О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 951                         Година  04.06.2012                      град  Бургас

 

Административен съд гр.Бургас, десети състав, на четвърти юни две хиляди и дванадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Даниела Драгнева

Секретар

прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1194 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.153, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Булсън груп” ЕООД, гр.Несебър с ЕИК***, представлявано от управителя С.Г.К. против решение № 190/17.05.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, с което е отказано спиране на изпълнението на ревизионен акт № 021200068/ 02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас. В жалбата се прави искане да се отмени оспореното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се спре изпълнението на ревизионен акт № 021200068/02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С ревизионен акт № 021200068/02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, са установени задължения на „Булсън груп” ЕООД, гр.Несебър по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на главница и лихви 394 899,10 лева.

С постановление изх.№ ИТ-00-3272/25.04.2012г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.200 и чл.201- чл.207 от ДОПК, върху имуществото на дружеството са наложени следните обезпечителни мерки: възбрана върху 1.самостоятелен обект с идентификатор 11538. 502.148.1.30, в сграда № 1 с балансова стойност 220 686,00 лева, 2. самостоятелен обект с идентификатор 11538.502.172.2.1 в сграда № 2 с балансова стойност 36 495,94 лева, 3. самостоятелен обект с идентификатор 11538.502.172.1.1 в сграда № 1 с балансова стойност 36 363,57 лева и 4.самостоятелен обект с идентификатор 11538.502.136.1.4 в сграда №1 с балансова стойност 35 495 лева, или с обща балансова стойност на описаните недвижими имоти в размер - 329 040,51 лева и запор върху движими вещи – лек автомобил „Опел Зафира”, с рег.№ А 5916 КТ със застрахователна стойност 16 681 лв. и преносими компютри с инвентарни номера и дати на производство, както следва - № 1/31.10.2008г. с балансова стойност – 2 833,33 лева, № 2/31.10.2008г. с балансова стойност – 1000 лева, № 3/07.04.2009г. с балансова стойност 1 541,67 лева, № 4/31.06.2009г. с балансова стойност 1 225,00 лева, № 1/31.07.2009г. с балансова стойност 1 266,67 лева и дисплей с инв.№ 1/31.05.2009г. с балансова стойност 1 150,00 лева, с обща балансова стойност на описаните запорирани движими вещи в размер на 25 697,67 лева.

На основание чл.153 от ДОПК от „Булсън груп” ООД с молба вх.№ 04-Б-Ж-136/ 02.05.2012г. е направено искане да се спре изпълнението на ревизионен акт № 021200068/02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас до влизането му в сила, като за целта са предложени за обезпечение активите върху които в хода на извършваната ревизия е наложено предварително обезпечение. С решение № 190/17.05.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас е отказано спиране на изпълнението на ревизионния акт. В мотивите на решението е посочено, че предложеното, съответно наложеното обезпечение следва да покрива както останалите непогасени задължения по РА в обжалваната му част, така и лихви за просрочие към датата на подаване на искането, която в конкретния случай е 10.05.2012г. Прието, че в постановлението за налагане на обезпечение са посочени като балансови стойности, тези които ревизираното лице е посочило в нарочна справка към 25.04.2012г. в общ размер 354 738,21 лева, като липсват доказателства за определяне на балансовата стойност на активите съгласно чл.195, ал.6 от ДОПК, което от своя страна е достатъчно основание за постановяване на отказ по искането за спиране. На следващо място е отбелязано че не става ясно защо данъчно задълженото лице относно предложения за обезпечаване автомобил е посочил застрахователна, а не балансова стойност, както и това, че по отношение на останалите движими вещи-компютри и дисплей липсват доказателства как и към коя дата е формирана балансовата стойност. Предвид изложеното органът по приходите е приел, че доколкото в ДОПК липсват изрични критерии или ограничения въз основа на което да се извършва преценката при предложение за обезпечение на активи различни от пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или ДЦК и преценката на решаващия орган, обхваща факти различни от стойността на обезпечението, към момента не е налице обезпечение, което да е годно да гарантира в достатъчна степен интересите на фиска, във връзка със събиране на установените с ревизионния акт задължения.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения в закона срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.153, ал.1 от ДОПК обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, като съгласно ал.2 изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Реда и условията за спиране на изпълнението са предвидени в ал.3, съгласно която  искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер.

Видно от изложеното за да бъде спряно изпълнението на ревизионния акт е необходимо, да се направи съответното искане с доказателства за направено обезпечение в размера на главницата и лихвите и ревизионния акт да бъде обжалван, в частта по отношение на която се иска спиране.

В случая не е налице спор между страните, че ревизионния акт е обжалван по административен ред с жалба с вх.№ 04-Б-Ж-136/02.05.2012г., в частта му в която са установени задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО в общ размер на главницата и лихвите 394 899,10 лева.

От данъчно задълженото лице са представени два броя заверени копия на платежни нареждания от дата 21.04.2012г. и 25.04.2012г., видно от които част от установените задължения на „Булсън груп” ООД по обжалвания акт, представляващи КД (главница) за 2009г. по ЗКПО са платени доброволно по сметка на ТД на НАП – Бургас в общ размер на 42 100 лева. След извършена служебна справка от органа по приходите е установено, че за данъчен период 01.10.2010г.-31.10.2010г. е погасена и главница ДДС в размер на 600 лева, чрез прехващане от ДДС за възстановяване. С оглед на извършените плащания непогасеният размер на задълженията по обжалвания РА възлиза в размер на 350 435,02 лева.

С постановление изх.№ ИТ-00-3272/25.04.2012г. на публичен изпълнител са наложени обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот и запор върху движими вещи, чиято обща балансова стойност е 354 738,21 лева. По отношение на това постановление не се твърди и не са ангажирани доказателства, че е обжалвано, поради което следва да се приемо, че то е влязло в законна сила, към настоящия момент.

Размерът на наложеното обезпечението е преценен в производството по издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки и по делото липсват данни същото да е оспорено, поради което мотивите изложени от органа по приходите да постанови отказ да се спре изпълнението на ревизионния акт са неоснователни. Недопустимо е веднъж приета балансовата стойност на наложеното обезпечение да бъде оспорвана и променяна извън производство по обжалване на постановлението по реда на чл.197, ал.1 от ДОПК, в предвидения 7-дневен срок. Ето защо, след като са представени доказателства за частично плащане на установените задължения по ревизионния акт, както и доказателства за направени обезпечения в размер на незаплатената част от установените задължения и лихви, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.153, ал.3 от ДОПК за спиране изпълнението на ревизионния акт. В случая с оглед размера на така направеното обезпечение, което изцяло покрива размера на спорното задължение включително и лихвите по него, следва да се приеме, че чрез наложените обезпечителни мерки се постига целта на законодателя за осигуряване изпълнение на вземането, предмет на обжалвания ревизионен акт, поради което оспореното решение следва да бъде отменено и да се спре изпълнението на ревизионния акт. 

В нормата на чл.153, ал.7 от ДОПК, не е предвидено изрично, че определението на съда постановено по този ред подлежи на обжалване, поради което неговата обжалваемост, следва да се прецени с оглед характера на самото определение. В чл.229 от АПК е предвидено кои определения подлежат на обжалване - тези, с които се прегражда по-нататъшния ход на делото и в изрично уредените в закон случаи. В настоящия случай обжалваното определение не попада в посочените категории, тъй като с него не се прегражда хода на делото и в ДОПК не е предвидена възможност за обжалването му, поради което и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 190/17.05.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, с което е отказано спиране на изпълнението в обжалваната част на ревизионен акт № 021200068/02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас.    

СПИРА изпълнението на ревизионен акт № 021200068/02.04.2012г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ: