О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1133/04.07.2014 година, гр. Бургас

 

         Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти юли две хиляди и четиринадесета година, в закрито заседание, в следния състав:

                                                                  Председател: Атанаска Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1191 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл., вр. чл. 257 от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Мебелна къща Явор- Несебър“ ЕООД с ЕИК 112663876, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Цар Шишман“ № 9, срещу бездействието на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) да констатира незаконен строеж и да издаде заповед за неговото премахване.

В жалбата са изложени твърдения за незаконно строителство, изразено в навлизане в имота на жалбоподателя при строителството на пътен възел на републикански път І-9 (Бургас-Варна). Твърди се, че за строителните дейности не е искано съгласието на последния, като собственик на имота, нито е извършвана отчуждителна процедура. Изложено е, че за така извършеното строителство жалбоподателят е сезирал началника на ДНСК- София с жалба вх. № БС-3648-18-414 от 31.10.2013 г., по която последният не се е произнесъл. Иска се от съда да постанови решение, с което да разпореди на ДНСК да изпълни задължението си за издаване заповед за спиране експлоатацията на незаконното строителство и за неговото премахване.

Бургаският административен съд, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за процесуално недопустима, по следните съображения:

В нормата на чл. 257, ал.1 от АПК е регламентирана защитата срещу бездействието на административен орган да изпълни задължение, произтичащо от нормативен акт. Хипотезата на незаконно бездействие е налице при неизпълнение от органа на произтичащо пряко от нормативен акт задължение за извършване на конкретно фактическо действие. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Жалбоподателят е сезирал началника на ДНСК с жалба вх. № Бс-3648-18-414/31.10.2013 г., съдържаща твърдения за извършено незаконно строителство. В жалбата същият е посочил, че при реконструкцията на републикански път І-9 е засегнат собственият му имот, находящ се в местността „Чатал тепе“ в землището на с. Равда. Направил е искане да се състави констативен акт за установяване на незаконен строеж, да се забрани ползването на строежа и да се издаде заповед за премахване на същия. Сезираният орган е счел, че не са налице основания за издаване на искания административен акт и е изпратил жалбата по компетентност на Агенция „Пътна инфраструктура“. С писмо изх. № 1216/06.12.2013 г. от същата агенция жалбоподателят е бил уведомен, че ПУП-ПП за обект „Реконструкция на път І-9 с изграждане на второ платно“ е в напреднал стадий на процедиране по реда на ЗУТ и предстои одобрението му от НЕСУТРП към МРР, след което ще бъдат предприети действия по изплащане на определеното по реда на ЗДС равностойно парично обезщетение на собствениците на засегнатите имоти. Недоволен от липсата на произнасяне по искането за премахване на строежа, жалбоподателят е депозирал в съда жалбата, по която е образувано настоящото производство.

С разпоредбата на чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ началникът на ДНСК е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Тези заповеди обективират властническо волеизявление и по своята същност са индивидуални административни актове (чл. чл. 214, т.3 от ЗУТ). Следователно, доколкото издаването на административен акт е не фактическо, а правно действие, защитата по чл. 257, ал.1 от АПК е неприложима. Следва да се отбележи още, че задължението за премахване на незаконен строеж не произтича пряко от нормативен акт, а е предпоставено от издаване на съответния административен акт. При липсата на правна норма, която да задължава органа за контрол върху незаконното строителство да издаде такъв акт, съдебен контрол върху преценката относно наличието на основания за издаването му не е допустим.

С оглед изложеното съдът приема, че оспорването на твърдяното бездействие на началника на ДНСК е процесуално недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Мебелна къща Явор- Несебър“ ЕООД с ЕИК 112663876, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Цар Шишман“ № 9, срещу бездействие на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), изразено в непредприемане на действия за констатиране на незаконен строеж и издаване на заповед за неговото премахване.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1191/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

 

Съдия: