Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 468                  Година 16.03.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                             

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                      2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: С.А.

Прокурор: Величка Костова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 11 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас срещу решение № 220 от 18.11.2016г., постановено по н.а.х.д. № 403 по описа за 2016г. на Районен съд Средец. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление. Излага доводи за съставомерност на установеното деяние и правомерно ангажиране административнонаказателната отговорност на соченото за нарушител лице. С жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Г.Б.П.,***, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Средец е отменил наказателно постановление № 489 от 22.08.2016г. издадено от директора на РДГ гр.Бургас, с което на Г.П. за нарушение на чл.257, ал.1, т.1, във вр. чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите (ЗГ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. При постановяване на решението си съдът е приел, че за санкционираното лице не е възникнало задължение по осъществяване на контролни правомощия, времево и пространствено. На същия не е възложен охраняем участък и не е било определено времето през което е поел задължение да осъществява контрола. Липсата на определеност води до правна невъзможност за възникване на задължение по осъществяване на контролни правомощия именно на посочените в наказателното постановление време и място. След като такова задължение не е възникнало, то описаното неизпълнение не представлява административно нарушение. Обосновал е извод, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като в НП е посочено, че санкционираното лице е нарушило чл.257, ал.1, т.1, във вр. чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите, тъй като разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, няма никаква връзка с нарушението, описано в НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е правилно, като в допълнение на изложените мотиви следва да се има в предвид и следното:

С наказателно постановление № 489 от 22.08.2016г. издадено от Директора на РДГ гр.Бургас е ангажирана отговорността на ответника по касация П., за това, че в периода от 18.02.2016г. до 01.03.2016г., в землището на с. Вълчаново, общинска горска територия на гр.Средец, подотдел 327в, като лице регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ и в качеството му на ръководител участък, на когото са възложени функции, по опазване на горски територии, не е изпълнил задълженията възложени му със заповед № 25/18.12.2013г. на кмета на община Средец, а именно не опазва поверените му горски територии от незаконно ползване на дървесина, като допуска сеч на 27бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка, описани в КП № 0031510, в нарушение на чл.257, ал.1, т.1, във вр. чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, като на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В нормата на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ е предвидена санкция за длъжностно лице (лице, упражняващо лесовъдна практика), което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Тази норма е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които, посочените лица носят административнонаказателна отговорност, поради което лицето за да бъде санкционирано на това основание е необходимо да се посочени конкретната правна норма в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.

Видно от описанието на нарушението в издаденото наказателно постановление, отговорността на ответника по касация е ангажирана за това, че в качеството си на лице – регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ, ръководител участък, не изпълнява своите контролни правомощия в поверения му охранителен участък и е допуснал сеч на 27бр. дървета, немаркирани с контролна горска марка, като неправилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, в която е въведена забрана за провеждане на сеч на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.101, ал.3.  Такива констатации в акта за установяване на административното нарушение няма - в него е отразено, че П. не опазва поверените му горски територии от незаконно ползване на дървесина, като допуска сеч на посочените дървета. Описаното деяние представлява нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. Това се явява нормата, която задължава с определеното поведение, което не е спазено от ответника по касация, като тази норма не е посочена нито в мотивите на наказателното постановление, нито в неговия диспозитив.

В случая е налице противоречие между така описаните деяние и нарушена правна норма, тъй като не става ясно за какво точно е санкциониран П. – за това че е допуснал сеч на дървета, без да са маркирани с контролна горска марка, както е описано в обстоятелствената част на наказателното постановление или за това, че е провел сеч на немаркирани дървета, съгласно посочената като нарушена норма на  чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ. При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в приетата за нарушена норма.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 18.11.2016г., постановено по н.а.х.д. № 403 по описа за 2016г. на Районен съд Средец.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

 

                                                                                                           2.