Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         433                        13.03.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесет и трети февруари,                две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Й.Б.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 118 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г.И.Ц., ЕГН-**********,***, против решение № 206/16.12.2016г. постановено по НАХД № 1062/2016г. на Районен съд - Царево, в частта потвърждаваща наказателно постановление (НП) № 16-0302-000251/15.08.2016г., издадено от началника на РУП-Царево при ОД на МВР-Бургас, с която за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт в частта му досежно наказанието по чл.174 от ЗДвП, тъй като при извършената кръвна проба на касатора не е измерена концентрация на алкохол. Посоченото в жалбата оплакване съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява, не ангажира доказателства и не прави искания.

Ответникът по касация – началник на РУП-Царево редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд - Царево е образувано по жалба на Г.Ц. против НП № 16-0302-000251/15.08.2016г. на началника на РУП-Царево, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 100лв.; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложена глоба от 10лв.; за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 50лв. и за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 1000лв.

Районният съд е разгледал спора по същество и с лаконични мотиви е приел, че фактическата обстановка установена в НП и акта за установяване на административно нарушение (АУАН), отговаря на обективната истина. В тази връзка и намирайки, че при издаването на НП и съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, е потвърдил обжалваното пред него постановление като законосъобразно по отношение и на четирите нарушения, без да обсъди главното възражение на жалбоподателя, което е било същото направено и сега с касационната жалба – че съгласно кръвната му проба, концентрацията на алкохол в кръвта му е била нула промила.

Оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на приложимия материален закон в обжалвана му част досежно нарушението по чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0,5 промила. От своя страна нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП, за чието нарушение е санкциониран касаторът, предвижда наказание лишаване от правоуправление за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000лв., когато нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП е извършено повторно.

В случая пред районния съд не са ангажирани преки доказателства за повторността на това нарушение – напр. друго издадено НП, но предвид изложеното в докладните записки на актосъставителя Г.Панайотов (л.26 и 27 от делото на РС), както и предвид признанието на Г.Ц. в жалбата срещу НП, че шофьорската му книжка е била отнета за употреба на алкохол, фактът на повторност може да се счете за установен с косвени доказателства. При тези обстоятелства обаче, не става ясно защо административно-наказващият орган не е наложил комулативно предвиденото наказание в чл.174, ал.2 от ЗДвП – лишаване от правоуправление за срок от една до три години, а е наложил на Г.Ц. единствено глоба в размер на 1000лв., но този факт е извън предмета на настоящата касационна проверка, поради което не следва да бъде коментиран.

От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Настоящият касационен състав не споделя, че фактическите и правни изводи до които е достигнал районният съд в тази насока, са доказани несъмнено. Те се основават единствено на установената концентрация 0,86 промила в издишания от Г.Ц. при проверката в 09,32 часа извършена с техническо средство дрегер в гр.Ахтопол. Районният съд обаче не е коментирал, че след това Ц. е тръгнал да се придвижи до ФСМП (Филиала за спешна медицинска помощ) в гр.Царево, където е следвало да даде кръв за анализ до 10,50 часа, но не е имал обективна възможност да стори това в предоставеното му време поради възникнало пътно-транспортно произшествие и затварянето на пътя Ахтопол-Царево за движение за което той няма вина и поради това дал кръв за анализ в 13,15 часа. (вж. заявеното лично от актосъставителя Панайотов при разпита му пред съда, че той е участвал при затварянето на пътя за 2-3 часа). При изследване на кръвната проба на Ц. по газхроматографски метод не е отчетено наличие на алкохол в неговата кръв.

 Проверката с техническо средство и медицинското изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са две различни алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.

Основен принцип в административнонаказателния процес е, че отговорността на отговорните лица се ангажира само за извършени от тях безсъмнено установени административни нарушения. Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/2001г.), когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В настоящия случай, с поискването да се направи кръвна проба, водачът на МПС е оспорил показанията на техническото средство. Съгласно чл.3 ал.2 и ал.3 от Наредба № 30/2001г., при съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват лечебното заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и срокът, в който трябва да стори това. В случаи като процесния, когато нарушението е извършено на територията на различно населено място от това в което се намира лечебното заведение, наредбата фиксира срок до 120 минути за явяването на водача в лечебното заведение. Чл.6 изчерпателно изброява хипотезите в които употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато откаже да даде кръвна проба за изследване. По аргумент от противното във всички останали случаи, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на чл.3 от наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване. В случая тези резултати сочат на липса на концентрация на алкохол в кръвта на водача в границите на установения в чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП минимум за налагане на наказанието, а именно лабораторната проба фиксира резултат на концентрацията на алкохол в кръвта на водача – нула промила. Действително, видно от отбелязването в протокола за лабораторно изследване, кръвната проба е взета от водача с 2 часа 25 минути закъснение след указаното време. В подобни случаи, съгласно чл.11 ал.3 от наредбата, при обективна невъзможност лекарят да вземе кръв за изследване в определеното в талона време той отбелязва причините за забавянето и часа на вземане на кръв. Такова отбелязване в случая липсва. Като се има предвид обаче, че водачът е изпълнил задължението да се яви в лечебното заведение и да даде кръв за изследване като при това е била налице обективна пречка да извърши същото в предоставения му срок – затваряне на единствения път от гр.Ахтопол за гр.Царево поради независещи от Ц. причини, съдът намира, че административно-наказващият орган е следвало да се съобрази с предложението на актосъставителя концентрацията на алкохол в кръвта на Ц. да се изчисли чрез експертиза по формулата на Видмарк, още повече, че чл.6 от Наредба № 30/2001г. „мълчи” по въпроса какво става в случаите, в които водачът се е явил, но със закъснение, в лечебното заведение. Ето защо според касационния състав в случая не е налице безсъмнена доказаност на нарушението на водача по смисъла на чл.174 от ЗДвП, поради което издаденото при подобно съмнение наказателно постановление е незаконосъобазно и като такова е следвало да се отмени в тази му част от районния съд. Наместо това то е потвърдено като при решаващата си дейност съдът е допуснал нарушение на приложимия материален закон, приемайки че е налице надлежно установена концентрация на алкохол над определения минимум по чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, при положение, че изрично в текста на НП касаещ това нарушение е посочено, че резултатът от химическата експертиза за концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя е нула промила.

Предвид изложените мотиви след като извърши изискуемата служебна проверка, касационната инстанция намира решението на районния съд за незаконосъобразно в оспорената пред настоящата инстанция част, потвърждаваща НП за нарушението по чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, поради което същото следва да бъде отменено, като се отмени и НП в тази му част.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 206/16.12.2016г. постановено по НАХД № 1062/2016г. на Районен съд - Царево, в частта потвърждаваща наказателно постановление № 16-0302-000251/15.08.2016г., издадено от началника на РУП-Царево при ОД на МВР-Бургас, с което на Г.И.Ц., ЕГН-**********,***, за нарушение по за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като вместо това постановява:

 ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 16-0302-000251/15.08.2016г., издадено от началника на РУП-Царево при ОД на МВР-Бургас, в тази му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:                 1.

 

 

 

 

 

                                                                                     2.