Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1436                  Година 18.07.2018         Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Чавдар Димитров

 

Секретар И.Л.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Димитров, административен характер дело номер 1194 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ. Същото се поставя повторно за разглеждане пред първоинстанционния съд след отмяна от страна на ВАС с негово решение №6001/09.03.2018г. по адм.д. 1161/2018г.  на постановеното по-рано Решение №2035/29.11.2017г. по адм. дело №2590/2017г. по описа на БРС, с дадени указания по правилното приложение на материалния и процесуалния закони..

Образувано е по жалба на С.С.Б. с постоянен адрес *** и С.Е.Б. с постоянен адрес ***, против заповед № 319/08.08.2017г. на кмета на Община Малко Търново. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „пристройка“, находящ се в УПИ  XI-1108, кв.78 по регулационния план на гр.Малко Търново, с идентификатор *** по КК на гр.Малко Търново. Жалбоподателите сочат, че заповедта е незаконосъобразна и молят да бъде отменена. В съдебно заседание, поддържат жалбата на сочените в нея основания, ангажират доказателства, включително и гласни такива при повторното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд и молят да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената заповед и да им се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Кмет на Община Малко Търново, редовно уведомен, не изпраща процесуален представител и не взема становище по съществото на спора при повторното му разглеждане от АС – Бургас. При първоначалното разглеждане на спора същият е изразил становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на издадена заповед, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства съдът възприема следните факти:

На 16.03.2016г. е извършена проверка от работна група при Община Малко Търново на обект „Пристройка” с приблизителни размери 3.00м./2.50м., находяща се в УПИ  XI-1108, кв.78 по регулационния план на гр.Малко Търново, с идентификатор *** по КК на гр. Малко Търново.

За проверката е съставен констативен акт № 2 от 16.03.2016г. (л.7-9 от първото дело), в който е посочено е, че имотът е собственост на С.Б. и С.Б., като строителството на проверения обект е извършено без одобрени проекти по чл.137 ал.3 от ЗУТ и без разрешение за строеж, след 2007г., тъй като същата не е отразена в Кадастралната карта на гр.Малко Търново, одобрена на 19.12.2007г.. Посочено е, че по източната част на жилищната сграда в УПИ XI-1108, кв.78 по регулационния план на гр.Малко Търново, с идентификатор *** по КК на гр. Малко Търново е обособена пристройка с приблизителни размери 3,00/2,50м. Посочено е, че строежът е VІ категория съгласно Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи.

Констативният акт е изпратен на жалбоподателката С.Б. с писмо № 94-00-1236/07.04.2016г. (л.12 от същото дело) и на С.Б. с писмо № 94-00-1237/07.04.2016г. (л.10 от същото дело), като съобщенията са върнати с отбелязване „заминал”.

С писма № 94-00-1384/21.04.2016г. (л.14 от делото) и № 94-00-1387/21.04.2016г. (л.16 от делото), е извършен повторен опит за уведомяване на жалбоподателките, като съобщенията отново са върнати с отбелязване „заминал”.

На входната врата на имота и на информационното табло на Общинска администрация Малко Търново са поставени съобщения № 6/27.04.2016г. (л.20 от предходното дело пред АСБ), съответно № 8/27.04.2016г. (л.21 от делото) до С. Бянова, съдържащи информация за съставения констативен акт. Идентични съобщения № 5/27.04.2016г. (л.23 от същото дело) и № 7/27.04.2016г. (л.24) са поставени и за С.Б.. Фактът на поставяне на съобщенията е удостоверен с констативни протоколи от 28.04.2016г. (л.18-19 пак там) и служебна бележка №1 и №2 от 28.04.2016г. (л.22 от същото дело).

С писма № 94-00-1727/25.04.2016г. (л.26 от делото) и № 94-00-1730/25.05.2016г. (л.28 от делото) отново е извършен опит за уведомяване на жалбоподателките, като съобщенията са върнати с отбелязване „заминал”.

На 11.08.2016г., 22.11.2016г., 28.03.2017г. и на 19.05.2017г. на постоянния адрес на С.Б. са извършвани посещения от работни групи в състав старши специалист в отдел „ТСУ” и специалист в отдел „ОС” от Общинска администрация Малко Търново, с цел връчване на констативния акт. Същата не е открита, като това е удостоверено с констативни протоколи от съответните дати (л.31-л.34 от делото).

Със заповед № 319/08.08.2017г. (л.35 от делото) на кмета на Община Малко Търново, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж „пристройка“, находящ се в УПИ  XI-1108, кв.78 по регулационния план на гр.Малко Търново, с идентификатор *** по КК на гр.Малко Търново. В мотивите на заповедта е възпроизведено съдържанието на съставения констативен акт, като е прието, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без необходимите строителни книжа – разрешение за строеж и одобрени проекти.

С жалба вх.№ 94-00-2397/21.08.2017г. (л.4-5 от делото), в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, заповедта е обжалвана по съдебен ред.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните  по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Заповед № 319/08.08.2017г. на кмета на Община Малко Търново е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ и при спазване на установената писмена форма, поради което се явява валидна.

Липсва основание в твърденията на жалбоподателите, че органът е  допуснал съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не е уведомил жалбоподателките за откриването му и го е провел изцяло без знанието им. При изпълнение на процедурата, предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ е съставен констативен акт № 2/1603.2016г. за проверка извършена в отсъствието на лицата. Макар да представлява процесуално нарушение провеждането на огледа и констатациите в отсъствие на адресатите на заповедта, то не е от рода на съществените, доколкото в хода на административното производство са направени множество опити за връчване на съставения при огледа констативен акт на жалбоподателите, но те не са открити на адресите им, като той е редовно съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, чрез залепяне на съобщение на входната врата на имота и информационното табло на Община Малко Търново, за което са съставени два констативни протокола на 28.04.2016г. Наред с това, доколкото спорът пред АС – Бургас следва да бъде решен по същество, то възражения против констатациите на протокола са допустими и пред настоящата съдебна инстанция. Т.е. в крайна сметка възможността на жалбоподателите да обжалват крайния акт, от която възможност те са се възползвали санира допуснатите процесуални нарушения в хода на административното производство, тъй като не възпрепятства правото на защита на жалбоподателите.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи или на части от тях, от четвърта до шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл.225 от ЗУТ. За преценка валидността и законосъобразността на тази заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същият е строеж от четвърта до шеста категория, за изграждането на който липсват одобрени инвестиционни проекти и/или издадено разрешение за строеж. От назначената съдебнотехническа експертиза и констатациите на вещото лице намясто се установява, че действително се касае за строеж – VI категория, който представлява навес, долепен до основното застрояване в парцела. Същият ползва два от външните зидове на основното застрояване, като е достроена трета ограждаща стена и покрив. Обяснено е, че липсва Ел. и ВиК инсталация, ползва се за съхранение на отоплителни материали и според вещото лице външният му вид и вложените материали сочат, че същият е изграден преди повече от 30 години. Вещото лице е описало площтта и височината на строежа, а именно 5,40 кв.м. и височина 2,20м. до 2,40м. Посочени са и отстоянията от страничните и уличната регулационни линии, които са съответно 7,5-7,6м. и 14,00м. Така изготвеното заключение изцяло потвърждава изводите на адм. орган, че се касае за строеж шеста категория, за който липсват проект и разрешение за изграждането му. По същия начин административният орган е приел, че строежа описан като „Пристройка“ изградена към източната част на жилищна сграда с размери 3,00м./2,50м., VІ-категория, е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, т.е. че същият е незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Единственото несъответствие с констатациите на органа съдът намира във възприетият начин на ползване на строежа. От заключението на вещото лице се установява, че същият не притежава Ел. и ВиК инсталации и е отворен в югозападна посока, т.е. липсва четвърта ограждаща стена, поради което изводът на кмета на Община М. Търново, че строежът е с предназначение за лятна кухня е необоснован. Това обстоятелство в крайна сметка не променя изводите за незаконния характер на строежа и неговата категория и не влияе пряко при преценката за законност на посочената заповед.

Така описаната пристройка по естеството си съответства изцяло на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателите, че обектът не е строеж, тъй като не е заснет и отразен в кадастралната карта на основание чл.23 от ЗКИР, съгласно представеното писмо от СГКК гр.Бургас, тъй като ЗУТ се явява специален спрямо ЗКИР и намира приложение в производството по премахване на незаконно строителство. Съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и ал.4 и чл.147 от ЗУТ.

Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл.44 и по чл.46, ал.1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго.

Съгласно чл.46, ал.1 от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.

Процесният строеж с оглед начина му на изпълнение и неговото предназначение, представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване – за отоплителни материали, по смисъла на чл.46, ал.1 от ЗУТ, поради което за издаване на разрешение за строеж, за неговото извършване не се изискват инвестиционни проекти, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и същия е VІ категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.

Видно от посочените разпоредби, за издаване на разрешение за строеж, на второстепенни постройки на допълващо застрояване не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, поради което неправилно в обжалваната заповед е прието, че строежа е незаконен, поради липсата на одобрени инвестиционни проекти.

Съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, като изключенията от това общо правило са предвидени в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, в която са посочени строежите за които не се изисква разрешение за строеж. Процесният строеж не попада сред така предвидените изключения в нормата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, поради което за неговото извършване е необходимо разрешение за строеж. В случая, не се твърди и по делото не се установява да е издавано разрешение за строеж, поради което правилно е прието от административния орган, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С оглед на изложеното, след като по делото не е спорно, че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж, правилно административния орган е приел, че същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

 

Относно търпимостта на строежа.

 

С оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият  строеж е незаконен, административният орган е бил длъжен служебно да изследва въпроса за търпимостта на процесната постройка, в случай че тя попада в хипотезите на §16 или §127 ПР на ЗУТ, което същият не е сторил.

За яснота следва да се посочи, че съгласно трайно формираната практика на съдилищата разпоредбата на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г. е материално правна разпоредба, която не изключва приложението на §16 и в трите й хипотези от ПР за ЗУТ, като се явява нейно допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за "търпими". Разпоредбата е относима към строежи, извършени в периода 02.01.2001 г. / датата на обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001 г. /влизането му в сила/.

С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят е този, който следва да посочи и докаже конкретен момент на осъществяване на постройката единствено към който съдебният състав е длъжен да провери предпоставките на §16 ПЗР на ЗУТ за търпимост на спорната постройка.

От събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че ответният орган не е изследвал годината на изграждане на второстепенната постройка. В тази връзка съдът е събрал гласни доказателства в о.с.з., като е конституирал и разпитал в качеството на свидетел лицето П.К.С. -познат на покойния съпруг, съответно баща на жалбоподателките, който под страх от наказателна отговорност категорично заявява, че строежът е бил реализиран 1985 – 1986г., като спомените си обосновано свърза с годината на пенсиониране на покойника.

Предвид времевия интервал на довършване на строежа става ясно, че той попада в хипотезата на §16, ал.1 ЗУТ. Тази разпоредба изисква незаконните строежи изградени до 07.04.1987г., за които няма строителни книжа, но са допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, да не подлежат на премахване и забрана за ползване.

Според установеното от експерта, за гр. Малко Търново има одобрени два регулационни плана – от 1961г. за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №1277 от 21.11.1961г. на Председатела на ОНС Бургас и сегадействащия от 1986г., одобрен със заповед №РД – 09 – 1 от 03.01.1986г. на Председателя на ОНС – Бургас. Според вещото лице в плана от 1986г. са отразени единствено постройките от основното застрояване, като в целия план липсват тези на допълнителното, като такова застрояване се отрежда допълнително с виза за проектиране за конкретен имот.

При преценка на търпимостта, следва да се направи уточнението, че това е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл.225, ал.2 ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Видно от разпоредбата на §16, ал.1 ЗУТ е, че законодателят е установил при условията на кумулативност още и следните предпоставките незаконният строеж да е бил изграден, т.е. довършен до 07 април 1987г. и да е бил допустим или по разпоредбите за устройство на територията, действали към момента на довършването му, или по действащите към момента такива. Касае се за преките норми на техническите изисквания към строежите, а не за изискванията относно предпоставките за издаване на разрешение за строеж. Последните безспорно не са налични и именно затова съответните строежи, изследвани по реда на §16, ал.3 ЗУТ са незаконни. Съществено в случая за преценка на фактическата им търпимост е дали отговарят на техническите изисквания за съответния вид строеж, които са действали към момента на построяването им или към момента на постановяване на спорната заповед.

В конкретния случай става въпрос за второстепенна постройка за отоплителни материали и площ за почивка (видно от снимките, представени от вещото лице), която практически представлява навес. През периода на построяването й действат ЗТСУ и ППЗТСУ.

Според констатациите на вещото лице планът от 1986г. е създаден при действието на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), в сила от 1 юни 1976г., като ормите за застрояване по ЗТСУ за второстепенни постройки са уредени в Глава шеста от Наредба № 5 за правила и норми по терито¬риално и селищно устройство. За да прецени съответствието на строежа с действалите към момента на построяването му норми, вещото лице е взело предвид следните разпоредби:

Според относимите разпоредби на ППЗТСУ (отм.) чл.118, ал.1 „Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки.

(2) Постройките по предходната алинея трябва да се използуват по предназначението им.“

Според чл. 119 от същия нормяативен акт „второстепенните постройки могат да се изграждат само в съгласие с чл. 119 ППЗТСУ. Те се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект“.

Разпоредбата на чл.120 ППЗТСУ (отм.) гласи, че „второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най- високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,60 м.“

Отношение към спора има и разпоредбата на чл. 121, ал.1 ППЗТСУ (отм.), според който „второстепенните постройки не могат да се разполагат на улично-регулационната линия или близо до нея пред жилищната сграда. От регулационните линии на съседните парцели те трябва да са на разстояние най-малко 3 м или най-малко 1,50 м от южна, югоизточна или югозападна (до 45 градуса отклонение от южната посока) регулационна линия към съседите.“ Алинея 5 на същата норма гласи, че „второстепенните постройки се разполагат най-малко на 6 м зад жилищната сграда на парцела и най-малко на същото разстояние от жилищни сгради в съседните парцели.Съгласно Чл. 119. на ППЗТСУ (отм.):

„(1)    Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки.

(2)       Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата“.

Според нормата на чл.225 „(1) При издаване на разрешение за строеж не се изисква одобрен проект за следните строежи:

1. едноетажни второстепенни, стопански, селскостопански, спомагателни или обслужващи постройки, когато те се предвиждат с действащия подробен градоустройствен план и които не съдържат помещения за обитаване или санитарни помещения; в тези постройки не се включват гаражите;“

Съотнасяйки характеристиките на спорния строеж към процесния навес –вещото лице констатира, че той представлява второстепенна лека постройка за отоплителни материали и е долепен до жилищната сграда, в район за нискоетажно жилищно застрояване, като се използва по предназначение. Застроената площ, височината до най-високата част на стрехата (2,20м) и най-високата част на билото (2,40м) и отстоянията до регулационните линии на съсед¬ните парцели и жилищните сгради в тях са в допустимите норми по ЗТСУ.

При преценката на експерта за съответствие на строежа с актуалните строителни нормои, същата взема предвид нормите за допълващо застрояване са уредени в Раздел VII: Съгласно Чл.41, ал.1 „Допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.“ Според ал.2            „когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия подробен устройствен план.“ Съгласно ал.3 по реда на ал. 2 не се допуска застрояване, с което се превишават зададените с подробния устройствен план устройствени показатели за съответния урегулиран поземлен имот.

Съгласно чл. 42 ал.1  „постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот.“

ал.2 „постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги, не могат да се разполагат на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване. Постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот или плътни огради.“

Ал.3 „при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса.“

Чл. 46, ал.1 гласи „второстепенни постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване.“

Според ал.2 на същата норма „второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.“

Съгласно чл. 147, ал.1 ЗУТ  „не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за:

1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) стопански постройки със селскостопанско предназначение и строежите от допълващото застрояване по чл. 44 и по чл. 46, ал. 1, освен ако с решение на общинския съвет е предвидено друго;“

Съгласно констатациите на вещото лице за гр. Малко Търново са приети занижени норми на застрояване спрямо нормативите по ЗУТ: плътност на застроявене Пзастр. = 40% и коефициент на интензивност Кинт. = 0,80. За ПИ *** с площ по КК от 321 м2, реализираните норми на застрояване са: Пзастр. = 23% и коефициент на интензивност Кинт. = 0,40.

Констатирано е по делото, че процесният навес - второстепенна обслужваща постройка за отоплителни материали е допрян до основното застрояване, в район за ниско жилищно застрояване. Установено е, че височината над прилежащия терен (2,20м) и до най-високата част на покрива (2,40м), отстоянията до регулационните граници със съседните парцели и уличната регулация и реализираните норми на застрояване са в допустимите норми по ЗУТ.

Съгласно §16, ал.1 от ДР на ЗУТ (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003г.): Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им ши съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Видно от посочената разпоредба за да се приеме, че строежът е търпим, следва да бъдат установени в условията на кумулативност следните обстоятелства: първо - строежът да е извършен до 07.04.1987г. и второ - да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно ЗУТ.

За процесния строеж тези критерии безспорно са налични.

-          строителството е реализирано в периода преди 8 април 1987г., видно от използва¬ните строителни материали и тяхното състояние;

-          по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и норма¬тивите, действали по време на извършването е в допустимите норми;

-          жалбоподателите са собственици на земята, поради което не е било необходимо получаването на чуждо съгласие за построяването му.

От всичко изложено съдът установява, че жалбоподателите доказват наличието и на трите кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал.1 ЗУТ за търпимостта на спорния строеж. От тях се установява да е налична както тази, касаеща момента на реализирането му, така и тези за допустимост на строежа по действалия към построяването му ПУП, който в конкретния случай действа и днес както и по правилата и нормативите действали и към момента на построяването, и по тези действащи в настоящия момент. Поради всичко изложено строежът категорично се явява търпим по смисъла на закона и не следва да бъде премахнат.

Предвид изложеното по-горе, обжалваната заповед, като издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл.225, ал.3 от ЗУТ за премахване на строежа се явява незаконосъобразна и неправилна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора в полза на двете жалбоподателки следва да бъде присъдена равна част от направените по делото на двете инстанции разноски в общ размер на 1930,00лв., от които: за всяко от двете разглеждания на спора пред АС – Бургас по 600,00лв. адв. хонорар, т.е. общо 1200,00лв.; 400,00лв. адв. хонорар за касационната инстанция, 30,00лв. държавни такси за двете инстанции и 300,00лв. за СТЕ.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 319/08.08.2017г. на кмета на Община Малко Търново, с която на С.С.Б. с постоянен адрес *** и С.Е.Б. с постоянен адрес *** е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - „пристройка“, находящ се в УПИ  XI-1108, кв.78 по регулационния план на гр.Малко Търново, с идентификатор *** по КК на гр.Малко Търново.

 

ОСЪЖДА Община Малко Търново да заплати на С.С.Б. с постоянен адрес *** и С.Е.Б. с постоянен адрес *** по равна част от направените от тях съдебноделоводни разноски, възлизащи общо на сума в размер на 1930,00лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: