Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1560

 

гр. Бургас, 02.08.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

         при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 1207 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на Р.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000722/30.03.2018 год., издадена от Р.П.- Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се излагат възражения, че оспорената заповед е незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален представител – адв. А., който поддържа жалбата.

Ответната страна - Р.П.- Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Със Заповед № 18-0769-000722/30.03.2018г., издадена от Р.П.- Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Р.Д.С.. В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, подробно описани в заповедта, с което е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Жалбата срещу заповедта изхожда от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на 23.04.2018г., видно от нарочното отбелязване на това на гъбна на самата заповед (л.6 - гръб), и е обжалвана чрез административния орган на същата дата, видно от входящия индекс (л.4). Оспорването е насочено срещу акт, който притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г.(л.34-35) на директора на ОД на МВР - Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за започналото производство.

По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка предвидена в чл.171, т.4 от ЗДвП. В този случай административния орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. В тази връзка, оспорената заповед е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в обстоятелствената й част са посочени издадените наказателни постановления и отнетите контролни точки.

Заповедта обаче, е постановена в несъответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по девет броя наказателни постановления, издадени в периода от 20.03.2003г. до 27.10.2008г., като в заповедта са посочени и броя на отнети контролни точки на водача. През различните периоди на спорното правоотношение са действали отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията и отменената Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. И по двете наредби, максималния брой контролни точки е 39 и отнемането им се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова обжалването на наказателно постановление дори и само в частта му, в която е отбелязан броя на отнетите по силата на закона контролни точки се извършва по реда на ЗАНН, пред съответния районен съд. В настоящото производство, от ответника са изискани НП, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя. По делото са представени само седем от деветте наказателни постановления, от които органа излага доводи, за отнемане на всички контролни точки на жалбоподателя. Наказателно постановление № 2325/20.03.2003г. посочено в заповедта изобщо не е представено по делото, поради унищожаването му /л. 66/, а по отношение на наказателно постановление № 101111/27.07.2007г. са представени писма с рег.№ 4332р-8998/13.03.2018г. на зам.началника на отдел „ПП“ - СДВР (л.28) и писмо № 4332р-12679/11.04.2018г. на началник на 03 сектор „АО“, отдел „ПП“ - СДВР (л.30), видно от които не може да бъде представено заверено копие на постановлението, тъй като след щателно търсене в архива, същото не е намерено. Съобразно представената част от съответните наказателни постановления, съдът установи следното:

С наказателно постановление № 9311/30.11.2004г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 21.12.2004г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 29.12.2004г. (л.13).

С наказателно постановление №1427/05 от 27.08.2005г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, като видно същото е било връчено на С. срещу подпис на 11.10.2005г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 19.10.2005г. (л.25).

С наказателно постановление № 2865/6 от 13.11.2006г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 22.11.2006г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 30.11.2006г. (л.23).

С наказателно постановление № 577/08.12.2006г. на жалбоподателя са отнети 2 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 10.01.2007г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 17.01.2007г. (л.9).

С наказателно постановление № 169/19.07.2007г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 22.08.2007г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 30.08.2007г. (л.17).

С наказателно постановление № 18766/07 от 07.01.2008г. на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 05.03.2008г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 13.03.2008г. (л.14).

С наказателно постановление № 846/27.10.2008г. на жалбоподателя са отнети 4 контролни точки, като същото е било връчено на С. срещу подпис на 12.11.2008г. и видно от нарочно отбелязване върху него, постановлението е влязло в сила на 20.11.2008г. (л.10).

В случая, органът не успя да докаже чрез надлежно представяне като доказателства по делото, факта на издаване срещу жалбоподателя на описаните в заповедта наказателни постановления № 2325/20.03.2003г. и № 101111/27.07.2007г. Настоящата инстанция приема, че представената по делото справка/картон на водача (л.32-33), която е без дата и подпис на издателя, установява единствено факта на вписването на определени факти в информационната система. Налице е само едно твърдение на ответника, че посочените НП са издадени и влезли в сила, както и че като последица от тях са отнети определени контролни точки. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо да бъдат доказани с относими и допустими от закона доказателствени средства. /В този смисъл Решение № 11706/25.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4169/2012 г., Решение № 10354 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 1970 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2015 г., VII о. и др./. По делото няма доказателства, от които по безспорен начин да се установи както съдържанието на тези две постановления (№ 2325/20.03.2003г. и № 101111/27.07.2007г.), така и фактът на надлежното им връчване. Липсата на доказателства в случая лишава съда от възможността да установи надлежно релевантните факти относно съдържанието на НП, неговото връчване и правните последици.

Видно от изложеното, само по отношение на цитираните по-горе седем наказателни постановления, за които не са ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, както и не е оспорена верността на извършените вписвания относно датата на влизането им сила, съдът приема, че са налице доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени и влезли в сила. След като са влезли в сила, наказателните постановления не може да бъдат предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство, относно точното отбелязване на контролните точки, които са отнети, поради което съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на Р.С. са отнети общо 36 контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които обосновават налагането на ПАМ, което в случая не е сторено, предвид липсата на част от наказателните постановления. Ето защо, след като от представените по делото наказателни постановление се установява, че на жалбоподателят са отнети 36 контролни точки, тоест по-малко от максималния размер контролни точки, който е притежавал – 39, то той не е загубил своята правоспособност и не е имал задължението да върне свидетелството си за правоуправление и не са налице материалноправните предпоставки на чл.171, т.4 от ЗДвП за издаване на процесната заповед.

Отделно от това, по делото са налични неоспорени писмени доказателства – учебен дневник за провеждане на допълнително обучение (л.56-58), протокол № 234 за резултатите от проведено допълнително обучение на водачите на МПС (л.31) и регистър на издадените удостоверения (л.59-61), от които е видно, че жалбоподателя С. е преминал допълнително обучение, с което е възстановил частично, на основание чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, броя на контролните точки и има издадено удостоверение от 13.12.2008г., като без значение е, че такова не е представено по делото.

Според разпоредбата на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 97 от 2017 г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 97 от 2017 г.) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Съгласно редакцията, действала към момента на влизане в сила на последното цитирано в оспорената заповед НП – 20.11.2008г. норма на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.) е указано, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1.чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2.служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Както се установи, жалбоподателят към 20.11.2008г. не е бил с отнети всички 39 контролни точки и при наличие на доказателства за частичното им възстановяване по реда на чл.158, ал.1, т.1 от ЗДвП, то С. не е бил неправоспособен към момента на постановяване на заповедта. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че от датата на влизане в сила на последното посочено в заповедта наказателно постановление  № 846/08 от 27.10.2008г., влязло в сила на 20.11.2008г. (л.10), до датата на издаване на следващото НП, с което на лицето са отнети контролни точки – НП №545/2011 от 28.08.2011г. (според представената по делото справка/картон на водача) са изминали повече от 2 години, и би следвало на основание чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП контролните точки да бъдат възстановени служебно, до максималния размер. Отново според представената справка картон на водача, под №16 като действие е отбелязано възстановяване на контролни точки на 12.11.2010г. и на 13.12.2010г. (л.32).

С оглед гореизложеното, съда намира, че при постановяване на оспорения административен акт е нарушена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай, видно от представените от ответника учебен дневник за провеждане на допълнително обучение (л.56-58), протокол № 234 за резултатите от проведено допълнително обучение на водачите на МПС (л.31) и регистър на издадените удостоверения (л.59-61) се установява, че жалбоподателя през 2008 г. е преминавал допълнително обучение по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с които е възстановявал по 1/3 от предвидените точки. В оспорения административен акт обаче, изцяло липсва информация за така проведените допълнителни обучения и частично възстановени точки. Нещо повече, видно от цитираната справка за нарушител/водач, самия административен орган е вписал, че на 12.11.2010г. и 13.12.2008г. жалбоподателя има възстановени точки, като липсва информация за техния конкретен размер.  Това обстоятелство не е обсъдено и анализирано в постановения административен акт.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод, че според административния орган, в периода от 15.04.2003г.  до 20.11.2008г.  на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки и в нарушение на задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, същия не е върнал СУМПС. С оглед на това, на 30.03.2018г. т.е. след около 10 години по-късно е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС. В случая административния орган не е съобразил обстоятелството, в дългия период от време, когато е постановена ЗППАМ, са настъпили обстоятелства, въз основа на които е отпаднала целта, която е преследвана с прилагане на принудителната административна мярка.

С оглед на изложеното, процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр. Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000722/30.03.2018 год., издадена от Р.П.- Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                                    СЪДИЯ: