Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №414

 

гр. Бургас, 04. 03. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХД № 119/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.С., родена на ***г., индонезийска гражданка, действаща чрез пълномощника си адв. Е.М. ***, против решение № 1973/08.12.2014г., постановено по НАХ дело № 4409/2014г. на Районен съд Бургас. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът се представлява адв. М., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Не сочи нови писмени доказателства.

Ответникът по касация – директорът на Областната дирекция на МВР, редовно уведомен, не се явява. Чрез представляващия юрк. Г. И. В.-М. оспорва жалбата, като неоснователна. Не сочи нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд Бургас с решение № 1973/08.12.2014г., постановено по НАХ дело № 4409/2014г., е потвърдил наказателно постановление № 281/04.09.2014г. на директора на Областната дирекция на МВР-гр.Бургас, с което на И.С., индонезийска гражданка, за извършено административно нарушение по чл.34 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е наложено административно наказание „глоба” в размер 500 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел с кратки мотиви, че при извършена проверка е установено, че И.С. не е напуснала страната след изтичане срока на разрешението й за пребиваване – 27.08.2014г., с което е нарушила чл.34 о ЗЧРБ. Счел е, че правилно е била санкционирана, тъй като от доказателствата по делото е установено, че е била запозната с всички обстоятелства по случая, след превод на английски език, какъвто тя владее и не е направила възражения. Предвид изложените аргументи е потвърдил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Основното възражения на касатора е, че след като И.С. е индонезийска гражданка, която не владее български език и не й е назначен преводач, а спрямо нея са извършени правни и фактически действия без тя да разбира тяхната същност и значение, е допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържа, че е недопустимо преводът да се извършва от случайно лице с непроверена компетентност. Твърди, че индонезийската гражданка не е разбрала за какво е привлечена да отговаря, тъй като не е назначено квалифицирано лице, владеещо родния й език, поради което е нарушено правото й на защита.

Настоящият касационен съдебен състав приема за основателни възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство при издаването на оспореното НП.

Със съставянето на акта се образува административно-наказателното производство и се повдига административното обвинение за твърдяното административно нарушение. Не е спорно, че наказаното лице е индонезийска гражданка, което не владеело нито писмено, нито говоримо български език, както и че не й е бил осигурен официален превод на съставения й АУАН. Настоящият касационен състав приема, че е допуснато особено съществено нарушение в производството по установяване на нарушението. Последното се изразява в това, че на индонезийската гражданка И.С., невладееща български език, не е осигурена възможност да се ползва от родния си език или друг език, който тя разбира, като за целта е следвало да й бъде назначен преводач. Обстоятелството, че нарушителят не владее български език, налага назначаване на преводач и предоставяне писмен превод на акта, което би било в съответствие с нормата на чл.6, т.3, б.„а” от ЕКПЧ, изискваща при наличие на наказателно обвинение лицето да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението на разбираем за него език. По този начин на лицето, невладеещо български език, би се гарантирала възможността да разбере какво е вмененото му нарушение и респективно да организира адекватно защитата си. С допуснатото съществено нарушение е осуетено правото на защита на нарушителя, което е основание за отмяна на издаденото НП. В тази връзка следва да се отрази, че волята на лицето дали да му бъде назначен преводач е без всякакво правно значение, щом като е установено, че това лице не владее български език. Недопустимо е на лице, невладеещо български език да не бъде осигурена възможност да се ползва от родния си или от друг разбираем за него език, чрез назначаване на преводач. Ползването на случайно лице, което да превежда вербално, не е изпълва изискването да бъде назначен преводач от административно-наказващия орган. Следва да се посочи също, че освен АУАН, задължително с превод е следвало да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с последното се ангажира административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Такива действия нито се твърдят да са извършвани, нито се установяват от събраните по делото доказателства.

Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не се касае за нередовност на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление. Като е приел противното районният съд е постановил незаконосъобразно решение.

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че решението на първостепенния съд следва да се отмени, както и изцяло да се отмени оспореното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1973 от 08.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 4409/2014г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 281/04.09.2014г. на директора на Областната дирекция на МВР-гр.Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                  2.