Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1389                                          12.07.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На двадесет и осми юни,                                две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Станимира Друмева

Членове:           1.  Румен Йосифов

                           2. Стела Динчева

Секретаря: К. Л.

Прокурор: Х. К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1187 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от А.Й.Й., ЕГН-**********,***, срещу решение № 476/17.04.2018г., постановено по НАХД № 847/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 17-0769-003768/10.10.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са му наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

В касационната жалба Й. заявява, че оспореният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което моли да бъде отменен, с отмяна и на издаденото срещу него НП. Счита, че районният съд не се е произнесъл по неговите възражения, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не е съставен в негово присъствие и без той да бъде поканен за извършването на това процесуално действие, че НП е издадено след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, че е допуснато недопустимо смесване на нарушената правна норма – чл.21, ал.1 и 2 от ЗДвП, че не отчетена допустимата техническа грешка на техническото средство, а чл.189, ал.5 от ЗДвП се отнася само за електронните фишове, но не и за НП, каквото е издадено в случая. Изложените оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира доказателства. Представя писмена молба, чрез пълномощника си адвокат Т.А. с която поддържа жалбата на изложените основания.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, редовно уведомен, не се явява пред съда, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 17-0769-003768/10.10.2017г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на касатора са наложени административни наказания: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Установено е, че са спазени нормативно предвидените изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка е приета за установена от ангажираните по делото доказателства. Релевантните възражения на жалбоподателя, които първоначално по жалбата срещу НП са били значително по-малко от тези по касационната жалба и едва впоследствие са допълнени, са намерени за неоснователни след обсъждане им във връзка с предмета на доказване, поради което атакуваното наказателно постановление е потвърдено като законосъобразно.

Наказанието на Й. е наложено за това, че на 27.01.2017г., в 13.51 часа, в гр.****, на път Първи клас № Е-773, км.491, до бензиностанция Ромпетрол, управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Спринтер, рег.№ А-****, с наказуема скорост 142 км./ч., при разрешена за движение в населено място скорост до 90 км./ч., въведена с пътен знак В-26, като скоростта била засечена със стационарна радарна система „MultaRadarSD580“ с фабр.№ 00209D32D4F9, снимка №S0000375F046 и показана на водача. Участъкът бил сигнализиран с пътен знак Е-24. Била подадена декларация по чл.188 от ЗДвП пред контролните органи на 01.06.2017г., в която А.Й. посочил, че деня на нарушението автомобилът се управлява от него.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № 17-0769-003768, бл.№900815 от 26.06.2017г. против касатора. По делото не са ангажирани доказателства нарушителят да е бил поканен за съставянето на акта, но същият му бил предявен и подписан от него без възражения. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели с посочена самоличност, като е подписан от тях. Въз основа на акта в последствие в сроковете по чл.34 от ЗАНН е издадено оспореното пред районния съд НП № 0769-003768/10.10.2017г.

Разглеждайки възраженията на касатора, районният съд не е възприел доводите му за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Извършил е обстоятелствено разследване по случая при което е установил, че мястото на извършване на нарушението било надлежно обозначено с пътен знак В-26, ограничаващ скоростта за движение до 90 км./ч. Скоростта на движение на автомобила била установена надлежно с изправна система за видеоконтрол. Нарушителят сам е декларирал, че той е управлявал автомобила си, поради което му бил съставен АУАН. Правилно са били определени вида и размерите на наложените наказания.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в него констатации, както и тези по АУАН и НП, свързани с приложените по делото писмени и веществени доказателствени материали. Няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. Наложените наказания са съобразени с размерите, определени от закона в твърд размер, във връзка с установената скорост на движение на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.189 от ЗДвП и представената по делото заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. Не се установяват никакви противоречия между обстоятелствата посочени в НП и АУАН, които да водят до объркване. Фактическата обстановка е описана ясно и точно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Същият му е бил редовно връчен, поради което следва да се приеме, че му е била предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл.40 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на лицето е предоставена тази възможност при връчването на АУАН, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото му на защита. А.Й. не се е възползвал от правото си да подаде възражения срещу акта. По отношение спазване сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност се отчита, че нарушението е установено на 27.01.2017г., а на 01.06.2017г. – повече от четири месеца по-късно, е станал известен и нарушителят с попълването на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен на 26.06.2017г. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 10.10.2017г. Същото е връчено на 14.02.2018г. на жалбоподателя (лист №6 от първоинстанционното дело). Не е изтекла давността по чл.80 ал.1 т.5, вр. ал.3 от Наказателния кодекс (НК) вр. чл.11 от ЗАНН – три години от извършване на нарушението представляващо обстоятелство изключващо административно-наказателната отговорност. В НП и АУАН ясно е посочена словесно и цифри нарушената правна норма – чл.21, ал.1 от ЗДвП, като не е налице твърдяното от касатора смесване със състава на ал.1 от този член. Видно от приложената снимка №S0000375F046 с която е установено нарушението (л.11), установената скорост на движение е била 147 км./ч., като системата е отчела 3% толеранс, като по тази причина наказуемата скорост по АУАН и НП е приета за 142 км./ч. Субектът на отговорност е бил определен с приложението на чл.188 от ЗДвП, а не съгласно чл.189, ал.5 от същия закон.

При така изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 476/17.04.2018г., постановено по НАХД № 847/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

 

 

                                                                         2.