Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

1524

 

гр. Бургас, 25.07.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 1197/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                               

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.

 

Образувано е по жалба на „ФЕЙС - БИ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ***, представлявано от управителя Б.А.Ч., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-140-0269367/08.05.2018 год., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ***, стопанисван от „ФЕЙС - БИ“ ЕООД с ЕИК 2006000890 и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Заявено е твърдение, че така постановената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Посочва се, че не е издаден АУАН за констатираното нарушение и не е образувано административно-наказателно производство. В заповедта не са посочени конкретни факти и проверката е била извършена тенденциозно. Оспорва се факта на неиздаване на касов бон, както и положителната разлика в касовата наличност.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът – директорът на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-гр.Бургас, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се представлява.

Бургаският административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0269367/03.05.2018 год. се установява, че на 03.05.2018 год., в 16.20 часа е извършена оперативна проверка на търговския обект - бърза закуска, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ***, стопанисван от „ФЕЙС - БИ“ ЕООД с ЕИК: 2006000890. Минути по-рано, в 16.04 часа е извършена контролна покупка на 1 брой минерална вода „Девин“, на стойност 0,80 лева от В.Т.– инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГДФК, отдел „ОД-Бургас“, сектор „ОД-Бургас“, като за покупка не е издаден фискален бон от наличното фискално устройство, модел „Елтрейд А300 SKL“ с ИН на ФУ ED 23325 и ИН на ФП 44261687. Покупката е била заплатена с монета от 1,00 лв. и е върнато ресто от 0,20 лв. Плащането е било прието от Б.А.Ч., в качеството му на управител на търговския обект. След легитимиране на органите по приходите е извършено и засичане на касовата наличност, като е отпечатан дневен Х отчет с № 8600/03.05.2018 год., на обща стойност 0,90 лв. Попълнен е опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от Б.А.Ч., в качеството му на управител на търговския обект, като общата стойност на наличните пари е 127,80 лв. В тази връзка, контролните органи са констатирали разлика между разчетената от фискалното устройство наличност и фактическата наличност в касата, като е установена положителна разлика в размер на 126,10 лв., или приблизително 99% неотчетени приходи. Установено е, че фискалното устройство притежава функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Посочено е, че за установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка, сер. АА № 0269367/03.05.2018 год.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, на 08.05.2018 год., административният орган – Директор на дирекция Контрол при ТД на НАП – гр. Бургас е приел, че с посоченото деяние от обективна и субективна страна са осъществени признаците на административно нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С оглед на това и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт – Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-140-0269367/08.05.2018 год., с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ***, стопанисван от „ФЕЙС - БИ“ ЕООД с ЕИК 2006000890 и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 11.05.2018 г., а жалбата е подадена на 14.05.2018 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че с оспорената заповед № ФК-140-0269367/08.05.2018 год., издадена от директор на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Бургас, е наложена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ***, стопанисван от „ФЕЙС - БИ“ ЕООД с ЕИК 2006000890 и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, а на основание чл. 60 от АПК, е допуснато предварително изпълнение. Изложени са мотиви, че: при извършената контролна покупка не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство; неотчетените приходи са приблизително 99 %, предвид наличието на положителна разлика между фискалната наличност и фактическата такава в размер на 126,10 лева, т.е. при налични в касата 127,80 лева, фискализирания оборот е едва 0,90 лв.; задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС; средно дневните обороти варират между 11,00 лв. и 70,00 лв., т.е. същите са изключително ниски, предвид вида на дейността, местоположението на обекта, работното време, цените на предлаганите стоки и надценката за този бранш; установеното нарушение не е за първи път за задълженото лице, тъй като за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. вече е издадено Наказателно постановление № 1226/30.06.2016 год., като въпреки реализираната административно-наказателна отговорност, търговеца продължава да не зачита данъчното законодателство. При тези данни органът е формирал извод, че създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита, чрез фискално устройство, с което е засегнат утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява отчетност на извършваните от лицата продажби и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти, като по този начин се стига до намаляване на данъчната основа, а с това и до отклонение на данъчното облагане.

Налагането на ПАМ е обосновано с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният- недопускане на вреда за фиска. Вредата е в размер на дължимия корпоративен данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажби.

На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, Съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Като част от административната преписка е приложена заповед № ЗЦУ -1657/29.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП /л. 36/, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и  чл.186, ал.3 и  4 от ЗДДС  и  чл.81, ал.1 от АПК е определил директорите на дирекция “Контрол” в териториалните дирекции на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното разпореждането е издадено от компетентен орган.

По съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства, съдебният състав достига до следните правни изводи:

Съгласно АПК, когато административния орган действа при условията на обвързана компетентност, съдът проверява само законосъобразността на издадения административен акт. Съдът не констатира при издаването на атакуваната заповед да са нарушени законовите разпоредби, уреждащи налагането на ПАМ.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта - Б.А.Ч. -управител на търговския обект е бездействала правнорелевантно като не е издал касов бон за извършената покупка на стойност 0.80 лева.  В жалбата този факт се отрича от жалбоподателя, но същият не ангажира доказателства, които да го опровергават. Нещо повече, от представения по делото дневен финансов отчет и опис на парите в касата, също оспорени в жалбата, но без ангажиране на доказателства в подкрепа на оспорването от страна на жалбоподателя, се установява разминаване между отчетените и налични суми – приблизително 99%, която е показателна за създадената организация на работа, в нарушение на изискванията на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

При това положение на административния орган не му е останало нищо друго освен да приложи закона, където в чл. 186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС е записано, че "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената Заповед № ФК-140-0269367/08.05.2018 год. е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката Протокол № 0269367/03.05.2018 год., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. При определяне на продължителността на мярката са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от него, вида и характера на търговската дейност, а така също и констатираната разлика в размер на 126,10 лева, или от приблизително 99%; декларираните обороти и обичайната търговска надценка; средно-дневните обороти, вариращи между 11,00 лв. и 70,00 лева, т.е. изключително ниския им размер, предвид вида на дейността, местоположението на обекта, работното време, цените на предлаганите стоки и надценката за този бранш; както и факта, че установеното нарушение не е за първи път за задълженото лице – за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. е издадено Наказателно постановление № 1226/30.06.2016 год., но въпреки реализираната административнонаказателна отговорност, търговеца продължава да не зачита данъчното законодателство.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1 и по-конкретно на нейната б.”а” ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, вкл. и в цитирания от органа чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за нарушението все още не е съставен АУАН, доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление. Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът приема, че липсата на акт е ирелевантна за законосъобразността на процесното разпореждане. Липсата на влязло в сила НП също е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства. В случая се касае за отделно административнонаказателното производство, като поставеният въпрос за взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, (където е предвидено, че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“) и касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност, като е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно това правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от Наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на така наложената ПАМ, в разпоредбата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът констатира, че административният орган – Директор на Дирекция „Контрол“ при ДТ на НАП – гр. Бургас е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. С оспорената Заповед № ФК-140-0269367/08.05.2018 год. е постановено да се приложи ПАМ – запечатване на обект за срок от 12 (дванадесет) дни, което е обосновано с вида на нарушението, последствията от него, реда и организацията по отчитане на оборотите в търговския обект, констатираната разлика, декларираните обороти и обичайната търговска надценка, средно-дневните обороти, вариращи между 11,00 лв. и 70,00 лева, т.е. изключително ниския им размер, предвид вида на дейността, местоположението на обекта, работното време, цените на предлаганите стоки и надценката за този бранш; както и факта, че установеното нарушение не е за първи път за задълженото лице – за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. е издадено Наказателно постановление № 1226/30.06.2016 год., но въпреки реализираната административно-наказателна отговорност, търговеца продължава да не зачита данъчното законодателство.

Наред с това съдебният състав намира срокът и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Съдът счита, че при наличието в търговския обект на констатираните минимални регистрирани обороти със затварянето на обекта за дванадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно.

Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.

Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция. Още повече, че в случая е възможно АНО да не е санкционирал жалбоподателя именно защото е сметнал, че прилагането на ПАМ би било достатъчно за постигане на превантивната и предупредителна функции по отношение на търговеца. Продължително упражняваната търговска дейност обосновава притежанието на високи професионални познания по отношение на фискалното законодателство и разколебава всяко предположение за случайния характер на допуснатото нарушение.

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-140-0269367/08.05.2018 год., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас  не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност. Същата е съобразена и с целта на закона.

По делото не е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ФЕЙС - БИ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. ***, представлявано от управителя Б.А.Ч., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-140-0269367/08.05.2018 год., издадена от директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект – бърза закуска, находяща се в гр. Бургас, ж.к. ***, стопанисван от „ФЕЙС - БИ“ ЕООД с ЕИК 2006000890 и забрана за достъп до него за срок от 12 (дванадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: