РЕШЕНИЕ

 

        № 556                    дата 07 април 2014 год.                гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в публично заседание на 24 март 2014 год.,

в следния състав:

 

                                                                                         Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар: М.В.

Прокурор:……………………..…...

 

разгледа адм. дело № 119 по описа за 2014 год.

и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

            Предмет на оспорване е Заповед № 2238/27.12.2011г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, във вр. с чл.187 от ЗДДС, за нарушение на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на обект – магазин-железария, находящ се в гр.***, за срок от 1 месец, стопанисван от ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев”, гр.Бургас, както и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

            Жалбоподателят ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев”  оспорва заповедта, която счита за издадена при съществено процесуално нарушение поради порок във формата на акта, който не съдържал посочване на началния момент на срока на изпълнение на принудителната мярка. Счита също така, че органът неправилно е посочил наименованието на мярката като „затваряне на обект”, не е изложил мотиви относно определения максимален срок на действие на мярката, който също така счита и  за несправедливо определен, поради ниската стойност на покупката, за която не е бил издаден финансов бон, както и възразява, че вмененото нарушение, за което е бил санкциониран, не е безспорно установено. Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.            Административният орган също не изпраща представител.

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт  и депозирана в предвидения от закона срок, а разгледана по същество, е основателна.

            Видно от мотивната част на оспорената Заповед № 2238/27.12.2011г. на директора на ТД на НАП – Бургас за налагане на ПАМ – запечатване на обект, описан като магазин-железария, находящ се в гр.***, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Томи-Н-Тома Гънев”, административният орган се е позовал на съставен АУАН № 0120044/09.12.2011г. и издадено въз основа на него НП № 2238/27.12.2011г., с които е установено и санкционирано извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно – при извършена контролна покупка на 05.12.2011г. на стока на стойност 4,90лв., платени в брой, не е бил издаден фискален касов бон.  Като правно основание на издадената заповед са посочени разпоредбите на чл.186, ал.1, т.1, б.”а”, във вр. с чл.186, ал.3, във вр. с чл.187 от ЗДДС.  Принудителната мярка е наложена за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на мярката.            

Заповедта е незаконосъобразна.

            Съгласно нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Дали нарушението е извършено или не, е въпрос, който стои извън настоящия съдебен процес и е предмет на установяване в рамките на друго съдебно производство, независимо от настоящото вкл. като правен резултат, тъй като в посочената хипотеза на закона органът действа при обвързана компетентност и в условията на едновременност издава както наказателното постановление, така и принудителната административна мярка, поради което възражението, че наказателното постановление не е влязло в сила към момента на налагане на ПАМ, е неоснователно и не може да бъде довод за незаконосъобразност на административния акт на това сочено основание.

            За продължителността на срока на мярката административният орган  не е изложил никакви мотиви, което представлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и по своя характер е отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от с.к., съобразно възприетото в доктрината, че липсата на мотиви по своя характер е неспазване на установената форма на акта.  От друга страна, ако се приеме, че и в двата случая – издаване на НП и издаване на ПАМ, органът (който е идентичен и в АНП) се е ръководил от тежестта на нарушението, то подходът му е явно различен, тъй като имуществената санкция е наложена в минимален размер, а принудителната мярка – с максимален продължителен срок.

Принудителната мярка, като всяка такава по смисъла на чл.22 от ЗАНН, има превантивно и преустановително действие, предотвратява и отстранява вредните последици от административните нарушения. В случая, нарушението е констатирано на 05.12.2011г., заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 27.12.2011г., но неясно поради каква причина е връчена на нейния адресат на 03.01.2014г., т.е. след повече от две години след нейното постановяване, а именно считано от момента на връчването й могат да се предприемат действия по изпълнението й, което, с оглед на изминалия продължителен период от време, от една страна поставя не само въпросът относно ефективността на мярката, но и въпросът относно съответствието й с целта на закона, очертана по-горе в нормата на чл.22 от ЗАНН. Към настоящия момент целта на закона в значителна степен е компрометирана именно защото мярката вече е изгубила вмененото й от закона предназначение.  В този смисъл, след като целта на ПАМ е да се преустанови нарушението и да се предотврати неговото продължаване, неясно остава каква цел по смисъла на закона се преследва от гледна точка на настоящия момент. 

За пълнота на изложението и в отговор на оплакванията на жалбоподателя следва да се посочи, че е неоснователно възражението за липса на реквизит в акта относно непосочване от коя дата следва да се изпълни наложената ПАМ. Това е въпрос относим към изпълнението на акта, а не към неговото издаване, поради което на това сочено основание не могат да се черпят доводи за неговата незаконосъобразност.  

            На основание горните мотиви издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Заповед № 2238/27.12.2011г. на директора на ТД на НАП – Бургас,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

           

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                          

                                                                                СЪДИЯ: