РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 14 април 2009 год.                     град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 05 март 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Ю.Р.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 119 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И.Д. *** против Решение № 1453/2008 год., постановено по НАХ дело № 2693/08 год. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № 6713/23.05.2008 год., издадено от началник група в сектор ПП-КАТ при ОДП – Бургас, с което на касатора Д. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като посочва касационно отменително основание – необоснованост на съдебния акт, като счита, че пред Районния съд фактическата обстановка не е била безспорно доказана. Излага и възражения по съществото на спора относно това, че към момента на проверката не е употребил алкохол, отказът му да откаже проба с техническо средство е продиктуван от заболяване, а отказът за изследване на кръвна проба обяснява с възможна алергична реакция.

В съдебно заседание касаторът не се явява, като по делото е постъпило писмено становище от неговия пълномощник.

Ответникът също не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

            Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

            Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

На база на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, като е приел за  установено, че на 12.05.2008 год., при управление на товарен автомобил, касаторът Д. е бил спрян за проверка за употреба на алкохол от контролните органи на КАТ. При проверката с техническо средство не бил отчетен резултат, поради което на лицето бил даден талон за вземане на кръвна проба, което също било отказано от водача. С оглед на това е съставен АУАН, въз основа на който е издадено впоследствие и оспореното наказателно постановление. При тази фактическа обстановка, решаващият съд приел за безспорно установено, че е осъществен състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и потвърдил наказателното постановление.

Решението е правилно.

Тезата, която жалбоподателят застъпва в своя защита, е наличието на здравословно заболяване – белодробна туберкулоза, за което по делото са ангажирани доказателства. Характерът на заболяването е свързано с ограничение на вентилационните параметри, изразяващи се в трудно вдишване и издишване, с което жалбоподателят обосновава невъзможността да бъде отчетен годен резултат с техническо средство за изследване на алкохол в кръвта. Отказът да се даде кръвна проба за изследване обосновава със субективни причини. Така изложените съображения, настоящият съдебен състав възприема като защитна теза, която не би могла да обоснове нито извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, нито извод за необоснованост на атакувания съдебен акт. Правнозначимите обстоятелства, регламентирани в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, са безспорно установени и правилно анализирани от решаващия съд. Конкретните причини, които лицето сочи за този отказ, са от субективен характер и са ирелевантни за състава на нарушението и извода за отговорността. Наказанията са наложени в техния минимум и не е налице възможност за редуцирането им.

Като е формирал правилна фактическа обстановка, подкрепена изцяло от събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1453/2008 год., постановено по НАХ дело № 2693/08 год. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..               

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1………..…………..

 

                                                                                             2…………….……...