Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 856                         05 май 2016 година                   град  Бургас

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в открито  заседание на двадесет и седми април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  119   по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.256, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

             Образувано е по жалба на  К.К. *** против Заповед, рег.№3388зз-13 от 10.01.2016 година за полицейско задържане на лице, издадена от полицейски инспектор при Пето районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

             Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки.

             Ответникът по жалбата –  полицейски орган – полицейски инспектор при Пето районно управление – Бургас  С. П.Н., редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата и моли да се  отхвърли. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

            Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена   в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

          Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед, рег.№3388зз- 13 от 10.01.2016 година за полицейско задържане на лице, издадена от полицейски инспектор при Пето районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР във връзка с чл.330 Наказателния кодекс/НК/. От административната преписка се установява, че на 10.01.2016 година жалбоподателя К.К. е задържан за срок от 24 часа, за което е издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочено, че К. е заподозрян в опит за палеж на жилище в гр.Бургас, к-с“Изгрев“, ***. В заповедта е посочен часа на издаване – 22.20 часа на 10.01.2016 година и часа на освобождаване на лицето – 11.30 часа на 11.01.2016 година. В административната преписка са представени декларация от 10.01.2016 година, съставена в 24.00 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и желае такава,  не желае  защита от служебен адвокат, има здравословни проблеми- кашлица и е диабетик, не желае медицински преглед, не желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане, уведомен е за правото на свиждане, както и че няма нужда от специален хранителен режим /л. 15 от делото/,   протокол за личен обиск на лице  от  10.01.2016 година /л. 16 от делото/, декларация по чл.30, ал.3 ЗПП, че желае да ползва адвокатска защита, но не и дежурен адвокат/л.14 от делото/, талон №550 от 11.01.2016 г. за проведен медицински преглед на лицето/л.17 от делото/, докладна записка от полицейския инспектор, издал заповедта до началника на Пето РУ-Бургас, съставена във връзка с постъпилата от К. жалба /л. 10 от делото/.

От приложената докладна записка на полицейския орган, се установява, че на 10.01.2016 г. около 13.30 часа, бил изпратен от дежурния в ОД МВР-Бургас автопатрул по повод сигнал за възникнал междусъседски скандал на адрес – гр.Бургас, к-с“Изгрев“, ***. На място било установено, че скандалът възникнал между съседите А.Г., живущ *** и К.К.К.,***. Двамата били предупредени да не се саморозправят. Около 15.00 часа по телефон 112 постъпил сигнал за извършен палеж на входна врата на ап.39, на ет.8 на посочения адрес, собственост на А.Г.. Отново бил изпратен на адреса патрул. На място било установено, че е запалена постелката пред входната врата, в резултат на което е обгоряла и самата врата. Пожарът бил потушен от съседи, според които евентуален извършител на палежа е К.К.. Последният се заключил в апартамента си, заявил че е въоръжен и няма да отвори вратата доброволно и да дава обяснения по случая. Бил поставен пост пред жилището му и потърсено съдействие от неговия син и бившата му съпруга да го успокоят и убедят да отвори вратата.  Същите споделили, че К. употребява алкохол и имат съмнение за психичното му здраве. Потвърдили, че е бивш военен, притежава боен пистолен и не са сигурни за реакциите му. За случая била уведомена Районна прокуратура-Бургас евентуално за предприемане на мерки за временно физическо ограничаване по отношение на К.. Около 22.20 часа, със съдействието на полицейски инспектор от Пето РУ-Бургас К. излязъл от жилището си и бил отведен в управлението, където му била издадена заповед за задържане. Било образувано и досъдебно производство №3388дп19/2016 г. по описа на Пето РУ-Бургас/л.10 от делото/.

  При така установените факти се налагат следните правни изводи:

             На първо място, Заповед, рег.№3388зз-13 от 10.01.2016 година, с която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 ЗМВР. В тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателя, че заповедта е нищожна.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си полицейският орган, в случая полицйски инспектор в Пето районно управление- Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На трето място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон.

Същата е издадена на основание чл.72, ал1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа”. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно, административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл.330 НК. Само по този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието е криминализирано по действащото право- чл. 330 НК, а от друга страна,  наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за прилагането й. По делото са налице доказателства за образувано досъдебно производство №73/2016 г. по описа на РП-Бургас, което също е самостоятелно основание за прилагане на процесната ПАМ.

            Възраженията, че не са налице основанията за задържане, тъй като по отношение на К. не са предприети никакви мерки и наказателно преследване, са неоснователни. Установяването на тези факти и обстоятелства не са относими в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което се установява от представените по делото доказателства, вкл. и от докладна запоска, рег.№3388р-830 от 20.01.2016 г. Последната, макар и издадена след издаване на заповедта за задържане, съдържа данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й. Не съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива/ по арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК/. За жалбоподателя не е съществувала пречка да се запознае с административната преписка и с всички съдържащи се в нея документи, вкл. и с цитираната докладна записка, за да организира адекватно защитата си, както е и сторил.

Именно с налагане на принудителната административна мярка и извършването на оперативно-издирвателни мероприятия, полицейският орган следва да установи съпричастността на заподозрените лица към извършеното престъпление. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице, сочи на извода, че в случая, доколкото за  К. са постъпили данни, че е извършил опит за палеж,  са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деянието, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на К.К.К. като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав

 

         Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на  К.К. *** против Заповед, рег.№3388зз-13 от 10.01.2016 година за полицейско задържане на лице, издадена от полицейски инспектор при Пето районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като неоснователна.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                     

                                                     

                                                     СЪДИЯ: