  загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки”.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено възнаграждение за адвокат.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001029/24.04.2018г., издадена от Р.Т.П. на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, секторПътна полицияБургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на Д.В.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мяркаИзземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” ПРИ ОДМВР БУРГАС да заплати на Д.В.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено възнаграждение на адвокат, общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: