ПРОТОКОЛ

       

Година 2018,14.03.                                                                           град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     ПЪРВИ административен състав       

На четиринадесети март                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                                                    

Секретар: Кристина Линова    

Прокурор: Христо Колев

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Генков

Административно дело номер 1204 по описа за 2017 година.                     

На именното повикване в 14.00 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Д.С.К., редовно уведомен, не се явява; представлява се от адв.Н. и адв.Т. с представени пълномощни, находящо се на листи 45 и 46 от делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, редовно уведомен, представлява се от адв.И.С. с представено пълномощно, находящо се на лист 98 от делото.

 

За Окръжна прокуратура гр.Бургас се явява прокурор Колев.

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

По хода на делото съдът намира, че не са налице процесуални пречки, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

         ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по доказателствата.

 

СЪДЪТ към адв.С.: Запознахте ли се с протокола от предходното съдебно заседание?

Адв.С.: Запознах с протокола от проведеното съдебно заседание на 14.02.2018г, както и се запознах с изпратеното ми заключение на вещото лице.

С оглед обстоятелството, че с дата 12.02.2018г. съм изпратил на електронната поща на Административен съд гр.Бургас  (деловодство) молба с приложен болничен лист, поради внезапно заболяване не можах да се явя, а имах въпроси към вещото лице,  поради което моля евентуално да се направи повторен разпит на вещото лице.

 

Адв.Н.: Възразявам. Считам искането неоснователно. Считам, че поради липса на молба и болничен лист по делото, т.е. няма такива данни по делото, които сочи ответника и следва да се остави без уважение искането за повторен разпит на вещото лице.

 

         Адв.С.: Свързах се с деловодителката и тя каза „Да, молбата е постъпила при нас“. Но искам да отбележа, че в графа за забележка в болничния лист не е отбелязано, че не мога да се явя в съдебно заседание, поради което предоставям на съда.

 

         ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на страната в настоящото съдебно заседание, че самият болничен лист не отговаря на изискванията на Наредбата за съдебно-медицински експертизи и обстоятелствата следва да бъдат удостоверени, считам, че не са налице основания да се уважи направеното днес искане.

 

         Адв.Н.: Ние нямаме искания по доказателствата. Считаме, че доказателствените искания на ответната страна са преклудирани. В административния процес с оглед приложението на ГПК исканията са преклудирани. Единствено ако са свързани с изслушване на вещо лице, доколкото дело бе отложено, за да се запознаете страната с допълнителното заключение и имаше достатъчно време да направи това, а ответната страна не се явяваше на много от заседанията по делото, почти на нито едно.

 

Адв.С.: С оглед обстоятелството, че на стр.68, 69 и 70 в кориците на делото са представени, приети и неоспорени от страните писмени доказателства, а именно, че производството по отнемане на удостоверението на водач на таксиметров автомобил е започнало след подаване на сигнал до началника на ДАИ тогава, уведомление по чл.55 от ЗМВР с рег.№ 9473, с което са ни уведомили, че водачът и ищец в това производство не отговаря на изискванията на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП и не е психически пригоден и респектирано това изискване кореспондира с разпоредбата  на чл.93 от Закона за автомобилни превози. Незабавно сме извършили справка и сме установили официално (приложеното доказателство на стр.69 от делото), че ищецът е страдал към онзи момент с диагноза параноидна шизофрения, пристъпно-прогредиентно протичане, параноидно-халюцинаторен синдром и същият е бил лекуван в Първо психиатрично отделение на ОДПЗС гр.Бургас от 20.08.2007г. до 12.10.2007г. - близо два месеца с горната диагноза.

Към датата на отнемане на свидетелството не са посочени доказателства, че лицето вече е клинично здрав.

С оглед горното,         което е от изключително значение за настоящия спор, моля да назначите съдебно-медицинска експертиза със следните задачи:

         Бил ли е диспансеризиран и дали още е диспансеризиран ищецът към ОДПЗС гр.Бургас;

         Ако е бил диспансеризиран, с каква диагноза е бил диспансеризиран;

         В периода от 01.10.2010г. до 01.10.2012г. ищецът дали е бил диспансеризиран или е бил клинично здрав, а и да бъдат предоставени съответните документи за периода;

         След като се запознае и извърши проверка по предходните три задачи, вещото лице да даде заключение за извършен обстоен медицински преглед на ищеца и даде заключение за психичното здраве на ищеца с оглед цитираното по-горе психично заболяване, излекуван ли е или продължава да страда от това психично заболяване.

Това е от изключително значение с оглед обстоятелството, че за същия този период се търси обезщетение за пропуснати ползи.

По смисъла на два закона, техните императивни, а не диспозитивни норми, категорично е указно, че лица страдащи от психични проблеми не могат да извършват дейност като водачи на пътни превозни средства извършващи обществен превоз на пътници и товари.

 

         Адв.Н.: Доказателственото искане е недопустимо, тъй като е преклудирано . Следваше да бъде направено след като ответникът се запозна с нашето уточнение към исковата молба внесено миналата година.

В писмени становища беше заявявано, че нямат искания по делото.  Отделно от това е неоснователно и тази експертиза е неотносима по делото. Факт е, че документите са фактически отнети от ищеца, което означава, че е наложена ПАМ без да е спазена законната писмена форма и мотивирана заповед, в която да са посочени основания за налагането й. Сега, 7-8 години по-късно да се установят тепърва фактическите основания за отнемане на официални документи, за което има законоустановен ред за отнемане, което категорично не е спазено, то напълно недопустимо е да се установяват основания за отнемане на документи тогава, след като не е спазено изисканото за законосъобразно налагане на мярката от страна на административния орган. Освен това, никъде в нормативната уредба, която регламентира таксиметров превоз на пътници, нито към датата на отнемане, нито сега е установена пречка за едно лице да упражнява таксиметров превоз на пътници, а именно наличието на психично заболяване.

         В разпоредбата е посочена точно конкретна процедура и основания, при които един водач следва да се яви на изпит, който се провежда в няколко фази, за да установи психичната си пригодност. Само по себе си сигнал от МВР, че той се бил водел на отчет три години по-рано, са категорично необосновани нормативно за отнемане на документи. Още повече, подчертавам, липса на писмена форма на заповедта за налагане на ПАМ. Административен произвол е това. За това считам искането за недопустимо, неоснователно и неотносимо.

 

         ПРОКУРОРЪТ: Считам искането неотносимо към предмета на делото, макар и привидно фактите да касаят настоящото производство, предвид основният факт - липса на издаден, съответно валиден акт. Този акт, ако беше налице би било основание да се търси дали е издаден съобразно закона или незаконосъобразно. Така че искането е неотносимо към спора, още повече, че по делото съществуват писмени документи, че към 10.10.2015г. лицето е здраво.

 

          

         Съдът намира, че искането на представителя на ответника за повторен разпит на вещото лице по причина, че същият е бил болен на 14.02.2018г., когато се е провел същият, е неоснователно, тъй като както сам той признава в издадения болничен лист не е било отразено, че важи изрично за пред съд и че не може да се яви в съдебно заседание, но не само на това основание, а и защото няма данни законният представител на ответника да е бил в невъзможност да се яви. За да се отложи едно съдебно заседание  законът въвежда две кумулативни предпоставки – законовият представител и неговият пълномощник да не могат да се явяват.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без уважение искането на ответната страна за повторен разпит на вещото лице по делото.

 

 

         Съдът намира, че направените искания за събиране на нови доказателства са допустими. Изрично ал.2, на чл.1 от ЗОДОВ регламентира, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда установен в АПК, за разлика от ал.3 на чл.2, в която е регламентирано, че исковете по ал.1 и ал.2 на този текст от закона се разглеждат по ГПК.

         Същите обаче са неоснователни, тъй като в настоящия случай действително по делото няма писмен акт много продължителен период от време, поради което това искане се явява неоснователно.       

 

 

 

Предвид на това, че по дело е изяснено от фактическа страна, събрани са всички доказателства, назначена е експертиза, съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

ДАВА ход на делото по същество.

 

Адв.Н.: Моля да постановите решение, с което да уважите предявените искове като основателни и доказани. Установено е по делото, че от ищеца са отнети фактически документи, които му дават право да извършва дейност таксиметров превоз на пътници. С това отнемане му е наложена една ограничителна мярка, нарушени са права, отнемане упражняването на дейност, без конкретно посочени фактически правни основания за налагане на тази марка.

Категорично това е незаконосъобразно действие на административния орган. Самото задържане на документи повече от две години без да е съставена изискуемата заповед също представлява незаконосъобразно бездействие, извършено по повод осъществяване на административна дейност. Не следва да се уважава искането на ответника, че претенцията е погасена по давност, тъй като съгласно  т.4 от ТР № 3/2005г., когато се касае за незаконосъобразно действие или бездействие моментът, в който могат да се предявят претенции за вреди е от датата на установяването му.

Считам, че срокът за погасителната давност за предявяване на претенцията не е изтекъл. Предявиха се имуществени и неимуществени вреди причинени от това незаконосъобразно действие и бездействието на административния орган.

 Във връзка с имуществените вреди, моля да уважите иска съгласно допълнителното уточнение направеното от вещото лице, тъй като трудовият договор представен по делото, въобще наличието на трудови правоотношения на жалбоподателя по никакъв начин не бяха оспорени. Т.е. не е спорно наличието на трудовоправна връзка, а обстоятелството, че работодателят не е декларирал в НОИ начинът, по който е сключен трудовият договор, не може от това да търпи вреди работника, който е сключил договор. Моля да присъдите размера на вредите съобразно заключението на вещото лице.

Моля да ни дадете възможност да представим писмени бележки.

Представям списък на разноските по делото, които моля да ни се присъдят.

 

Адв.Т.: Присъединявам се към казаното от колежката. Моля да ни дадете срок да представим писмена защита.

Всичко, което беше казано от колежката, поддържам.

Адв.С.: Първо, изцяло оспорвам предявената пред Вас за разглеждане жалба – искова молба.

Видно от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, защитата счита, че жалбоподателят не е много наясно дали е претърпял някакви вреди, дали въобще е претърпял такива и в какъв размер, ако той е претърпял такива.

По делото на 05.07.2017г. в съдебно заседание жалбоподателят казва цитирам „В молбата съм написал обезщетение в размер на 50 хил.лв., но адвокатите ми казаха, че  така не може да се пишат произволни суми”.

Всъщност, с настоящото производство защитата цели единствено и само едно печалбарство, изкарване на едни пари на гърба на държавата в резултат на собствено неправомерно поведение. Стара римска максима е, че никой няма право да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В аргумент на това са извършените в съдебно заседание разпити на посочените от жалбоподателя свидетели. Жалбоподателят твърди, че по много неетичен начин му е било отнето удостоверението за упражняване на дейност водач на таксиметров автомобил. Посочени са  различни квалификации, различни причини, ситуации и думи, посочени са свидетели - очевидци, хора, които са присъствали, но в крайна сметка се установява, че соченият от него свидетел е бил научил за това в последствие от проведения разговор. Всъщност той не е присъствал директно, не е могъл да установи фактическата обстановка, която се твърди.

Вторият свидетел представлява изключителен интерес на защитата по отношение на установяваните от него факти и обстоятелства. Всъщност ние говорим, че съгласно приложените доказателства на лист 69 от делото, жалбоподателят е бил в диспансер. Лекувал се е от психична болест с диагноза по делото в периода 2007г. Интересно е, че свидетелят на жалбоподателя, именно неговият син, започва с думите „Да. Това беше през 2007г. Бях студент“. Считам, че по-надолу дадените показания би следвало да се кредитират от съда единствено и само ако се отнасят до посочения период.

В хода на съдебното дирене процесуалният представител на жалбоподателя отбеляза възражението си, че като защитник диря доказателства за един стар период от време.

Моля съдът да ги изключи и да не ги кредитира, като прави преценка относно настоящия процес.

 С оглед приетите писмени доказателства и заключението на вещото лице, предвид обема на работа, моля да ми се предостави срок за писмени бележки, който да почне да тече след публикуване на протокола от днешно съдебно заседание на интернет страницата на съда и ни присъдите разноските по делото.

Не възразявам по разноските на жалбоподателя съгласно представеният днес списък.

 

Адв.Н.: Правя възражение за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответната страна.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искът е основателен, но не е доказан. В настоящото производство е установено, че действително не е налице издаден акт, с който да са отнети СУМПС и удостоверение за годност за извършване на таксиметров превоз на ищеца. В същото време безспорно е установено, че лицето е имал трудов договор и е получавал трудово възнаграждение. Установено е, че той е бил само формален и по него с оглед разпитаните свидетели не е извършено плащане. Поради това извършеното заключение по експертизата е напълно произволно, тъй като посочените цифри само формално посочват какво би било възнаграждението на лицето. По делото няма документ и никакви данни този трудов договор да е прекратен и към настоящия момент. Т.е., ако стъпим на доказателствата е видно, че лицето не е с прекратен трудов договор и би получил тези описани суми на база трудово правоотношение, т.е. не би имал пропуснати ползи, след като му е отнето удостоверението. Той отново потвърждава, че тези отношения са формални, въпреки че е отнето удостоверението и той е продължил да работи.

 Искът е недоказан и не следва да се уважава. Ако решите, че е доказан, моля да го уважите в размер посочен в експертизата.

 

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ на страните 7-дневен срок за депозиране на писмени бележки по съществото на спора.

ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в срок.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.42 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: