РЕШЕНИЕ

 

№567                    11 март 2013 год.                град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас,   ІІІ-ти състав,

в публично заседание на 20 февруари 2013 год.,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                         

Секретар: С.Х.

Прокурор: ……………………..

 

разгледа адм. дело № 11 по описа за 2013 год.  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.215, ал.1, вр. с чл.225, ал.1, вр. с ал. ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

            Предмет на оспорване е Заповед № ДК-02-ЮИР-256/03.12.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл.225, ал.1, т.2, вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като “тераса”, находящ се в УПИ ІХ-734, кв.62, по ПУП на гр. Царево, /ПИ с идентификатор 48619.503.217 по КК на гр. Царево/, с административен адрес гр.***.

            Жалбоподателят Г.Г.П. ***, ЕГН ********** оспорва издадената заповед, като възразява, че административният орган не е изяснил всички обстоятелства във връзка с възражението му, че той не е собственик на имота. Твърди се , че имотът, в който е построен незаконният строеж е чужда собственост, поради което неправилно заповедта е насочена против него. От така наведените доводи жалбоподателят прави извод за неправилно определен адресат на заповедта, поради което същата следва да бъде отменена.

            В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Скулиев, който поддържа жалбата на основанията, посочени в самата нея. Представя нотариален акт №106, т.V, дело 1431 от 1961г., както и екрана справка за вписаните в служба по вписванията имущества на името на жалбоподателя, както и такива справки на лица, за които твърди, че са собственици на имота. Чрез тях се домогва да докаже тезата си, че не е собственик на имота, в който е построен незаконния строеж.

Ответният орган се представлява от ю.к. А., която оспорва жалбата, представя административната преписка вцялост , като в о.с.з. не сочи допълнителни доказателства

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице, посочено като адресат на заповедта и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            Спорното производство е открито по жалба на М. Б. живуща на административния адрес на процесния незаконен строеж с вх. № 94 – 00 – 1607/12.07.2010г. , депозирана до кмета на Община Царево, в която лицето сочи , че съсобствениците на имота извършват незаконно строителство. Въз основа на така постъпилия сигнал е изготвен констативен протокол № 16/02.08.2010г., подписан от ст. Специалист “Незаконно строителство” при Община Царево, гл. архитект на Общината и екоинспектор при община Царево. В същият е отразено обстоятелството, че проверката е извършена в присъствието на жалбоподателя Г.П., като представени при същата проверка се цитират нотариален акт №21, т.ІІІ, дело № 666/1971г. и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 21.04.1998г. В така изготвения констативен протокол като възложител и строител на процесния строеж, описан като “навес и тераса” е посочен отново жалбоподателя Г.П.. Посочено е, че съществуваща  тераса е продължена до края на сграда, като е достроена част от нея с размер 5,00 метра на 1,80 метра, която част е подпряна в края си с бетонови колони с размер0,25м./0,25м. Посочено като установено е обстоятелството, че строителството е извършено без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа в периода 01.05. – 31.07.2010г. Изготвена е мащабна скица на незаконния строеж. Така изготвеният протокол е връчен 17.08.2010г. на присъствалия при проверката жалбоподател. По така изготвения и обявен констативен акт № 16/02.08.2010г. е постъпило възражение от присъствалия при проверката Г.П., депозирана в администрацията на Община Царево с вх.№ 94-00-1874/17.08.2010г. В същото жалбоподателят прави признание и не оспорва обстоятелството, че именно той е изградил строежа, като обяснява мотивите си за това, а именно извършената делба на недвижимия имот и обстоятелството, че терасата не пречи на никого. Търси съдействие за узаконяване на терасата и навеса. Така съставения констативен акт, ведно с административната преписка е бил изпратен до Директора на РДНСК – ЮИР Сектор Бургас по компетентност и е входирана при последния орган под № ОЦ 711.03.130/16.09.2010г.

            От своя страна същият е разпоредил изготвяне на два допълнителни констативни акта с №№ 151 и 152 и двата от 15.12.2010г. , в които са описани идентични фактически констатации с отразените в по-рано изготвения от Община Царево констативен акт. Посочено е също така, че установените нарушения са съществени по смисъла на чл.154, ал.2, т.1 ЗУТ и не могат да бъдат отстранени, поради което е направено обосновано предположение, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225 ЗУТ. Така изготвените в отсъствие на жалбоподателя констативни актове са му били връчени, видно от известие за доставяне, приложено на л.9 от делото, получено от лице от домашните на жалбоподателя - дъщерята на Г.П., със задължение да му ги предаде – на 31.08.2012г., като възражения срещу така изготвените актове не са постъпили при административния орган. Въз основа на така направените констатации е постановена и спорната Заповед № ДК – 02 – ЮИР – 256/03.12.2012г. 

            Понастоящем, предмет на оспорване е именно Заповед № ДК-02-ЮИР-256/03.12.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която административният орган, на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е разпоредил премахване на процесния строеж “тераса”, находящ се в УПИ ІХ-734, кв.62, по ПУП на гр. Царево, /ПИ с идентификатор 48619.503.217 по КК на гр. Царево/, с административен адрес гр.***, който е възприет като незаконен и е посочено, че е изпълнен от жалбоподателя Г.Г.П., без строителни книжа, в нарушение на разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ, с оглед на което го е квалифицирал като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Изрично се е позовал на липсата на възражения срещу констатациите в така изготвените Констативни актове, цитирани по-горе.

            По същество жалбоподателят не оспорва незакоността на строежа и за опровергаване на тези фактически констатации доказателства не се сочат. Основното възражение на жалбоподателя е свързано с това, че той не е собственик на имота, съответно и на строежа, поради което неправилно заповедта е адресирана срещу него.

            Възражението е ирелевантно и не обосновава извод за незаконосъобразност на издадената заповед, в тази нейна част, която сочи като извършител на строежа жалбоподателят Г.Г.П. и в негова тежест е вменено премахването му. Мотивите за това на настоящият съдебен състав са следните:

При извършената проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на правомощията му, делегирани със заповед № РД-13-380/26.11.2012г., издадена от овластения по чл.225, ал.1 от ЗУТ началник на ДНСК – София и в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно нормата на чл.142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към същия момент началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице е бил компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от всички категории.

При издаването й не са допуснати нарушения на специалните административно-производствени правила, регламентирани в чл.225, ал.3 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативни актове – 3 на брой. Първият от тях –№16/02.08.2010г. е изготвен от компетентни длъжностни лица от общинската администрация, в присъствието на жалбоподателя, като му е връчен и същият е имал възможност да възрази. Направил го е, като не е оспорил авторството на строежа в негово лице, а е изразил недоволство от обстоятелството, че строежът не пречи на никого и съседите му са дали съгласие да го извърши.

Вторият и третият констативни актове отново са изготвени от компетентни длъжностни лица, и макар да е допустимо изготвянето на самия констативен акт в отсъствието на заинтересованите лица, винаги е съществено процесуално нарушение обстоятелството по невръчването му за становище и възражение на посочените като извършители на строежа лица. В настоящия случай като такива в тях е отразен отново П., като актовете са му връчени и същият не е възразил срещу повторно изготвените констатации.

На следващо място Заповед № ДК-02-ЮИР-256/03.12.2012г. не е издадена в противоречие и с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ в редакцията, обнародвана в ДВ, бр.103/2005г. строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. От анализа на цитираната норма, която е посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се налага извод, че произнасянето на акта е свързано с наличието на две предпоставки: наличие на конкретен и надлежно индивидуализаран строеж или част от него и липса на одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, а от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се установява, че описаният обект, по начина по който е индивидуализиран отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Същият както пред адм. орган, така и пред съдебния такъв е надлежно индивидуализиран по местонахождение, вид “тераса” по смисъла на §5, т.59 от ПЗР на ЗУТ, според която дефиниция , тераса е “открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.”, като в съответствие с разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 б.”г” от ЗУТ  и чл.11 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи – строежът е пета категория, тъй като сградата в която е построен е също пета категория на основание чл. 137, ал.1, т.5 ЗУТ и чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на административния орган – чл.170, ал.1 от АПК, е да установи правнозначимия факт относно извършителя на строежа, който следва да бъде и адресат на административния акт. Административното производство по премахване на незаконен строеж се развива между административния орган и възложителя на строежа. Съгласно нормата на чл.161 от ЗУТ възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. По делото е налице пряко доказателство в тази насока, налице е и признание от самия него за авторството на строежа По делото на стр. 26 е представено възражението на П., в което той прави признание за авторството на строежа в негово лице, като не възразява и относно периода на построяването му, констатиран в акт №16 от 02.08.2010г. Поради изложеното съдът намира издадената заповед, като такава в съответствие с разпоредбата на чл.225, ал.6 от ЗУТ, тъй като незаконните строежи подлежат на премахване от извършителите им.

При наличие на надлежна индивидуализация както на самия строеж, така и на неговия автор в лицето на жалбоподателя, налице е възможност за проверка и на обстоятелството налице ли са строителни книжа за него. Такива не са представени от адресата, както и от органите на Община Царево, при които строителните книжа би следвало да са одобрени.

 Предвид гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

По делото не е направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от ответника в процеса и не се представя списък на разноските, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

Мотивиран от това, Административен съд – гр.Бургас, трети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Г.П. ***, ЕГН ********** против Заповед № ДК-02-ЮИР-256/03.12.2012г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл.225, ал.1, т.2, вр. с ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като “тераса”, находящ се в УПИ ІХ-734, кв.62, по ПУП на гр. Царево, /ПИ с идентификатор 48619.503.217 по КК на гр. Царево/, с административен адрес гр.***.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ:……………………….