Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1213                   Година 06.07.2012       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав, на деветнадесети юни  две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар Й.Б.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1199 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Лефтерина Т.Р. с ЕГН: ********** ***, чрез адв.З.К. *** против заповед за задържане на лице рег.№ 136 от 29.05.2012г. издадена от инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето РУ „Полиция” гр.Бургас. Със заповедта на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа. Моли, съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се  отмени заповедта.

Ответникът – инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето РУ „Полиция” гр.Бургас – И.В., редовно уведомен, в съдебно заседание се явява лично, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Ответникът – Пето РУ „Полиция” гр.Бургас,  редовно уведомен не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 29.05.2012г. жалбоподателката е задържана за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 135 от 28.05.2012г. издадена от инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето РУ „Полиция” гр.Бургас. Заповедта е издадена на основание чл.63, ал.1,т.1 от ЗМВР, като в мотивите и е посочено “във връзка с чл.215, ал.1 от НК /заподозряна във вещно укривателство/. ДП № 05-617/2012г. по описа на Пето РУП Бургас”.

По делото са представени, като доказателства протокол за личен обиск на лицето от 28.05.2012г., декларация от жалбоподателката, че желае да ползва адвокатска защита по избор и за нейна сметка, декларация че при задържането е запозната с правото си на адвокатска защита и желае да ползва такава и разполага със средства за заплащане на адвокатското възнаграждение и не желае да ползва дежурен адвокат, декларация че няма здравословни проблеми и не желае медицински преглед от лекар по неин избор и за нейна сметка, че желае  член от семейството и или заинтересовано лице да бъде уведомено за задържането, че е уведомена за правото на свиждане и да получава колети и храни и че не се нуждае от специална хранителна диета, талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице по чл.63 от ЗМВР от 29.05.2012г.-18,30ч., заповед за конвоиране на лице за извършване на медицински преглед и извършване на личен обиск и разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма.

Жалбоподателката е задържана на 28.05.2012г. за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 136 от 29.05.2012г. издадена от инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето РУ „Полиция” гр.Бургас. Заповедта съдържа всички реквизити предвидени от законодателя в чл.63 от ППЗМВР.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателката е чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителната административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Целта на законовата норма е да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление, тъй като задържането по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.

В случая, обаче е налице противоречие между фактическите основания послужили за задържане на лицето изложени в заповедта и действителните такива. Видно от изявлението на инспектор В., отразено в протокола от проведеното на 19.06.2012г. открито съдебно заседание, „Г-ца Л. Р. беше задържано за вещно укривателство. Имаше образувано досъдебно производство и същата г-ца Р. въпреки консултацията със защитника си отказа да даде каквито и да е било обяснения и поради тази причина беше задържана, тъй като възпрепятства и самото разследване”.  Посочените действителни основания за задържане на жалбоподателката, макар и да установяват, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност тя да е извършител на престъпление, във връзка с което е образувано досъдебно производство, те не обосновават необходимостта от нейното задържане. Отказа да се дадат обяснения и свидетелски показания не е основание да бъде задържано едно лице по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.

В допълнение следва да се има в предвид, че обяснения се дават от лица които са обвинени в извършване на престъпление, като по отношение на жалбоподателката не се твърди и не се установява, тя да е привлечена, като обвиняем по образуваното досъдебно производство, като същевременно съгласно чл.55, ал.1 и чл.115, ал.4 от НПК обвиняемия има право да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението. По отношение на свидетелите, не е предвидена възможност да откажат да дадат свидетелски показания, освен в изрично предвидените в НПК случай, но последица от отказа да се дадат свидетелски показания е налагането на глоба, съгласно чл.120, ал.4 от НПК, но не и задържане на лицето за срок от 24 часа, по реда на чл.63 от ЗМВР.

С оглед на изложеното жалбата на Л. Т.Р. против заповед за задържане на лице рег.№ 136 от 29.05.2012г. издадена от инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето РУ „Полиция” гр.Бургас се явява основателна и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане рег.№ 136 от 29.05.2012г. издадена от И.В. - инспектор при сектор „Криминална полиция” при Пето Районно управление „Полиция” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: