Р Е Ш Е Н И Е  1573

 

Град Бургас, 8.08.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, пети състав, на девети юли през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. А., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1191 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано e по жалба на В.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 18-0304-000198/05.04.2018г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник сектор към Областна дирекция на МВР - Бургас, РУ - Несебър, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от седем месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 004624077 и два броя регистрационни табели № ***.

Жалбоподателката оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна и моли за отмяната ú, а при условия на евентуалност за изменението на срока, за който е наложена мярката към минимално предвидения от закона – 6 месеца. Не отрича, че на посочената дата е управлявала собственото си МПС под въздействие на алкохол, отчетен при проверката с техническо средство алкотест дрегер, но изтъква, че това е първото ú нарушение на ЗДвП и показанието на апарата е малко над разрешено допустимото. Освен това релевира възражение, че автомобилът е семеен и чрез налагане на процесната ПАМ се ощетява цялото семейство. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призована.

Ответникът – началникът на сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно призован.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателката е съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д № 524215/05.04.2018г. за това, че на 5.04.2018г., около 21:40 часа, в гр.Несебър, по път клас 4 № 90047 до магазин „Жанет“, посока ГП 1-9, гр.Несебър, управлявала личния си лек автомобил с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено с техническо средство дрегер 7410 № 0106, отчело 0,65 промила. Данните са показани на водача, на когото е издаден талон за медицинско изследване № 0000008. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 18-0304-000198/05.04.2018г., издадена от началник сектор към Областна дирекция на МВР - Бургас, РУ - Несебър, спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от седем месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 004624077 и два броя регистрационни табели № ***. От фактическа страна заповедта е обоснована с обстоятелството, че на В.Г.А. е съставен АУАН сер.Д № 524215/05.04.2018г. за това, че на 5.04.2018г., около 21:40 часа, в гр.Несебър, по път клас 4 № 90047 до магазин „Жанет“, посока ГП 1-9, гр.Несебър, управлявала личния си лек автомобил с рег.№ *** след употреба на алкохол, установено с техническо средство дрегер 7410 № 0106, отчело 0,65 промила, т.е. за извършено нарушение на чл.5, ал.3, предл. първо от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на В.Г.А. на 26.04.2018г., видно от попълнената разписка към нея. Жалбата ú до съда против заповедта е подадена на 26.04.2018г., чрез административния орган.

По делото като доказателства са приети съставеният АУАН серия Д № 524215/05.04.2018г. и издаденият ú талон за медицинско изследване. Представени са и приети като доказателства заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, с която са оправомощени длъжностни лица от ОДМВР-Бургас, които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП и заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма от материално и териториално компетентен административен орган – началник сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП и представената от ответника заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас, в рамките на предоставените му правомощия.

При издаването ú не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ú и подпис на издателя. Мотивирана е в достатъчна степен за извършване на проверка относно материалната ú законосъобразност. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на мярката – установени при извършената на 5.04.2018г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения АУАН за констатираното административно нарушение, конкретното противоправно поведение, послужило като основание за издаване на заповедта по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП. Деянието, възприето от административния орган като материалноправно основание за налагане на принудителната административна, е обосновано от фактическа и правна страна.

Спазени са и приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП (в редакцията към датата на издаване на заповедта - ДВ, бр.2 от 2018г., в сила от 3.01.2018г.), съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.  

Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на едно от алтернативно посочените в нея деяния, което съставлява административно нарушение.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, в приложимата редакция (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В случая контролните органи са констатирали при извършената проверка, че жалбоподателката е управлявала собствения си автомобил на посочените в акта дата и място след употреба на алкохол, чиято концентрация е била 0.65 промила, съгласно показанията на техническото средство – алкотест дрегер. Тези констатации не се отричат и не са оборени от нея с ангажиране на допустими и относими доказателства. При тези данни съдът приема за безспорно установено, че с описаното деяние жалбоподателката е нарушила забраната по чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП. Това нарушение е юридически факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за определен срок. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение, което се състои в нарушаване на забраната да се управлява ППС под въздействие на алкохол и така да се осигури безопасността на всички участници в движението, като е без значение дали това нарушение е първо за водача, който го допуска. Именно охраната на обществения интерес в случая обуславя необходимостта от налагането на процесната ПАМ и ограничаването правата на жалбоподателя като собственик на МПС в допустимите от закона граници. Предвид това, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че прекратяването на регистрацията на МПС би ощетило цялото ú семейство.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката – от шест месеца до една година, т.е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № 18-0304-000198/05.04.2018г. по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, издадена от началник сектор към Областна дирекция на МВР - Бургас, РУ - Несебър, с която спрямо В.Г.А. е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от седем месеца, и са отнети свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № 004624077 и два броя регистрационни табели № ***.

 Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: