Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       444

 

гр. Бургас, 10. 03. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАХД № 118/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и Глава двадесета от АПК, вр. с §19, ал.1, изр.2 от ЗИД на АПК (обн.ДВ, бр.39/20.05.2011 година).

Образувано е по касационна жалба на В.Г.Г. ***, чрез пълномощника си и процесуален представител адв. С. К. И. от АК-Бургас, против решение № 2159/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, ХV-ти граждански състав. Касаторът счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и за необоснованост и нарушения на материалния закон. Иска отмяна на съдебното решение и делото за бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд. В открито съдебно заседание касаторът, чрез адв. И., поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Не сочи доказателства.

Ответникът по касация – кметът на община Созопол, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата и не сочи нови доказателства.

По делото е постъпила и въззивна жалба от Е.К.П. и Д.К. ***, против определение от 24.09.2014г. и против решение № 2159/12.11.2014г., постановени по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, ХV-ти граждански състав. Поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваните актове. Искат да бъдат отменени определението и решението на Бургаския районен съд. В открито съдебно заседание не се явяват. Представляват се от адв. Н. А. Б.-А. от АК-Бургас, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на решението, като неправилно и незаконосъобразно. Не сочат доказателства.

Съдът е сезиран и с частна жалба от Х.Г.П. ***, чрез пълномощника си М.Х.П., против решение № 2159/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, ХV-ти граждански състав. Излага съображения за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт, вкл. и в частта с която производството е прекратено по отношение на него, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд. Представя и иска да бъдат приети като доказателства заверено копие от Заповед на кмета на община Созопол № 8-Z-1672/22.10.2014г. и заверено копие от скица № 15-374814/17.10.2014г. на ПИ с идентификатор 67800.70.303. В открито съдебно заседание, чрез адв. Н. А. Б.-А. от АК-Бургас, поддържа двете жалби.

Заинтересованата страна Т.И.Т. ***, с писмен отговор, чрез пълномощника си и процесуален представител адвокат Е.Н.М. ***, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, за недопустимост на въззивната жалба, както и за неоснователност на частната жалба. В открито съдебно заседание, чрез адв. М., поддържа отговора си по изложените в него съображения. Не сочи доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Състав на Районен съд Бургас с решение № 2159/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4644/2014г., е отменил Заповед № Z-1037/ 18.09.2007 г. на кмета на община Созопол, с която е отказано на Т.И.Т. признаване право на придобиване на собственост върху ползвания от него имот в местността „Хаджи али дере“ в землището на гр.Созопол и вместо това е признал в полза на Т.И.Т. правото на придобиване на собствеността върху 600 (шестстотин кв. м.) от предоставения му за ползване въз основа на ПМС № 26 от 1987 г. имот в местността „Хаджи али дере“ в землището на гр.Созопол. Със същото решение, имащо характер на определение, съдът е прекратил производството по делото, в частта срещу Х.Г.П..

За да постанови решението си районният съд е приел, че страните не спорят по фактите, както и че от удостоверение № 800 на ИК на ОНС – Созопол е установено, че Т.И.Т. е бил с предоставено право на ползване върху 1 000 кв. м. лозе, находящо се в землището на гр. Созопол, местността „Хаджи али дере“ по силата на ПМС № 26/1987г. през 1990г. Приел е също, че са осъществени и двете предпоставки от хипотезата на §4а, ал.5 от ПЗР на ЗСПЗЗ - надлежно предоставено право на ползване от органите и по реда на актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и земеделският имот да не е собственост на частни лица, а да е общинска или държавна собственост.

Съгласно §19, ал.1, изр.2 от ЗИД на АПК (обн.ДВ, бр.39/20.05.2011 година) постановените актове на районния съд подлежат на касационно обжалване пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, който разглежда жалбата в състав от трима съдии.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция счита решението на районния съд за неправилно.

Основателни са възраженията на касатора, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

По делото е установено, че първоначално производството е образувано по жалба на Т.И.Т. против Заповед № Z-1037/ 18.09.2007 г. на кмета на община Созопол, с която на жалбоподателя е отказано да придобие право на собственост върху ползвания от него имот в местността „Хаджи али дере“, в землището на гр. Созопол със заявена площ от 1.000 дка, като било образувано административно дело № 1461/2007 година по описа на Административен съд Бургас. Последното е приключило с решение № 371/24.04.2008 година, с което е отменена оспорената заповед и е признато в полза на Т. правото да придобие собственост върху 600.00 кв. м. от предоставения му за ползване имот в същата местност и землище. Решението е влязло в сила, тъй като не е оспорено от страните по делото.

С молба, вх. № 734/30.01.2014 година В.Г.Г. е поискала отмяна на влязлото в сила решение, като е било образувано адм. дело № 2858/2014 г. по описа на ВАС, ІV отд.. Последното е приключило с решение № 6549/15.05.2014 г., с което, на основание чл.246, ал.1 от АПК, е отменено влязлото в сила решение № 371/24.04.2008 година, постановено по адм. дело № 1461/2007 година по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане по жалбата от друг състав от началото на съдебното производство и конституиране на молителката, като заинтересована страна.

В производството по гр.д. № 4644/2014г. Бургаският районен съд, с разпореждане от 27.06.2014 г. е указал на заинтересованата страна В.Г.Г. да представи удостоверения за наследници на К. Г. Х. и въз основа на тези документи е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание и е конституирал като страни по него не само посочените от административния орган и от ВАС лица – В.Г.Г. и Т.И.Т., но и посочените в приложените по делото удостоверения – Х.Г.П. и К. Г.П.. С решението си съдът е приел, че поради грешка в определяне кръга на заинтересованите страни – Х.Г.П. и К. Г.П., определението с които последните са били конституирани следва да бъде отменено и производството и спрямо тези двама ответници да бъде прекратено.

Касационният съдебен състав приема този извод на районния съд за неправилен. Действително в диспозитива на съдебното решение, което е постановено по адм. дело № 2858/2014 г. по описа на ВАС, ІV отд. е дадено указание за конституиране само на молителката Г., като заинтересована страна, но мотивите на съдебния акт и съображенията да бъде уважена молбата по чл.246, ал.1 от АПК, са ясни и недвусмислени. ВАС е приел, че съдебното решение рефлектира пряко и непосредствено върху две категории правни субекти - ползвателите и бившите собственици на земеделските земи, доколкото засяга или поражда права за тях. Позовал се е на разпоредбите на §62, ал.3 и ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, които изрично постановяват заповедите да се съобщават на тези две категории лица, имащи право да ги обжалват. В случая заинтересовани са наследниците на бившите собственици. Доколкото районният съд е установи, че наследници по закон на К. Г. Х. са както молителката в производството по чл.246, ал.1 от АПК - В.Г.Г., която е реализирала реституционните права на родителите си, но така също и лицата Х.Г.П. и К. Г.П., то е следвало да ги конституира служебно като заинтересовани страни в производството при новото разглеждане на делото. Това е така, тъй като всички наследници имат равни права да участват в съдебното производство и имат качеството на заинтересована страна в производство по оспорване на заповед на кмета да признае право на ползвателя да придобие собствеността върху ползван от последния имот - част от бившия имот на родителя им. По отношение на всеки от неучаствалите в това производство наследниците на бившите собственици би била изпълнена хипотезата на чл.246, ал.1 от АПК, тъй като ако не са конституирани в процеса и не са участвали в него ще е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното е основание за тяхното участие в съдебното производство при връщането на делото за ново разглеждане. След като е установил всички заинтересовани страни, съдът е бил длъжен по силата на чл.154, ал.1 от АПК да ги конституира служебно. Като е приел противното районният съд е постановил незаконосъобразно решение. 

Решението е и необосновано. Районният съд не се е произнесъл по своевременно направените от В.Г.Г. доказателствени искания (заявени в становище от 30.05.2014г. – лист 8-9 от адм. дело № 1077/2014 година по описа на Административен съд Бургас, изпратено по подсъдност на районния съд). По всички доказателствени искания съдът дължи постановяване на определение, каквото липсва по делото. Същевременно с решението си съдът е приел за установени факти, които счита, че не са спорни по делото, но отново липсва съдебен акт – определение, с което тези факти да са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване (по аргумент от чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК). Така съдът е формирал правните си изводи по съществото на спора при непълнота на доказателствата, като е постановил необосновано решение. Отделно от изложеното, непроизнасянето от съда по доказателствени искания за установяване на релевантни за спора факти във всички случай нарушава правото на защита на съответната страна, което е съществено процесуално нарушение и предпоставка за отмяна на обжалвания съдебен акт.  

По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че решението на първостепенния съд следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания, че при новото разглеждане на делото следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни всички наследници по закон на К. Г. Х., като и за произнасяне по всички доказателствени искания на страните.

 

Настоящият касационен съдебен състав приема, че частната жалба, подадена от Х.Г.П. е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл.230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Неправилно районният съд е прекратил производството по отношение на Х.Г.П.. От приетите като доказателства удостоверения за наследници с №№ 430, 475 и 476, издадени съответно на 19.02.2014г. и 25.02.2014г. от община Созопол, област Бургас (лист 6-8 от делото на РС) се установява, че това лице е един от наследниците по закон на К. Г. Х.. Т.е. частният жалбоподател е от правните субекти, които съгласно разпоредбите на §62, ал.3 и ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ имат право да обжалват процесната заповед, респ. да участват в съдебното производство по оспорването й. Като е прекратил производството по отношение на този наследник на бившия собственик на земеделските земи, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени.

 

Касационният съдебен състав приема, че въззивната жалба на Е.К.П. и Д.К.П. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

От удостоверение за наследници № 1598, издадено на 11.08.2014г. от община Созопол, област Бургас се установява, че Е.К.П. и Д.К.П. са наследници по закон на починалия в хода на съдебното производство пред районния съд К. Г.П.. По отношение на последния районния съд е постановил определение от 24.09.2014г., с което е прекратил производството. Същевременно съдът не е конституирал неговите правоприемници, като страни по делото, с което е нарушил нормата на чл.227 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Доколкото право да искат проверка законосъобразността на съдебния акт имат само страните в съдебното производство, то следва, че Е.К.П. и Д.К.П. не са легитимирани да сезират съда, поради което жалбата им е недопустима и касационният състав я оставя без разглеждане.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 2159/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, ХV-ти граждански състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение;

ОТМЕНЯ решение № 2159/12.11.2014г., постановено по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, ХV-ти граждански състав имащо характер на определение, с което е прекратено производството по делото, в частта срещу Х.Г.П. ***;

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Е.К.П. и Д.К. ***, против определение от 24.09.2014г. и против решение № 2159/12.11.2014г., постановени по гр.д. № 4644/2014г. на Бургаския районен съд, като недопустима.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.