Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                        Дата  20.10.2008 год.                        град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 06.10.2008  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1198 по описа за 2008 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Решение № 63/22.07.2008 год. на Директора на РУСО – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 4282/12.06.2008 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО – Бургас, с което, на жалбоподателката В.С. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица.

         Жалбоподателката счита, че както решението, така и разпореждането са незаконосъобразни, тъй като за времето на висящия съдебен спор за отмяна на уволнението й, работодателят е бил длъжен да внася всички дължими осигуровки в пълен обем. Правото си на обезщетение черпи от обстоятелството, че независимо, че дължимите осигуровки не са били внесени, те са били дължими по силата на закона, поради което са налице материалните предпоставки за отпускане на помощ за безработица.

         В съдебно заседание лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба, претендира разноски.

         Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, счита, че в случая е приложима разпоредбата на чл.9, ал.3 от КСО, като за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнение, което впоследствие е било признато за незаконно, работодателят дължи само вноски за пенсия и ДЗПО.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         С влязло в сила Решение № 1277/02.11.2004 год. на Бургаския районен съд е отменена Заповед № РД-09-70/31.07.2003 год. на директора на Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” – София, с която е било прекратено трудовото правоотношение между работодателя и жалбоподателката В.С., като същата е била възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност “младши инспектор” в териториално звено на ИА “Пристанищна администрация”. Безспорно е между страните, че в изпълнение на този съдебен акт жалбоподателката се е явила на работа на 11.04.2008 год., като считано от същата дата трудовото й правоотношение отново е било прекратено.

         На 30.05.2008 год. със заявление вх.№ 1084 до директора на ТП на НОИ – Бургас жалбоподателката заявила правото си да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по реда на чл.54а от КСО, като представила и необходимата съпътстваща документация. От работодателя е била представена справка-декларация изх. № 14-00-79/23.05.2008 год. за изплатените /начислени/ възнаграждения на лицето за последните 9 месеца, като с последваща справка-декларация № 14-00-79/05.06.2008 год. била нанесена корекция и изрично посочено, че за последните 9 месеца до прекратяване на правоотношението, за този период лицето има внесени осигурителни вноски само за пенсия.

         По подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО – Бургас е издал разпореждане № 4282/12.06.2008 год., с което е отказал исканото обезщетение, като е приел, че не е налице осигуряване за 9 месеца през последните 15 календарни месеца, като жалбоподателката не е била осигурена за фонд “Безработица”. При оспорването по административен ред директора на РУСО – Бургас е възприел изцяло изложените мотиви и е оставил в сила разпореждането.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката беше представена справка за социалното й осигуряване, видно от която за периода от 01.01.2003 год. до 06.10.2003 год. г-жа С. е била осигурявана за всички социални рискове – пенсия, временна нетрудоспособност и майчинство, трудова злополука и безработица. За периода от време, считано след 06.10.2003 год. до 10.04.2008 год. жалбоподателката е била осигурявана само за пенсия.

С оглед на така изложените фактически обстоятелства съдът преценява подадената жалба като неоснователна.

Спорът между страните е правен и се свежда до това - подлежала ли е жалбоподателката на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове, най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, т.е. дали са налице материалните предпоставки на чл.54а, ал.1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които са подлежали на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 календарни месеца преди прекратяване на осигуряването. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са работниците наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Следователно, за да подлежи на задължително обществено осигуряване по см. на чл. 54а, ал. 1 от КСО, жалбоподателката С. следва да е от кръга на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лица. Посочената правна норма очертава общата хипотеза на закона. В конкретния случай хипотезата е различна – жалбоподателката е служител, чието трудово правоотношение е било прекратено и задължението за нейното осигуряване за периода от уволнението до възстановяването й на работа се подчинява на друг правен режим. Приложима в случая е разпоредбата на чл.9, ал.5 от КСО, съгласно която, за този период – по смисъла на чл.9, ал.3, т.2 от с.к., се правят само вноски за фонд пенсии и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. За посочения период тази категория лица нямат статут на такива осигурявани за всички осигурени социални рискове, вкл. за безработица, а покрития социален риск е само този за фонд пенсии и ДЗПО. В тази връзка съдът не възприема тезата на пълномощника на жалбоподателката, че макар работодателят да не е внасял вноски за всички осигурени социални рискове, това не би могло да накърни правата на работника, тъй като вноските са били дължими по силата на закона. Тази позиция принципно е вярна, но е неприложима в настоящия случай, тъй като вноските за всички социални рискове не са били дължими, а както се посочи били са дължими само такива за фонд пенсии и ДЗПО. Така дължимите вноски не покриват риска за безработица, поради което административният орган правилно е отказал отпускането на исканото обезщетение. В случая г-жа С. няма право на парично обезщетение за безработица, тъй като след възстановяването й на работа е необходимо да е била осигурявана нови 9 месеца за всички осигурени социални рискове, което в настоящия случай не е налице.

Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.З.С. *** против Решение № 63/22.07.2008 год. на Директор на РУСО – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 4282/12.06.2008 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУСО – Бургас, с което е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               

                                                                              СЪДИЯ:………………..