Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1552                                             от 30.07.2018 г.,                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. и в присъствието на прокурор Деян П. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1188 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от С.П. ***, с ЕГН **********,***, Булстат 000056814. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи имуществени вреди, причинени от ответника посредством издаване на незаконосъобразен фиш №0019877 от 12.09.2017г., издаден от инспектор при Община Бургас-К.П., с който на П. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на 94, ал.3 от ЗДвП, като се претендира и законната лихва, считано от 23.02.2018г.  до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание, ищеца редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище  от адв.К., в което поддържа исковата молба. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р. оспорва иска по основание и размер. Сочи, че в производството пред РС Бургас по повод обжалване на фиша процесуален представител  не се е явил, поради което възнаграждението е завишено.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за основателност и доказаност на иска.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С фиш №0019877/12.09.2017г., издаден от инспектор при Община Бургас, на ищеца С.П., за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за това, че на 12.09.2017г., около 14.40 часа в гр.Бургас, е паркирал автомобил марка „Фолксваген“ , с рег. № ***върху троторара на ул.“Патриарх Евтимий“ в близост до №67.

Фишът е оспорен пред Районен съд - Бургас, по повод на  което е образувано НАХД27/2018г. С решение № 166/06.02.2018г. (л.3-4), съдът е отменил фиша като незаконосъобразен. Видно от отбелязването върху съдебното решение същото не е оспорено и е влязло в сила на 23.02.2018г. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред РС-Бургас, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С.К., който е изготвил жалбата срещу фиша, депозирал е становище, но не се е явил при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, макар да е бил упълномощен. Видно от представения договор за правна защита и съдействие сер.В, № 0000063068 от 16.01.2018г. (л.11), е уговорено възнаграждение в размер на 300лв., за което е отбелязано, че е платено изцяло в брой.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменен фиш относно наложена глоба в размер на 50лв. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издаден фиш , т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Бургас. Искът е предявен срещу надлежен ответник.

Отмяната на фиша в частта за наложена глоба в размер на 50 лева, като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнагражедение, тъй като адв.С.К. не се е явил в съдебно заседание пред РС Бургас, а е депозирал становище. Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв., като изрично е записано, че възнаграждението е и изплатено. Предвид изложеното, настоящият състав приема за доказано, че ищецът е заплатил уговореното с договора адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че отменения фиш представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С влязло в сила съдебно решение е бил отменен издадения срещу ищеца фиш. От този незаконосъобразен акт – отмената на фиша, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издаден фиш, отменен впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по обжалване на издадения срещу него фиш, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Изпълнено е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издадения фиш, отменен като незаконосъобразен по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление, респективно фиш и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на фиша.

Относно посочения договорен и заплатен размер от триста лева, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 300лв. е минималният размер за подобни дела, поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под формата на разписка, пълното й плащане още в хода на разглеждане на делото по обжалване на фиша, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на ищеца в цялост.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10 лв. за образуване на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представения списък за разноски (л.18) и договор за правна защита и съдействие от 02.06.2018г. (л.17). Ето защо и при този резултат на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника, който оспорва предявения в настоящото производство иск.

Мотивиран от това Административен съд - Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА  Община Бургас, Булстат 000056814 да заплати на С.П. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 300 (триста лева) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 23.02.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Община Бургас, Булстат 000056814 да заплати на С.П. ***, с ЕГН ********** сума в размер на  310 (триста и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: